Уелс

Уелс е страна в югозападната част на остров Великобритания с население около 3,1 милиона души и столица Кардиф. Заема площ от близо 20 800 квадратни километра, граничи с Англия на изток и е заобиколен от Ирландско, Келтско и Бристолско море. Привлекателен е с трите си национални парка, повече от 600 замъка и над 1300 километра брегова линия.

Лятото тук е меко, с дневни температури около 25 градуса, така че мнозина го избират именно тогава, когато средиземноморските курорти стават прекалено горещи. Малцина българи слагат тази дестинация в списъка си, а точно това я прави интересна. Притокът на туристи е по-слаб през летните месеци, цените са по-достъпни от тези в съседна Англия, а природата остава удивително непокътната. Уелс пази собствен език, келтска култура и пейзажи, които приличат повече на тези в Шотландия и Ирландия, отколкото на оживения английски юг.

Стигането дотук е изненадващо лесно. Летищата в Кардиф и Бристол приемат полети от континента, а от Лондон бързите влакове достигат уелската столица за около два часа. Оттам нататък колата под наем разкрива най-много, защото голяма част от красотата се крие по тесните селски пътища, далеч от големите магистрали.

Който предпочита по-бавно темпо, ще оцени местните автобуси и живописните теснолинейки, които се вият през долините и спират в селца, останали почти непроменени от десетилетия.

Сноудония и връх Ир Уитва

Сноудония (на уелски Ерири) е най-известният от трите национални парка и заема около 2130 квадратни километра в северозападната част на страната. В сърцето му се издига връх Ир Уитва, познат и като Сноудън, който с височината си от 1085 метра е най-високият в Уелс и в цяла Англия и Уелс взети заедно. Върхът е достъпен по девет официални пешеходни маршрута, а от 1896 година до билото се изкачва и зъбчатата железница Snowdon Mountain Railway, тръгваща от селото Лланберис. Паркът обхваща над сто езера, дъбови гори и стари мини за шисти, които някога са изнасяли покривен материал за цял свят.

Тук са снимани сцени от множество филми заради суровите долини и каменистите хребети. Селището Бетус-и-Куйд в средата на парка е най-старият планински курорт в Уелс и удобна изходна точка за разходки. Любителите на височините ще оценят сравнението с други европейски върхове, описано в материала за това кой е най-високият връх в Европа. Брекън Бийкънс на юг е третият парк, с обли тревисти била и пасища.

Името му идва от старата традиция тук да се палят сигнални огньове по върховете, които предупреждавали околните долини за опасност. Днес паркът е известен с друго отличие, защото получи статут на международен резерват за тъмно небе и в ясните нощи разкрива звезди, недостъпни за погледа в големия град. По склоновете му се намират водопади, скрити в гъсти гори, и пещери, в които реките изчезват под земята. Това е място за дълги преходи, езда и тихо съзерцание, далеч от тълпите, които пълнят по-известната Сноудония.

Бреговата пътека на Пембрукшир

Крайбрежният национален парк Пембрукшир Коуст е единственият в Британия, обявен заради бреговата си линия, а не заради планините. American National Geographic Traveler го е поставяло сред двете най-привлекателни крайбрежни дестинации в света.

По протежението му минава Pembrokeshire Coast Path, маркирана пътека с дължина около 299 километра, която върви покрай скали, заливи и колонии от морски птици.

По пътеката се откриват изгледи към островите Скомер и Скокхолм, известни с хилядите тупици и буревестници, гнездящи там от пролет до лято. Скалните разрези разказват геоложка история на стотици милиони години, а малки рибарски пристанища като Тенби пазят пъстри къщи покрай водата. Катедралният град Сейнт Дейвидс наблизо е най-малкият град в Британия и пази мощите на покровителя на Уелс. Тази дива брегова линия е сродна по дух с пейзажите в Северна Ирландия, където океанът също е оформил драматични скали.

Любителите на спокойната природа намират тук уединение, рядко срещано по оживените южни плажове на континента. Цялата пътека може да се извърви за около две седмици, но повечето пътешественици избират по-кратки отсечки за един или два дни. Пролетта обагря скалите с диви цветя, а есента носи прозрачна светлина и почти пусти пътеки. Покрай маршрута се срещат тюлени, които се излежават по скритите плажове, а с малко късмет от водата изскачат и делфини.

Дребните странноприемници и фермите за нощувка по пътя предлагат топъл прием и обилна закуска, която зарежда с енергия за следващия преход.

