Костиево

Костиево е голямо тракийско село в южната част на страната, сгушено в Горнотракийската низина на единадесет километра северозападно от Пловдив. Влиза в състава на община Марица и област Пловдив, а населението му наброява около 1763 души по данни на ГРАО за 2015 година. Надморската височина е скромните 175 метра. Землището се разстила върху близо двадесет и четири квадратни километра равна, обработваема земя.

На три километра южно тече река Марица, която очертава долния край на плодородното поле. Тази близост до големия областен център, съчетана с кроткия селски бит, прави мястото удобна отправна точка за бавни излети из Тракия.

Полето наоколо

Селото лежи в равнинната част на Тракийската низина, където земите са плоски, разтворени широко към хоризонта и толкова плодородни, че открай време изхранват и хората, и добитъка им. Климатът е преходноконтинентален, с топли лета и меки зими, което радва лозята, овошките и зеленчуковите градини наоколо. Реката на юг внася влага и зеленина в иначе откритата равнина. Наоколо се редят ниви с домати, пипер и тютюн, отглеждани по тракийски от памтивека.

Равният терен прави околностите чудесни за бавна разходка с колело и за тихо наблюдение на птици. Пролет по стълбовете кацат щъркели, над браздите се вият чучулиги, а по бреговете на Марица рибарите намират спокойни места. Костиево е обгърнато от плътна мрежа съседни села като Радиново, Оризари, Кадиево, Войсил, Царацово и Цалапица. Тази гъстота е типична за плодородното Пловдивско поле, където всяко село се е разраснало около обработваемата земя.

На запад полето продължава към Пазарджик, а на юг се издигат първите хребети на Родопите.

Пътят дотук

През самото село минава четвъртокласен републикански път, който го връзва със съседните населени места. Само на няколко километра северно тече автомагистрала Тракия, а на подобно разстояние южно е първокласният път I-8. Затова достъпът с автомобил е лесен от всяка посока. От Пловдив пътят отнема под двадесет минути, което прави селото удобно дори за следобеден излет.

Тази близост обяснява защо мнозина пловдивчани избират Костиево за глътка спокойствие извън града. Магистралата под ръка го прави добра база и за по-дълги обиколки из Южна България. Пътуващите с обществен транспорт стигат до областния център с влак или автобус, а оттам продължават към селото. Пловдивската гара е важен възел по линията София, Пловдив, Бургас.

Оттук любителите на планината лесно комбинират посещението с маршрути към Карлово и Подбалкана.

Тиха нощувка край Пловдив

Селото предлага спокоен селски отдих, далеч от шума и забързаното ежедневие на големия град. Костиево разполага с голям хотелски комплекс с четиридесет и шест легла, открит басейн, лоби бар, кафене и просторен двор. Стаите са с телевизор, хладилник и климатик, тъй че престоят е удобен и за по-дълъг отдих. Тук човек лесно се откъсва от градската шумотевица, наспива се на тишина и още в ранното утро тръгва на бавна разходка покрай реката.

Селският ритъм е бавен и предразполага към почивка. Мнозина използват селото като тиха нощувка между обиколките из Тракия и планините наоколо.

Вечер над полето пада дълбока, ненарушавана тишина.

Само щурците свирят в тъмното, а небето се обсипва със звезди, каквито градът отдавна е забравил. Дворът приютява и семейни тържества, и тихи вечери на чаша вино.

Затова мнозина се връщат тук по няколко пъти в годината.

Старият Пловдив на крачка

Най-голямото богатство в околността е самият Пловдив, едва на единадесет километра. Градът е сред най-старите живи селища в Европа и пази напластена история от хилядолетия. За забележителностите му спокойно отделете цял уикенд. Сред задължителните места са Античният театър, Римският стадион, кварталът Капана, Часовниковата кула и възрожденските тепета. Целият Стар град е архитектурно-исторически резерват, който се обхожда пеша за няколко часа.

Античният театър и до днес събира публика на открито под звездите. По калдъръмените улици нагоре се редят пъстри възрожденски къщи с надвиснали еркери, резбовани тавани и потайни дворове, потънали в мушкато и лозница. Археологическият и Етнографският музей разказват града от древността до Възраждането. Източната порта на Филипопол и останките от акведукта допълват картината на античния Тримонциум.

Любителите на по-новата история ще оценят Паметника на Съединението и хълма Бунарджик с фигурата на Альоша. Капана пък е сърцето на съвременния творчески живот, с галерии, работилници и малки кафенета. Оттук се тръгва лесно и към тепетата, откъдето градът се разстила като на длан.

