Борово

Борово е малко планинско село в Родопите, сгушено в община Лъки на област Пловдив, където по данни на ГРАО от 2015 година живеят около 86 души. Оттук тръгва екопътеката Пътят на Сърцето, а до християнския комплекс Кръстова гора остават едва 3,5 километра, което превръща селото в удобна база за поклоннически и пешеходни маршрути из Преспанския дял на планината. До него се стига по третокласния републикански път 8611, който се отделя от главен път 86 при Оряховец и води нагоре по поречието на река Белишка.

Тишината тук е почти осезаема. Въздухът остава чист, а денят се мери по светлината над склоновете, а не по часовника. Заради близостта до Кръстова гора и хижа Магарица селото привлича едновременно поклонници и планинари. Те търсят спокоен подслон, далеч от глъчката на големите курорти. Малкото население пази този бавен ритъм през цялата година.

Най-близките населени места са Белица, Лъки и Югово, а по-нагоре в планината се нижат малки родопски селца, в които животът тече по същия бавен ритъм. На по-малко от час с кола на север се отварят удобствата на Асеновград и областният център Пловдив, тъй че планинското усамотение тук не означава откъсване от големия град.

Пътят на Сърцето: трите похода от центъра на селото

Точно от Борово тръгва екопътеката Пътят на Сърцето, една от най-разпознаваемите маркирани мрежи в този край на Родопите. Названията ѝ не са случайни. Самата пътека не е един-единствен маршрут, а се разделя на три самостоятелни похода с говорещи имена. Походът на Светлината, Походът на Усмивката и Походът на Вярата водят през различни горски и скални участъци и през смяна на настроения. Всеки от тях пренася посетителя от светлите поляни към съсредоточения вървеж нагоре, тъй че човек избира дължина и характер според силите си.

Средната продължителност на всеки кръг е около два до три часа ходене в умерено темпо, което ги прави подходящи и за семейства с по-големи деца. Маркировката минава покрай потоци, иглолистни склонове и открити поляни с изглед към билото, а по пътя се редят кътове за отдих и табели с ясни упътвания.

Тъкмо заради удобната начална точка мнозина оставят колата в селото и поемат пеша. Поне един от походите извежда към посоката на Кръстова гора, така че поклонническата идея на района се връзва естествено с разходката. За начинаещи планинари трите кръга са добро въведение преди по-сериозните преходи към билото.

Кръстова гора и манастирът Света Троица

На едва 3,5 километра от Борово се разстила местността Кръстова гора, едно от най-големите християнски средища в България. Според преданието там е заровено парче от Христовия кръст, заради което мястото носи името си и всяка година привлича хиляди вярващи от цялата страна.

Най-силно е стечението на хора около 14 септември, празника Кръстовден, когато поклонниците изкачват хълма пеша. В сърцето на комплекса стои действащият манастир Света Троица. Той обединява две църкви, Покров на Света Троица и Света Богородица, както и около петнадесет отделни параклиса, пръснати по билото и склоновете наоколо. Манастирът предлага и стаи за нощувка, така че поклонниците могат да останат край светинята.

Близостта на Борово до този духовен център до голяма степен оформя облика на селото. Тук поклонници и туристи се пресичат непрекъснато, а който търси по-голям градски център наблизо, лесно стига до Асеновград, докато планинският Смолян пази южната порта към останалата част на Родопите. Самата идея за поклонение напомня по дух за по-стария маршрут към Бачково, където стои един от най-значимите манастири на българския юг.

Скалният мост Шапран дупка над река Белишка

Встрани от пътя за Кръстова гора се крие една природна рядкост, скалният мост Шапран дупка. Той е дело не на човешка ръка, а на река Белишка, която през хилядолетията е прокопала твърдата скала. Останала е естествена каменна арка, под която водата продължава да тече и днес. Гледката към процепа е особено внушителна при пълноводие, когато реката шуми под камъка. Тук природата сама е изваяла онова, което иначе бихме приписали на майстор каменоделец.

Мястото е лесно достъпно от отбивка по основния маршрут. Затова спокойно се вписва в еднодневен план заедно с екопътеките и отбивката към Кръстова гора. Същата река захранва и водопада надолу по течението, а за любителите на карстовите феномени подобни водни сечения личат и около Девин в Западните Родопи, където реките са врязали дълбоки клисури.

Водопадът Гюмберджията и хижа Магарица

По поречието на река Белишка, на около 4,5 километра от Борово, се спуска водопадът Гюмберджията. Той не е висок, но е красив и лесно достъпен. Под него се е оформило малко вирче, в което в горещите дни може да се потопи. Точно това съчетание на близък достъп и възможност за къпане го прави любимо място за семейства.

На приблизително пет километра от селото стои хижа Магарица, една от по-големите планински хижи в района с цели 154 места. Сградата е на три етажа, на всеки от които има баня и санитарен възел, а хижата разполага с електричество и течаща вода. Към нея работят туристическа кухня, столова, кафене и паркинг, тъй че тя служи за удобна изходна точка към билото на Родопите. Капацитетът ѝ позволява да се настанят и по-големи групи, което я прави подходяща за организирани училищни излети и клубни преходи. През топлите месеци тук се събират туристи от различни краища на страната, а зимата носи тих сняг и почти безлюдни пътеки.

От хижата пътеките водят към открити поляни с панорама и към съседни горски масиви, но тези преходи отнемат цял ден и изискват добра екипировка. За начинаещи е по-разумно да останат на по-късите кръгове край селото, преди да поемат към върховете. Който търси покрив по-близо до самото село, ще намери два семейни хотела и три къщи за гости в самото Борово, на крачки от изходния пункт на пътеките.

Около Борово се откриват и няколко пещери, сред които Добростански бисер и Иванова вода, които допълват картината на карстовия терен наоколо. За любителите на високите курорти Пампорово остава най-известната зимна дестинация в Средните Родопи, а малки села като Гела и Косово пазят автентичния планински дух.

Следите на Григорий Бакуриани и християнското средище

Землището на днешното Борово е обитавано още от пети и четвърти век преди Христа, както показват археологическите разкопки в района. Името на селото попада за пръв път в писмен документ през 1083 година. Тогава Григорий Бакуриани, основателят на Бачковския манастир, го споменава наред с други селища в околността. Тази ранна дата свързва Борово с едни от най-старите църковни средища на българския юг. Пръв сред тях е манастирът край Бачково.

През османския период селото е населено предимно с турци, които след изселването си разпродават имотите на християни от близкото Момчиловци. До Освобождението вярата в местността преживява силен подем, изразен в изграждането на редица параклиси, църкви и манастири. Така християнството пуска дълбоки корени в тукашния планински бит. След 1878 година селото влиза в пределите на Източна Румелия, а след Съединението от 1885 година става част от Княжество България.

През двадесети век, и особено във втората му половина, Борово се утвърждава като родопско средище на християнската вяра. Решаващ дял за това има изграждането на комплекса Кръстова гора, който превръща тихото село във врата към една от най-посещаваните светини в страната.