Бръшлян

Бръшлян е малко странджанско село в Община Малко Търново, Област Бургас, обявено за архитектурен и исторически резерват през 1982 година. Намира се в сърцето на природен парк „Странджа”, само на около 4 км от границата с Турция. Населението му към 2015 година е едва 67 души по данни на ГРАО. Тук, на едно място, се събират вкопаната църква „Свети Димитър”, килийно училище, Балювата къща и десетки автентични каменни къщи, някои от които на над 200 години.

Селото е едно от малкото места в България, където цялата улична мрежа и силуетът на застрояването са запазени почти непокътнати. Заради тази стойност Бръшлян често се поставя редом до по-известните музейни села като Жеравна и Ковачевица, но със собствен, тромаво-каменен странджански характер. Името му дори е стигнало до Антарктика: заливът Бръшлян на остров Смит е кръстен именно на това село. Селището лежи навътре в планината, далеч от морския шум, и това определя усещането му. Тишината, мирисът на дъбовите гори и каменните дувари го правят място за бавно ходене, а не за бързо отмятане от списък. Затова мнозина го включват в по-широка обиколка на странджанските села, преди да слязат отново към брега.

Дъбовите къщи и Балювата къща, превърнала се в крепост

Старата част на Бръшлян е застроена със струпани една до друга двуетажни къщи от местен камък и дъбово дърво, типични за странджанската архитектурна школа от 18 и 19 век. В рамките на резервата има седем къщи на над 200 години, а останалите следват същия градивен почерк, така че цялата махала изглежда като едно цяло. Долните етажи са служели за стопанство и добитък, а горните, с характерните чардаци, за живеене. Градежът разчита на сухо зидане с дялан камък и на масивни дъбови греди, добивани от околните гори. Покривите са от каменни плочи, а малките прозорци и дебелите стени пазят прохлада през лятото и топлина през зимата. Тъкмо тази еднородност на материала и мащаба прави Бръшлян толкова цялостен на вид.

Дворовете са оградени с високи каменни дувари. Тесните улички следват релефа, без да го изправят насила. Заради това силуетът на селото се променя на всяка крачка и почти няма гледка, която да изглежда подредена по линия. Това е жива среда, в която старите къщи продължават да се обитават и поддържат, а не музеен декор зад въже.

Най-разказваната сред къщите е Балювата къща. Това е класическа странджанска селска постройка от средата на 19 век. През април 1903 година тя се превръща в укрепление: част от четата на ВМОРО е обкръжена тук от османски войски в навечерието на въстанието. Днес сградата е обявена за архитектурен паметник и пази както битовия, така и революционния пласт от историята на селото.

Разходката между къщите е спокойна и подходяща за всякаква възраст. Калдъръмът, дъбовите порти и каменните дувари правят впечатление и на хора. Те иначе не се вълнуват от архитектура. Ако подготвяте маршрут по съседните странджански села, Бръшлян се връзва добре с Граматиково и Кости навътре в планината.

Църквата „Свети Димитър" върху тракийско светилище

В центъра на селото стои вкопаната църква „Свети Димитър”, една от най-интересните забележителности в района. Смята се, че е изградена в края на 18 век върху останките на древно тракийско светилище на бог Дионис, което свързва християнския храм с много по-стар свещен пласт на това място. Вкопаването е типичен похват от османско време, когато на немюсюлманските храмове е било забранено да се издигат над определена височина. Църквата е реставрирана от местните хора и е отворена за посещение. Вътре се усеща ниският, полутъмен интериор, характерен за вкопаните храмове, в който светлината влиза пестеливо през тесните отвори. Заради връзката с култа към Дионис мястото е любопитно и за тези, които се интересуват от тракийското наследство на Странджа.