Полуостров Гоуер и плажовете за сърф

Полуостров Гоуер край Суонзи през 1956 година става първата територия в Британия, обявена за район с изключителна природна красота. По него се редят малки заливи като Касуел и Лангланд и широки пясъчни ивици като Рест Бей, Порт Айнон и Саут Бийч. Заливът Рхосили, разпрострян на близо три мили, редовно влиза в класациите за най-красив плаж в Европа.

Южното и западното крайбрежие са любими на сърфистите заради постоянните вълни от Атлантика. Морската температура през лятото е около 20 градуса, освежаваща, но достатъчно поносима за плуване, а кайт сърфингът също намира тук силния равномерен вятър, от който се нуждае. За разлика от пясъците на Бахамските острови, водата е по-хладна и тълпите са несравнимо по-редки, но уелските заливи имат нещо, което трудно се описва с думи. В единия край на залива Рхосили се подава скалистото островче Уормс Хед, до което се стига пеша само в няколкото часа около отлива, затова местните хора държат под око часовете на прилива.

Школите за сърф по крайбрежието приемат и пълни начинаещи, като осигуряват дъски, неопренови костюми и търпеливи инструктори. Тук е удобно да се пробват и морски каяк, разходки на кон по пясъка или обикновена дълга разходка боса по самия ръб на водата. Вечер заведенията в Суонзи поднасят прясна риба и местни миди, събрани същия ден от близките плитчини.

Замъците на Кеърфили, Конуи и Карнарвон

Уелс често е наричан страната на замъците, и с основание. На територията му има около 600 укрепления, от които близо стотина се пазят в добро състояние. Замъкът Кеърфили на юг е най-големият в Уелс и вторият по площ в цяла Британия, прочут с наклонената си кула, която се отклонява повече от прочутата кула в Пиза.

На север Конуи и Карнарвон са част от обект на световното наследство на ЮНЕСКО, изграден от крал Едуард Първи в края на тринадесети век.

Замъкът Пемброк на запад е сред най-старите в страната и е родното място на крал Хенри Седми, основателя на династията на Тюдорите. Голяма част от тези крепости са свободни за разходка и пазят кули, ровове и зъбери почти непокътнати. Много от тях са дело на нормански владетели и английски крале, които векове наред са се борили за контрол над уелските земи. Тази плътност от укрепления е рядкост за толкова малка страна и я прави едно от най-концентрираните средновековни пространства в Европа. Стените им оживяват през топлите месеци, когато из дворовете се провеждат рицарски турнири, средновековни пазари и вечерни представления на открито.

Някои замъци предлагат нощувка в реставрирани кули, така че гостите наистина да преспят зад каменните бойници.

Из храстите около рова на Кеърфили често пасат кротки овце, а от бойниците на Конуи се разкрива гледка към пристанището и редицата старинни къщи долу. За семействата с деца тези крепости са жив урок по история, далеч по-увлекателен от която и да е страница в учебник.

Ако сте видели замъците на Шотландия, Уелс ще ви предложи не по-малко, само по-компактно и с по-малко туристи около вас.

Кардиф, най-зелената столица

Кардиф е столицата на Уелс и най-големият му град, на около два часа път от Лондон.

Разполага с над 1000 хектара паркове, което го прави един от най-зелените столични градове в Европа. Бют Парк, простиращ се покрай реката Таф в самия център, е сред най-обширните градски паркове в Британия.

Градът е компактен и удобен за пешеходци, с обширна пешеходна зона, викторианските и едуардиански пасажи с малки магазинчета и оживено пристанище Кардиф Бей.

В сърцето на града се издига замъкът Кардиф, чиято история започва от римска крепост от първи век, а стадионът Принсипалити в центъра побира над 73 хиляди зрители и е дом на ръгби националния отбор. Кардиф Бей навремето е било най-голямото пристанище за въглища в света, а днес старите докове са преобразени в крайбрежна зона с ресторанти, театри и музеи.

Тук се намира внушителният център за изкуства Уелс Миленаум, чиято медена фасада с уелски и английски надписи се е превърнала в символ на града. Любителите на историята ще оценят националния музей с богатата му сбирка от импресионисти, а семействата често избират музея на открито Сейнт Фейгънс, който възстановява уелския бит през вековете. Уютните пасажи в центъра пазят независими книжарници, кафенета и работилници, рядкост в епохата на еднаквите търговски вериги. От тук тръгват повечето маршрути към планините, замъците и крайбрежието на цял Уелс. Само за час път колата стига до зелените долини на юг или до брега на запад, така че мнозина използват града като удобна основа за цялото пътуване.

Който търси по-различна почивка от обичайните летни дестинации, ще открие в Уелс рядко съчетание от дива природа, жива история и спокойствие, каквото по-известните кътчета на Европа отдавна са изгубили.