Сливен

Описание на Сливен

Сливен е голям български град, един от 28-те областни градове в България, който се намира в централната част на страната.

По данни на ГРАО за 2015 година населението му наброява 95 806 души, докато НСИ отчита сериозен спад към 2019 година, преброявайки 86 505 постоянни жители в града.

Сливен е известен и с прозвището „градът на стоте войводи” поради голямото хайдушко движение, което е имало тук по време на Възраждането.

Според българския историк и археолог Васил Миков името на града произлиза от място, в което две реки се сливат. Някои от най-видните български личности, родени в Сливен, са Добри Чинтулов, Радой Ралин, Маргарита Хранова, Кеворк Кеворкян и много други.

Днес Сливен съчетава жива възрожденска памет с облика на съвременен областен център. Градът остава естествена врата към Източна Стара планина и привлича посетители през цялата година, защото предлага редом исторически забележителности, музеи и непосредствен достъп до планинска природа. Тази комбинация от наследство и природна близост го прави подходящ както за кратки уикенд излети, така и за по-дълги пътувания из Югоизточна България.

Какво е местоположението на Сливен

Сливен е административен център на едноименните Община и Област и 8-ият по големина областен град у нас. В географско отношение е разположен в подножието на Сливенската планина, началото на Източна Стара планина, в т.нар. Сливенско поле, последното подбалканско поле в тази посока.

В града се пресичат няколко важни транспортни линии: първокласният републикански път 6, второкласният път 53, който води до Прохода на Републиката, и третокласните пътища 488 и 6007. Най-близките по-малки места са Сотиря, Ичера, Тополчане, Калояново, Чинтулово и Бяла.

Благодарение на това разположение Сливен е удобно свързан с останалата част от страната. До черноморското крайбрежие при Бургас се пътува за около час и половина, а посоката на запад води към подбалканските градове и столицата. Близостта на планината пък означава, че само за минути от центъра пътникът се озовава сред гори, скали и хладни пътеки, което е голямо предимство за любителите на природата и пешеходния туризъм.

Сливенският туризъм накратко

Градът разполага с близо 20 хотела и около 8 къщи за гости. Има какво да се види: природа, исторически паметници и места за отдих, като районът около Сливен допълва картината с добри маршрути за разходки.

Настаняването покрива различни вкусове и бюджети, от семейни къщи за гости до по-големи хотели в центъра, което улеснява планирането на престоя. Мнозина посетители съчетават разглеждането на музеите в града с поне един излет към планината, за да усетят и двете лица на Сливен.

Подходящ сезон за посещение е почти всеки месец от годината. Пролетта и есента са особено приятни за пешеходни преходи, лятото е удобно за по-дълъг престой и съчетаване с морето, а през зимата градът запазва спокойния си чар. Така Сливен се вписва добре в маршрут из Югоизточна България, без да изисква дълго пътуване от съседните области.

Забележителностите в Сливен, които си заслужават

Прозвището на Сливен, Градът на стоте войводи, не е никак случайно. Тук може да посетите родните къщи на редица български възрожденци, революционери, хайдути и радетели за българска свобода. Такива са:

• Къщата-музей на Хаджи Димитър;
• Къщата Миркович;
• Къщата-музей на Добри Чинтулов;
• Къщата-музей Сливенски бит;
• И много други.

За любителите на изкуството задължително препоръчваме Художествената галерия Димитър Добрович, която функционира от 1905 година и разполага с фонд от над 6000 творби.

Националният музей на текстилната индустрия е единственият по рода си в България и илюстрира историята на текстилното производство от древността до наши дни. Трудно ще го намерите другаде.

Сред символите на града е и Сливенският стар бряст, известен още като Кьоше, който се извисява в самия център и е едно от любимите места за срещи на местните хора. Разходката из старите квартали разкрива възрожденска архитектура, тесни улички и калдъръм, които пренасят посетителя в духа на отминалите епохи.

Ако искате да се полюбувате на природата, Природният парк Сините камъни се намира точно над Сливен. До него се стига по два маршрута, като единият минава с Лифт Сливен и открива красива гледка над града по време на изкачването. В парка може да посетите редица местности, скални образувания и водопади като например Футула.