До храма е и килийното училище, разположено в пристройка непосредствено до църквата. То е обявено за архитектурен и културен паметник и също е реставрирано. Тук може да се види как децата са учили на земята, върху восъчни дъсчици и пясък, преди да се появят чиновете и тетрадките. Тази близост между храм и училище не е случайна. В странджанските села църквата дълго е била и средище на просветата, а килийното училище в Бръшлян е едно от малкото, които са оцелели и могат да се видят на място. Заедно двете сгради показват как е изглеждал духовният живот на едно гранично българско селище под османска власт.

Балканът и екопътеката „Пътя на ясния месец"

Околностите на Бръшлян са създадени за пешеходни преходи в широколистния странджански балкан. Най-известният маршрут е екопътеката „Пътя на ясния месец”, която свързва селото със съседното Стоилово. Дължината ѝ е около 11 км, а преходът не е особено труден и минава през странджанските поляни и хълмове, типични за вътрешността на природния парк. Пътеката е маркирана и подходяща за хора в нормална форма, без нужда от специална подготовка. По нея се редуват открити поляни и сенчести дъбови и габърови гори, а пролетно време тревите и горските цветя са най-пищни. Препоръчват се здрави обувки и вода, тъй като отсечката е дълга и минава далеч от населени места.

Освен главната пътека, край селото има няколко параклиса, до които се стига пеша. В източния край е параклисът „Света Марина”. Той, за разлика от много други странджански светилища, не е свързан с пещера или скална ниша. Други два са „Свети Пантелеймон” и „Света Петка”, като до втория се стига по туристическа пътека на около 2 км от селото. Странджа е сред най-обраслите планини в страната и заради богатата си природа е защитена територия. Любителите на по-дълги обиколки могат да продължат към Звездец или към горските села в посока Индже Войвода, където природата остава също толкова дива.

От Сърмашик до Бръшлян: въстание, Левски и изселване

Селото възниква през 17 век под името Сърмашик, когато жителите на три махали, Юртет, Живак и Селище, се заселват в най-старата част, наречена Долната махала.

През 19 век Сърмашик е голям животновъден център, а продуктите му са се продавали чак в Истанбул. През селото е минавал и Васил Левски при изграждането на революционните комитети, а къщата, в която е нощувал, е запазена и до днес. Сърмашик е сред огнищата на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. При потушаването му всичките 150 къщи са ограбени, а населението бяга в горите. Тези събития оставят тежък отпечатък върху селото и до голяма степен предопределят бавния му упадък през следващите десетилетия.

След въстанието селото остава в Османската империя и се присъединява към България едва през 1913 година по силата на Букурещкия договор. През средата на 20 век започва масово изселване към по-големите селища, най-вече към общинския център. Затова и днес мнозина жители на околните градове водят рода си оттук и са наричани „сърмашичани” по старото име на селото.

Странджа около Бръшлян и пътят от морето

Бръшлян се намира във вътрешността на Странджа, на четвъртокласен републикански път, но недалеч минава международното трасе Е87. То свързва Бургаското крайбрежие с граничния пункт. Най-близките населени места са Звездец и общинският център Малко Търново, а оттам пътят продължава към морето през Ахтопол и Китен.

За посетители, които тръгват от брега, селото е удобна еднодневна цел навътре в планината. Комбинацията от резерват, екопътека и тиха странджанска природа го прави подходящо и за семейства, и за хора, които искат да се отдалечат от натоварените морски курорти около Бургас. Най-приятни за разходка са пролетта и ранната есен, когато горите са обагрени, а температурите в планината са по-меки от тези на морето. В самото село са запазени хотелски комплекс и около единадесет къщи за гости, изградени в автентичния странджански стил. Те правят възможен и нощуващ престой, ако искате да усетите тишината на резервата след края на деня. Подходящи са както за семейни събирания, така и за по-малки групи, които търсят тиха база за преходите наоколо.

Сезонът тук тече различно от този на морето. През пролетта горите се разлистват, а Странджа показва защо е сред най-богатите на растения планини в Европа. През есента дъбравите се обагрят в топли тонове. Лятото е по-хладно от крайбрежието, а зимата е тиха и почти безлюдна, така че всеки сезон предлага различно лице на селото.