Зелено дърво

Зелено дърво е малко планинско село в Община и Област Габрово, на около 13 километра южно от града, в самото сърце на Стара планина. По данни на ГРАО към 2015 година постоянните му жители са около 30 души, което го нарежда сред най-дребните селца в Габровския Балкан. През него минава третокласният републикански път 5006, който води нагоре към местността Узана и географския център на България. Тъкмо тази близост до центъра на страната, до Соколския манастир и до Шипка прави селцето удобна изходна точка за обиколка на цял куп забележителности в радиус под десет километра.

Надморската височина и близостта на гората държат въздуха хладен и чист дори в разгара на лятото, а нощите тук остават приятно свежи. Заобиколено от букови гори и поляни, селцето предлага гледки към околните балкански ридове и усещане за откъснатост, което все по-трудно се намира близо до голям град. Малкото селце така се оказва тиха база за обиколка на цял дял от Габровския Балкан.

Откъде идва името и преданието за елата

Името на селото пази една стара местна история, която и до днес се преразказва от малцината му жители. Смята се, че то идва от огромна ела, която някога растяла в долния край на землището. Дървото било толкова голямо, че за да обиколят дънера му, се хващали за ръце цели четирима души. Възрастта ѝ никой не помни, нито е била измервана точно. Преди повече от седемдесет години елата се разцепва и едната ѝ част се сгромолясва, а с нея си отива и живият символ на селото. Останалата дървесина дълго белязва мястото, преди да изчезне напълно, но името надживява самото дърво и остава единственото, което носи паметта за него. И днес по-възрастните хора в района показват на гостите къде се е извисявала елата и разказват преданието с гордостта на хора, опазили семейната си памет.

Любопитна е и военната памет на землището. По време на Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година в къщите на селото се укриват руски войници, преди боевете на Шипка да решат съдбата на войната. След Освобождението Зелено дърво влиза в новоосвободеното Княжество България. А след обявяването на Независимостта през 1908 година става част и от Царство България. Така малкото селце носи в историята си отглас от едни от най-съдбовните събития за българската държава.

Пътят 5006 и съседните балкански махали

Зелено дърво се изкачва по южния склон на Габровския Балкан, по трасето на път 5006. Той тръгва от Габрово и продължава нагоре към Узана. Това е удобен асфалтов път, проходим целогодишно, макар през зимата по-високите участъци край Узана да изискват зимни гуми. До града през Габрово стигате и от автомагистрала „Хемус”, и от прохода към Велико Търново, така че селцето е на разумен достъп и от Северна, и от Южна България. Наоколо се редят типичните за този дял на Балкана пръснати махали, сред които Стоманеците, Баевци, Малуша, Радецки и Лисец.

Те са от онези старопланински селца, в които къщите се гушат сред гори и поляни, а тишината се нарушава само от ручея и птиците. И близостта им прави района подходящ за дълги пешеходни преходи от махала до махала. В самото Зелено дърво има няколко добре поддържани къщи за гости. Най-голямата от тях разполага с легло за четиринайсет души и е удобна за голямо семейно събиране, с механа с камина, кухненски бокс, външен навес и барбекю за лятото. Това превръща селцето в спокойна база за няколко дни сред Балкана.

Язовир „Христо Смирненски” и риболовът наблизо

На малко повече от два километра от селото се намира язовир „Христо Смирненски”, чиято основна задача е промишленото и питейното водоснабдяване на Габрово. Покрай тази си роля водоемът е и любимо място на въдичарите от региона. Във водите му се ловят каракуда, червеноперка и шаран. Бреговете са обрасли с гора и предлагат тихи заливчета за цял ден край водата. А гледката към околните балкански рътлини добавя към удоволствието. Заради статута на питеен водоизточник тук важат по-строги правила, затова е добре риболовът да се съобразява с режима на водоема. Препоръчително е предварително да се проверят актуалните условия за достъп, тъй като те се променят според нивото на язовира и сезона.