Природата около Сливен и парк Сините камъни

Природният парк Сините камъни е истинската емблема на сливенската природа и носи името си от особената синкава отсянка, която скалите придобиват при определена светлина в ранните часове на деня. Паркът се простира над града и предлага мрежа от маркирани пътеки, подходящи както за кратки разходки, така и за по-сериозни целодневни преходи.

Сред любимите цели на посетителите са характерните скални образувания, поляните за отдих и панорамните площадки, от които погледът обхваща целия град и Сливенското поле. За мнозина изкачването с лифта е и атракция само по себе си, защото открива гледки, които трудно се забравят.

Районът е подходящ за любители на птици, билки и спокойни планински картини. През топлите месеци тук е приятно прохладно, а въздухът остава свеж дори когато долу в полето е горещо. Именно тази непосредствена близост между град и планина прави Сливен особено привлекателен за хората, които искат да съчетаят културен туризъм с пълноценен отдих сред природата.

История на Сливен и най-важните моменти от нея

На територията на днешен Сливен има живот от най-дълбока древност: следи от живот са открити от новокаменната епоха или шестото хилядолетие преди Христа.

В местността Хисарлъка са открити и следи от тракийско селище, датирано в периода 5-3 век преди новата ера.

През 2 век пр. Хр. започват завоеванията на Римската империя в Североизточна Тракия. Около 72 година преди Христа е покорен районът на днешен Сливен.

През първите векове след Христа в местността Хисарлъка се изгражда ново селище под името Туида. Историците предполагат, че името е тракийско, което подсказва, че и жителите на селището са били тракийци.

За нуждите на града е изграден римски път, който тръгва от Анхиало и върви по горното течение на река Тунджа до Сердика на запад.

След като столицата на Римската империя се мести от Рим в Константинопол, селището Туида бива значително укрепено и върху хълма над него е издигната крепост.

Тази крепост обаче не издържа прекалено дълго: тя е разрушена при един от многото набези на хуните през 5 век. Впоследствие е възстановена и значително по-укрепена. Към края на 6 век селището окончателно престава да съществува, разрушено от авари и славяни.

Към 705 година българският хан Тервел сключва договор с императора на Византия Юстиниан II Ринотмент, по силата на който областта Загоре преминава във владение на българската държава. Тя бива активно заселена със славяни. Смята се, че тогава възниква старобългарско селище на мястото на някогашната крепост Туида.

Българите възстановяват и укрепват разрушените крепостни стени и започват да доизграждат града във вътрешността му.

През 1153 година арабският географ Ал Идриси споменава за първи път селище с името Сливен, като за него пише, че е било „прочуто още и от по-старо време”.

През 13 век крепостта е напусната и функцията й като отбранително съоръжение изоставена. В епохата на Втората българска държава градът се превръща в духовен център и в околностите му са изградени над двадесет манастира. Те образуват комплекс, наречен „Малка Света гора”. За съжаление при османското завоевание средновековният град с крепостите и намиращите се наоколо манастири е разрушен и опожарен.

През османския период името Ислимие се среща в документи от 1609 и 1668 година. Градът се развива като селище с концентрирано еврейско население: към 1859 година в Сливен живеят около 30 еврейски семейства със собствено училище и синагога.

В периода на Възраждането градът се превръща в основен център на хайдушкото движение против османската власт. Основни двигатели на този поход са Злати войвода, Панайот Хитов и Хаджи Димитър. Освен хайдушкото движение, Сливен се развива и като ключов търговско-занаятчийски център.

Сливен е освободен от османска власт на 4 януари (стар стил) 1878 година. Малко след Освобождението е превърнат в окръжен център на новосформираната автономна област Източна Румелия. До края на 19 век е един от най-големите български градове с население от повече от 20 000 души.

В следващите десетилетия Сливен постоянно расте откъм нови жители и към 1946 година в града живеят 34 291 души. По време на социализма се изгражда като промишлен и индустриален център, а много нови заводи и цехове отварят врати тук. Това допълнително засилва ръста на населението и към 1975 година в Сливен живеят повече от 90 000 души.