Зверино

Зверино е село в северозападна България, сгушено в подножието на Врачанския балкан, точно там, където долното течение на река Искър се провира между стръмните ридове. От София го делят около 70 километра на север, а до общинския център Мездра в Област Враца се пътува едва двадесетина минути. Преброяването на ГРАО от 2015 година отчита тук 1616 жители. Тази цифра нарежда селището сред най-големите в Искърския пролом, а удобните железопътни и пътни връзки го правят подходящо за еднодневен излет или за двудневна почивка сред природата.

Как Искърското дефиле прегражда селото между река и скали

Релефът около Зверино е издялан от две мощни природни сили, които притискат къщите в тясна ивица земя. От едната страна се извисява скалистият масив на Врачанския балкан. От другата река Искър пробива пролома и тече плътно покрай последните дворове. Именно това стеснение прави гледките изненадващо драматични на толкова кратко разстояние от столицата, сякаш планината е израснала за една нощ.

Долното течение на река Искър е сред малкото места у нас, където голяма река реже цяла планина в дълбок каньон. Водата е изваяла отвесни варовикови стени, които на места надхвърлят сто метра височина и хвърлят сянка над тясната пътека. Покрай тях се вие мрежа от пътеки. Едни се качват високо над брега, други слизат чак до самата вода. Любителите на по-дивата природа продължават нагоре, към съседните водопади и скалните венци на масива, където глъчката на пътя вече не се чува. Така на едно място се събират лека разходка и сериозен планински преход.

Селото лежи на надморска височина около 220 метра, тоест ниско в самото гърло на пролома. Околните ридове се изкачват многократно над него. Тази разлика в нивата ражда типичния за дефилето микроклимат. Зимите край реката са осезаемо по-меки от тези по билата. През горещите месеци пък коритото на Искър се превръща в естествена разхлада, към която местните и гостите слизат за глътка прохлада още от ранния следобед.

Погледнат геоложки, проломът е врязан във варовиков терен, който позволява на водата да дълбае стръмните стени. Същата скала храни и пещерните образувания по съседните дялове на планината, така че районът радва не само пешеходците, а и любителите на скалния релеф. Тясната лента между река и връх държи Зверино плътно до дивата природа от всички посоки, а до всяка гледка се стига само за минути пеша.

Влакът София-Варна и пътят I-16 през селото

През Зверино минава главната железопътна линия, която от десетилетия свързва Северна и Южна България и носи голяма част от товарния поток на страната. По нея се движи и експресът София-Варна, един от най-натоварените влакове в страната, а гарата в самото село прави пристигането без автомобил напълно възможно.

Пътуването с влак от София отнема около час и десет минути. С автомобил по второкласния път I-16 се пътува близо час и двайсет. Самата железница е сред най-живописните у нас, защото трасето е прокопано буквално в скалите на пролома, а покрай прозореца се редуват тунели, мостове над Искър и отвесни венци. Шосейната връзка по път I-16 също минава през селото и отваря лесен изход към Мездра и Враца, откъдето тръгват пътищата към останалата част от областта.

Веригата на пролома нижат най-близките селища: Злидол, Оселна, Игнатица, Елисейна, Габровница и Лютиброд. Гарите по тази отсечка са нанизани близо една до друга, защото релефът не оставя място за големи разстояния между тях. Затова мнозина оставят колата у дома и планират деня около разписанието, като слизат на едно спиране, изминават част от пролома пеша и се връщат с влак от следващата гара.

Черепишкият манастир и Черепишкото четвероевангелие

На едва четири и половина километра от Зверино, в широк завой на река Искър, се е сгушил Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Обителта е мъжка и според преданието е основана още по времето на цар Иван Шишман, в края на четиринадесети век. Това я нарежда сред най-старите духовни средища по цялото поречие на реката.

Името на манастира пази спомен за паметник на българската книжнина, защото през 1612 година тук е изработено Черепишкото четвероевангелие с позлатен обков, доказало, че обителта е била книжовно огнище в тежките за страната векове.