За по-активните в землището има условия и за други занимания.

През топлите месеци наоколо се върви по екопътеки, кара се планински велосипед, обикаля се с АТВ по черните пътища. Зимата пък ски пистите на Узана са само на около седем километра, с условия за ски, сноуборд и спускане с шейни.

Така районът държи посетителя зает през цялата година, независимо дали търси раздвижване, или спокойствие сред природата.

Узана, връх Исполин и центърът на България

На около четири километра нагоре по пътя 5006 се отваря прочутата местност Узана, заела седловина в подножието на връх Исполин. Тук, сред буковите гори и високопланинските поляни, е отбелязан географският център на България, едно от любимите места за отдих в Габровския Балкан, което привлича посетители целогодишно. В Узана е обособена едноименна екопътека, която със спокоен ход се изминава за около час. По нея се редят скални образувания и стара букова гора, а маркировката я прави подходяща и за семейства с деца. Чистият въздух и сенчестите участъци правят прехода приятен дори в горещ летен ден. Оттук тръгват и по-дълги маршрути към билото на планината, които възнаграждават по-подготвените туристи с широки гледки към съседните дялове на Стара планина.

Самото Габрово, до което се връщате по същия път, е известно като столица на хумора и сатирата. И пази богата музейна мрежа. Любителите на старата архитектура могат да продължат към Боженци или Дряново и тамошния манастир, които са на удобно разстояние за еднодневна обиколка от района.

По този начин една почивка в Зелено дърво лесно се превръща в малко пътешествие из културните забележителности на целия Габровски край.

Соколски манастир, Етъра и връх Шипка

На малко повече от пет километра е Соколският манастир „Успение Богородично”, забележителен паметник на възрожденската архитектура. Обителта е основана през 1833 година от архиепископ Йосиф Соколски, на когото е и кръстена. Само три години по-късно, през 1836 година, тук отваря килийно училище. А сред учителите му е Неофит Бозвели. В манастира се пазят и реликви, свидетелстващи за подслона на Васил Левски и за сформирането на четата на Цанко Дюстабанов.

Дворът с прочутата висока каменна чешма и спокойствието наоколо правят отбиването тук задължителна спирка за всеки, тръгнал из района.

На около шест километра и половина, в крайния квартал на Габрово, е архитектурно-етнографският комплекс „Етъра”. Открит през 1964 година, той е първият музей на открито в България. Покрай работещите воденици и тепавици тук оживяват старите габровски занаяти, а посетителят вижда автентичния бит на възрожденското градче. Денят тук лесно се съчетава с отбиване до Соколския манастир по обратния път, тъй като двата обекта са на броени минути един от друг. Седем километра делят селото и от националния парк-музей „Шипка” в източната част на Шипченска планина. Тук се издига Паметникът на свободата, открит през 1934 година, символ на боевете за Освобождението на България. От билото при ясно време гледката се разтваря и към Розовата долина, а оттам пътят слиза към Казанлък и Априлци в съседния дял на Балкана.

Така от едно малко планинско селце за ден се стига до едни от най-знаковите места в българската история.

Как да планирате престоя

Зелено дърво е място за тези, които търсят тишина, чист въздух и близост до природата, а не оживен курорт с много услуги. Затова е добре престоят да се планира предварително, като се запази къща за гости и се вземе провизия от Габрово, където са най-близките по-големи магазини.

Мобилното покритие в района обикновено е достатъчно, но в по-затворените долчета сигналът отслабва, което само добавя към усещането за откъсване от ежедневието.

Най-приятни за посещение са късната пролет и ранната есен, когато горите менят цвета си, а температурите са меки за дълги преходи. Любителите на зимните спортове ще предпочетат студените месеци заради близостта на Узана. Докато лятото остава подходящо за семейства, които търсят прохлада далеч от жегата в равнините.

Където и да тръгнете оттук, късите разстояния до манастири, музеи и върхове превръщат малкото селце в удобна и спокойна отправна точка за опознаване на Габровския Балкан.