Описание

Елхово е български град, който се намира в югоизточната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 10 384 души.

Местоположение на града

Административен център е на едноименната Община Елхово и е част от Област Ямбол. Географски се намира по поречието на река Тунджа, на левия ѝ бряг, и в югоизточната част на Тракийската низина. Обграден е между планините Странджа и Сакар.

Елхово е значим транспортен възел в региона. В и около града се обединяват някои значителни пътни артерии. Една от тях е първокласният републикански път 7, който минава през града и води до Гранично-контролния пропусквателен пункт Лесово на границата с Турция. Друг значим път е второкласният път 79, който свързва града с Бургас. Още една важна пътна артерия е третокласният път 7008, който води до село Скалица, което е близо до язовир Овчарица.

Най-близките населени места до Елхово са Изгрев, Княжево, Гранитово, Трънково, Кирилово, Маламирово и (село) Добрич.

Туризъм в Елхово

Като значим транспортен възел, градът има доста изградени места за отсядане, в които спадат 7 хотела и 7 къщи за гости. Разнообразието е значително, а цените са на конкурентно ниво.

Най-големият от тези хотели разполага с леглова база от 45 места, разпределени в 17 двойни стаи и един ВИП апартамент. Хотелът предлага и удобства като тенис корт, вътрешен и външен басейн, джакузи, сауна и СПА център, а за бизнеса се предлага и конферентна зала с капацитет за 60 души.

Къщите за гости предлагат по семеен и уютен вариант за отсядане и прекарване на почивка.

Градът е красив и спокоен, като в същото време предлага доста места за разходки и хапване.

Забележителностите на града

Едно от най-красивите места в града е църквата „Свети Димитър Солунски“, която е разположена в центъра му. Изградена е в периода 1874-1878 година и по онова врем е служила като символ на борбите и движението за независима българска църква. Към църквата е имало и килийно училище. В днешно време храмът е изключително добре запазен и е един от най-добре запазени възрожденски структури.

Друга значима забележителност на града е Етнографско-археологическият музей, който съхранява и представя многообразното етнографско наследство на Елхово и Странджанско-сакарския регион. Музеят е създаден през 1958 година и съдържа две експозиции, както подсказва и името му – археологическа и етнографска. Втората е по-голямата и по-пълна – тя представя начина на живот и домашния бит от края на 19 и началото на 20 век, като акцентът се поставя не само върху местното население, но и върху преселниците от Беломорска и Одринска Тракия.

История на Елхово

Откритите и запазени селищни могили, каменни и медни оръдия на труда, както и ръчно изработената керамика, свидетелства за живот по тези земи още от епохата на неолита. От по-късната бронзова епоха са открити останки от тракийски надгробни могили, крепости и селища.

През 45 година селището бива превзето от Римската империя, а римляните значително укрепят Орудица ад Бургум, което е тогавашното име на Елхово. Транспортното местоположение на селището го прави изключително благоприятно още тогава, тъй като то се намира на две ключови пътни артерии – Адрианопол-Августа Траяна и Кабиле-Черно море.

През Средновековието Орудица ад Бургум си остава значимо селище с ключово местоположение и в различните периоди става част от Византийската империя и българската държава, като често се превръща в буферна територия между двете.

За историята на селището през османския период няма много сведения.

След Освобождението Елхово и районът попадат в пределите на автономната област в рамките на Османската империя Източна Румелия. След Съединението през 1885 година градът вече става окончателна част от Княжество България.

Балканските и Първата световна война (1912-1919 г.) донасят много промени не само за България, но и за този край. Бидейки близо до границата с Гърция и Османската империя, Елхово е един от градовете, които понасят сериозният бежански наплив, като най-голям брой преселници има от Одринска и Беломорска Тракия.