Гара Бов

Гара Бов е село в Софийска област, община Своге, сгушено в Искърското дефиле, откъдето тръгват пътеките към водопада Скакля и Вазовата екопътека. То е удобна отправна точка за еднодневен излет от София, защото лежи точно на железопътната линия през пролома и на второкласния път 16. Туристите идват тук заради реката, скалните феномени и спокойствието на планинското селище. Контрастът между шумния влаков коловоз и тихите пътеки нагоре по склона е една от първите изненади за гостите.

Селото държи и любопитен рекорд: жп гарата му се смята за една от най-красивите по трасето на Българските държавни железници през дефилето. Заради нея населеното място носи и името си, отличаващо го от съседното село Бов нагоре по склона. Около гарата минават и второкласният републикански път 16, и самата железопътна линия, тъй че мястото е лесно достъпно и с влак, и с кола.

Тази двойна връзка обяснява защо толкова много туристи слизат именно тук, преди да поемат към реката и водопада.

Скакля: водопадът с трите скока на 85 метра

Водопадът Скакля е причината повечето хора да слязат именно на тази гара. Намира се на няколко километра от селото, в сърцето на Искърския пролом, и пада на три последователни скока. Най-високият от тях е с височина 85 метра, което нарежда Скакля сред най-високите водопади в цяла Стара планина.

През пролетното пълноводие, когато снеговете се топят, струята е най-мощна, а в сухото лято може да пресъхне почти напълно. Затова посещението си струва да се планира за април и май, когато реката носи най-много вода и гледката е най-внушителна. В подножието на водопада има изградено място за пикник с беседка, където пътниците почиват преди обратния път. Кътът е малък, но подреден, и предлага сянка в горещите месеци.

Пътеката дотам е стръмна на места, но проходима за подготвен турист. Зимата гледката се променя напълно, защото водните пръски замръзват и образуват ледени завеси по отвесните скали, които привличат и катерачи. Препоръчват се здрави обувки с грайфер, защото камъните край струята остават хлъзгави през цялата година.

Вазовата екопътека над Искър и Трескавец

Маршрутът на Вазовата екопътека е вторият голям повод за идване, а единият ѝ край завършва близо до Гара Бов, тъй че селото служи за вход или изход на прехода.

Пътеката носи името на Иван Вазов, който е възпял тукашната природа, и минава високо над две реки, пресичайки каньоните на Искър и притока му Трескавец, разкривайки гледки към отвесните скали на пролома. По трасето се подминават църквата „Света Петка“ и самият водопад Скакля, тъй че няколко забележителности се нанизват в един ден.

Преходът е подходящ за хора с базова физическа подготовка и здрави обувки. В района водят и съседни маршрути от близкото Зверино надолу по поречието, което позволява да се сглоби и по-дълга обиколка из дефилето. Най-приятно е през късната пролет и ранната есен, когато горещините са отшумели, а реката още носи достатъчно вода за ефектни гледки. През зимата част от стръмните участъци заледяват и преходът става по-труден.

Добре е разходката да започне рано сутрин, за да остане време за връщане преди да се стъмни, а вода и лека храна да се носят от селото, защото по пътеката няма магазини.

Камината и скалните образувания на Бов

Реката е оформила пролома такъв, какъвто го виждаме днес, и е изваяла десетки скални фигури в околността. Най-известната носи името Камината и стои малко над село Бов. Тя е висока 12 метра и дължи името си на приликата с комин. Феноменът е изваян от ерозия през хилядолетията, при която по-меките пластове са се отмили, а твърдото ядро е останало да стърчи като кула.

Подобни скални зъбери са пръснати по целия пролом и правят разходката интересна дори без определена цел. Любителите на геологията намират тук истинска работилница под открито небе, в която реката продължава да дялка камъка и до днес, а заради меката светлина рано сутрин и привечер фигурите изглеждат най-внушително и са любим обект на фотографите. Самото селце Бов, разположено по-нагоре по склона, е първоизточникът на днешното Гара Бов и заслужава кратко отбиване заради старите къщи.

От него гледките към долината на Искър са особено широки. Местните пътеки между двете села са къси и подходящи за разходка, при която скалните фигури се сменят една след друга на всеки завой.

Каяк и рафтинг по Искър

Покрай селото тече Искър, най-дългата река изцяло в българските предели.

Поречието е добре познато на любителите на водните спортове и привлича групи от София през топлите месеци. Тук се организират спускания с каяк и рафтинг, които според участъка и нивото на водата могат да бъдат както спокойни и отморяващи, така и екстремни.

Високите води на пролетта вдигат трудността, докато лятото предлага по-кротко течение за начинаещи.

Самите спускания обикновено се правят с водач заради бързеите и подводните камъни. Снаряжението и каските обикновено се осигуряват от организаторите, тъй че участниците носят само резервни дрехи и подходящи обувки.

Реката минава през село Искър и през цялото дефиле, свързвайки района със Софийското поле нагоре по течението. За нощувка селото разполага с една къща за гости с 15 места в местността Скакля, до самата екопътека. Тя има обща трапезария и основните удобства за пренощуване след дълъг ден на реката или по пътеките.

Капацитетът е скромен, затова в почивните дни на пролетта местата свършват бързо и подготовката предварително спестява разочарование.

Искрецкият манастир и средновековните корени на Бововци

На 7,5 километра от селото стои Искрецкият манастир „Успение Богородично“, скътан над съседния Искрец. Обителта има дълга и накъсана история.

Основана е през 13 век, но е разрушена при османското нашествие в края на 14 век. Църквата ѝ е възстановена в началото на 17 век, а от 1834 година целият манастир заработва наново. Днес обителта не е действаща, ала запазената църква „Успение Богородично“ остава отворена за посетители и е приятна цел за половин ден.

Историята на самото селище също тръгва от Средновековието, за което свидетелстват откритите старо заселище и ранносредновековна християнска църква наблизо. През 14 век то е вписано в Мрачката грамота на цар Иван Александър под името Бововци.

Истинският разцвет идва обаче с железницата, около която след прокарването ѝ остават само три къщи.

В преселението от 1956 до 1957 година Бов се изпразва: жителите му падат от 1 557 на 533, докато тези на Гара Бов скачат до 1 777 души. Заради този обрат общинският център се мести именно тук и селото се превръща в главното средище на околността.

Така днешното Гара Бов съчетава младата си съдба на железопътно селище със старите средновековни корени на бащиното село по склона.

Кога да дойдем и как да планираме излета

Най-силният сезон за Гара Бов е пролетта, защото тогава водопадът Скакля е най-пълноводен, а склоновете на пролома са зелени и свежи.

Ранната есен също е благодарна за разходка, понеже жегите вече са отминали, а гората се обагря в топли тонове. Лятото е удобно за каяк и рафтинг, докато зимата подхожда повече на опитни туристи заради заледените участъци.

Достъпът е лесен както с влак по линията през Искърското дефиле, така и с автомобил по второкласния път.

Заради това мнозина идват за един ден, обикалят водопада и част от екопътеката, а вечерта се връщат към София. Който иска да остане по-дълго, може да съчетае нощувка в къщата за гости с обиколка из съседните села по поречието.

За по-приятно изживяване си струва да се тръгне рано, да се носят вода и храна и да се сверят разписанията на влаковете предварително, за да не се изпусне връщането.