Бяла

Бяла е малък град в Северна България и административен център на едноименната община в Област Русе. Разположен е на десния бряг на река Янтра, а по последни данни на ГРАО от 2015 година населението му е около 8800 души.

През града минава второкласният републикански път 51, а покрай него преминава международният път Е85. Тази близост до основните артерии прави Бяла втория по големина град в областта и удобна спирка между Русе и Велико Търново, които са само на около час път. Тук минувачът сменя магистралния ритъм с провинциален. Именно тук се намира един от най-известните каменни мостове на майстор Кольо Фичето, а централният площад и музейният парк държат разходката събрана в малък радиус.

За пътуващия градът работи като спокойна база за половин ден из долината на Янтра. Оттук са близо областният център Русе с неоренесансовата си архитектура и старопрестолното Велико Търново, а в околността действат три манастира. Самото име подсказва светъл и открит характер, а разположението в полите на хълмовете край реката добавя тих, ненатоварен ритъм.

Беленският мост, дело на майстор Кольо Фичето

Точно до града, над коритото на Янтра, стои Беленският мост, изграден от прочутия възрожденски строител Кольо Фичето. Същият майстор е оставил следа и в съседната Бяла Черква, и в манастирите около Велико Търново нагоре по долината. Затова мостът тук е брънка от една по-дълга поредица негови постройки. Изграден е изцяло от варовиков камък и варов хоросан, без нито един съвременен свързващ материал.

Строежът отнема цели две години. По каменните блокове майсторът е издълбал украса с фигури на животни, които и днес се различават по парапета. След силно наводнение съоръжението е частично разрушено, а по-късно е реконструирано. При тази намеса първоначалният облик е леко променен, но характерът на постройката е запазен. Дори в този вид мостът остава учебникарски пример как Кольо Фичето свързва естетика и инженерство в едно тяло от камък. Всеки от каменните отвори е изпълнен с малко по-различна извивка, така че силуетът никога не изглежда монотонен.

При ниско ниво на реката живата линия на сводовете се оглежда във водата и удвоява рисунъка им. Минувачът усеща как чисто практичната задача да се преодолее придошлата Янтра е решена с рядък усет за пропорция. Реката под моста създава добри условия за риболов. Бреговете канят и на спокоен излет далеч от градската врява. Точно тук разходката навлиза в историята, защото на това място Янтра е свидетел на драматични събития от Възраждането.

Мнозина идват заради самия камък, но си тръгват с усещане за цяла епоха. Мостът не просто свързва двата бряга, а въвежда посетителя в света на българското възрожденско майсторство. Оттук нататък градът разказва вече със своите музейни зали.

Историческият музей и Освободителната война

В центъра на града се намира Историческият музей, чиято експозиция е посветена преди всичко на Руско-турската освободителна война от 1877 до 1878 година. Сградата е двуетажна и представлява някогашно турско жилище, изградено от български майстори в типичен възрожденски стил. Така самата постройка е експонат на градската архитектура. В двора са изложени оригинални оръдия, снаряди, заградни мини и зарядни ракли от времето на войната, а наоколо се простира парк със спасителна сянка.

Подредбата води посетителя последователно, от ежедневието на възрожденското жилище към тежките военни предмети навън, така че контрастът между мирния бит и войната се усеща почти физически. Музеят пази паметта, че Бяла е второто селище, освободено от руската армия, и с това я свързва с други паметни места по поречието на Дунав, сред които е и Белене на север.

Три манастира от Второто българско царство наблизо

На 12 километра от Бяла стои Копривецкият манастир Света Петка. Смята се, че е изграден по времето на Второто българско царство и че е бил девически. През 1388 година обителта е опожарена и разрушена от османските войски, след което от нея остават само руини. Едва през 1989 година манастирът е възстановен напълно и днес отново е действащ.

По-нататък, на 22 километра, се намира Каранвърбовският манастир Света Марина, който също води началото си от Второто българско царство и също е разрушен по време на османското нашествие. Днес обителта е действаща и девическа, а тихото ѝ местоположение я прави цел за поклонници и за търсещите спокойствие сред природата.

Двата манастира заедно очертават дъга от средновековно монашество южно от града, която се изминава лесно за половин ден с кола. Те се вписват в по-широкия пръстен от обители из Северна България, какъвто е и районът около Дряново и Арбанаси на юг. Кратките разстояния позволяват в един ден да се съберат два от тях и обиколката на самия град.

Крепостта Градището и римските следи край Янтра

В землището на града са открити археологически останки от римско време. Край бреговете на Янтра през пети век е съществувала крепостта Градището.

Тя е действала като охраняващ пункт на пътя и вероятно е служила както на българската държава, така и на Византийската империя през Средновековието. Изборът на място точно над завоя на реката не е случаен. Оттук се е следял бродът и движението по важната сухопътна артерия.

През османския период селището се споменава за първи път в османски регистър на ленните владения в Никополския санджак. Там жителите са изброени поименно и са преобладаващо християни, което е рядко и конкретно свидетелство за облика на селото в онази епоха.

Подобни регистри са ценни, защото връщат към живот имена и поминък от иначе безмълвен свят. Археологическите пластове край Янтра нареждат Бяла в дълга редица от укрепени точки по реката. Същият тип крепостни хълмове личат край Велико Търново и Горна Оряховица нагоре по течението. Така един и същ маршрут събира антична крепост, възрожденска сграда и каменен мост.

Паметникът на Панайот Волов и Априлското въстание

Бяла става арена на събития и по време на Априлското въстание от 1876 година. След неговия край през селището преминават апостолите Панайот Волов и Георги Икономов, заедно с въстаника Стоян Ангелов. Тримата търсят спасение надолу по поречието на Янтра.

Открива ги случайно срещнал ги турчин. В опит да се измъкнат, бегълците се хвърлят да преплуват придошлата река. Водата обаче ги повлича и тримата се удавят на 23 май 1876 година. На това място днес стои паметник с бюста на Панайот Волов. Той превръща тихия речен бряг в място за поклонение и допълва разказа, започнат в Историческия музей.

След Освобождението селището влиза в новосъздаденото Княжество България, а през 1891 година е обявено за град по предложение на народния представител Ангел Крушков. Така само за няколко десетилетия Бяла извървява пътя от османско село до признат градски център.

Кога да посетите Бяла и какво да съчетаете

Най-приятното време за разходка из Бяла е от късна пролет до ранна есен. Тогава паркът около музея е раззеленен, а бреговете на Янтра канят на кратък излет. През топлите месеци риболовът край Беленския мост привлича и местни, и гости. Реката е по-кротка и подходяща за спокойно съзерцание на каменните сводове.

За един пълноценен ден е разумно сутринта да започне с Историческия музей и централния площад, по обяд да продължи към единия от манастирите, а следобедът да остане за моста и паметника край реката. Близостта на Русе и Велико Търново вписва Бяла в по-голям маршрут из Северна България и я превръща не в крайпътна точка, а в самостоятелна цел. Кратките разстояния между спирките спестяват дълго пътуване и оставят повече време за самите места.