Задължителна спирка е и Небет тепе, най-високото от пловдивските хълмове. Там още стоят зидове от тракийския Евмолпия. Погледът оттам обхваща целия град, лъкатушещата Марица и далечния силует на Родопите. Привечер камъните порозовяват и хълмът се пълни с хора, дошли за залеза.

Долу, край пешеходната улица, се крие Римският форум с мозайки и колонади. Наблизо се издига Джумая джамия с високото си каменно минаре. В топлите вечери целият център оживява с концерти, изложби и маси, изнесени по тротоарите.

Червената църква и крепостта Юстина

На тринадесет километра, край град Перущица, се крие така наречената Червена църква. Това е недействаща раннохристиянска базилика, изградена според археолозите през пети или шести век. Първоначално храмът носи името Света Богородица, но днес е известен с червения си хоросан и римските тухли на градежа. Руините се смятат за един от най-забележителните раннохристиянски паметници не само в България, но и в цялата Югоизточна Европа, заради което специалистите идват тук отдалеч.

Самата Перущица заслужава отбиване заради местния Исторически музей, създаден през 1955 година. В неговите зали оживяват битът, въстаническите униформи и оръжията отпреди Освобождението.

На осемнадесет километра, в село Устина, стърчат останките от средновековната крепост Юстина.

Изградена е по времето на император Юстиниан Първи и е охранявала северните склонове на Родопите. Мястото не е избрано случайно, защото преди градежа тук е имало укрепление на тракийското племе беси.

От тук пътят лесно продължава към Асеновград и Асеновата крепост за един по-наситен ден.

Бачковският манастир наблизо

На около половин час южно, в прегръдката на Родопите, се крие Бачковският манастир, вторият по големина в България. Основан е през единадесети век и пази чудотворна икона, пред която се стичат поклонници от цялата страна. Дворовете му са потънали в зеленина. Старите стенописи по стените носят вековна патина. Пътят дотам минава край лозята и овошките на Родопската яка.

Над манастира се вие пътека към параклиса на Свети Илия, откъдето долината се вижда като на длан.

Малко по-нагоре чакат Асеновата крепост и скалният ѝ силует, който я е прославил.

Пролет склоновете тук се обличат в бяло от цъфналите вишни. Селцето Бачково в подножието е известно с рибните ресторантчета край реката, където се спира за пъстърва на скара.

Оттук нагоре тръгват пътеки към резервата Червената стена и към широките родопски поляни.

Вкусът на Тракия

Тракийската равнина е една от най-старите винени земи в Европа, а лозята край Пловдив раждат плътни червени вина. По селските трапези виното се лее заедно с люти чушки, домашно сирене и топъл хляб. Гостоприемството тук е искрено и неподправено.

Есен въздухът замирисва на печени чушки и на джанки за ракия, а пазарите се пълнят с грозде, дюли и орехи.

Който отседне в Костиево наесен, си тръгва с пълни торби и топъл спомен. Костиево не се слави с ресторанти, затова вкусът на Тракия се търси по домовете и в близкия Пловдив. Там менюто предлага от тракийска скара до сладко от рози и локум с орехи.

Разстоянията са толкова къси, че вечерята в града е въпрос на четвърт час път.

Тракийските могили край полето

Из цялата Тракийска низина се редят надгробни могили, останали от древните траки и от още по-старите жители на равнината. Полето около Костиево не прави изключение, защото и тук тревясали могили пазят паметта на отдавна отишли си хора. Някои се издигат току до нивите и орачите ги заобикалят от почит. Много от тях още не са проучени. Под меката им обла форма се крият погребения, златни дарове и мълчаливи тайни отпреди хилядолетия, останали недокоснати под тревата и под оранта на дълга върволица земеделски поколения.

Тракийското наследство на този край е богато и слабо разровено.

Археолозите тепърва ще пишат неговата история.

А пътникът, минал привечер през равното поле, усеща древността му дори без да зърне и една-единствена могила отблизо.

Кьосте, Левски и толстоистите

Името на селото се появява за пръв път в османски документ от 1576 година, където то е отбелязано като Кьосте. Основният поминък на хората открай време е бил животновъдството и земеделието. Тия занаяти са типични за плодородната тракийска равнина. Земята хранела селото столетия наред.

Местни предания твърдят, че по време на революционната си обиколка Васил Левски минава през селото и дори пренощува тук, легенда, която поколенията пазят с гордост. След Освобождението Костиево попада в границите на автономната Източна Румелия. С обявяването на Независимостта през 1908 година то става неразделна част от българската държава. През двадесетте години на миналия век тук за кратко живеят последователи на толстоисткото движение, търсещи опростен живот в земеделска община.

Тези пластове, от османския регистър до възрожденските легенди, придават на иначе тихото село неочаквана дълбочина.