Сградите, които посетителят вижда днес, са издигнати през 1836 година. Самият храм обаче пази по-стар спомен, защото в него са оцелели стенописи с най-ранни пластове чак до четиринадесети век, тоест под един покрив се срещат възрожденска архитектура и средновековна живопис. Манастирът е удобна първа спирка за всеки гост на селото, а старите поклоннически пътеки покрай Искър го правят лесно достъпен дори за пътник без планински опит.

Ритлите при Лютиброд и забележителностите наоколо

Само на крачка надолу по течението, край съседния Лютиброд, се изправят Ритлите, най-разпознаваемият силует в цялото дефиле. Това са четири успоредни отвесни скали, всяка от които се издига близо двеста метра над реката, а формата им напомня страниците на исполинска каменна книга, забита право в земята.

През тези скали е прокопана и железопътната линия. Затова Ритлите се откриват направо от прозореца на влака. Лесният достъп ги превръща в честа цел на снимачни излети и на ученически екскурзии, а мнозина фотографи идват тук заради играта на светлината по каменните ребра. Скалите са се родили при наклоняване на иначе хоризонтални пластове, които ерозията после е изправила на ребро, тоест изглеждат като дело на човешка ръка, макар да са изцяло природни.

Покрай скалите минава удобна пътека, която ги обхожда пеша за кратко. Наоколо се редят и други обекти, достатъчни да запълнят и двата дни от една почивка без нито час на скука. Сред тях са къщата-музей „Баба Илийца“ и комплексът „Дядо Йоцо гледа“. Малко по-нататък се изправят връх Околчица и раннохристиянската базилика в местността Пресветница край село Очин дол. Любителите на пешите маршрути поемат по Врачанската екопътека или към водопада Боров камък в района на Враца.

Изворите и скалните венци на Врачанския балкан предлагат маршрути за най-различна подготовка. От Зверино човек тръгва както към тихите духовни паметници край водата, така и към същинската, дива планина по билото на масива. Затова мнозина се връщат тук по няколко пъти, за да съберат парченцата на пролома едно по едно.

Базата за нощувка на тридесет метра от Искър

Зверино не е претрупано с места за настаняване, затова една почивка тук обикновено стъпва на местния хотел. Легловата му база е за около трийсет гости. Капацитетът е по-скоро камерен, отколкото масов. Точно това превръща нощувката в спокойно изживяване, далеч от блъсканицата на големите курорти.

Удобствата пък надхвърлят очакваното за толкова малко село. Гостите разполагат с открит басейн, джакузи, солариум, парна баня и сауна, събрани на едно място, а съчетанието от планински въздух и водни процедури прави базата подходяща и за уикенд извън сезона.

Най-силният коз обаче е разположението. Брегът на река Искър е само на трийсет метра от хотела, тоест ромонът на водата съпровожда престоя денонощно. Оттук тръгват и сутрешните разходки покрай пролома, преди да поемете към манастира или към скалите.

Легендата за хайдутина Звер Нено

Историята на селото е бедна на писмени извори, затова мястото на летописа заемат местните предания. Най-устойчивото сред тях обяснява самото име на селището. Според разказа тук пръв се заселил хайдутин на име Нено, който потърсил укритие в теснината и станал първият жител на бъдещото село.

Преданието добавя, че по тези диви места някога бродели глутници вълци и въоръжени кърджалии. Смелостта на човека пред тях му спечелила прозвището Звер Нено. С времето двете думи се слели и леко се променили в устата на хората, докато се получило днешното име Зверино. Така името носи спомена за неспокойните гранични векове на пролома. Селището най-вероятно се ражда през османския период, привлечено от плодородните почви край реката и от самата Искър.

Обработваемата земя и постоянната вода са били достатъчна причина хората да се закотвят точно в това тясно гърло, където реката дава и поминък, и защита, а планината пази гръб на първите къщи. След Освобождението през 1878 година Зверино влиза в пределите на младото Княжество България и оттогава не е сменяло държавната си принадлежност, а прокараната по-късно железница затвърждава ролята му на спирка между двете части на страната.