Кавала

Кавала е пристанищен град в Източна Македония и Тракия, на около 160 километра източно от Солун и на крачка от устието на река Места. Населението му наближава 54 хиляди души, а самият град е административен център на едноименната регионална единица. За българина това е първият голям гръцки град след прехода през Промахонас или Кулата, само на три часа път с кола от Благоевград. Точно затова мнозина го превръщат в удобна спирка по пътя към Тасос и полуостровите на Халкидики.

Старият град се катери по полуострова Панагия, между крепостните стени и каменния акведукт Камарес, докато новата част се разлива покрай залива с рибарски лодки и тесни кейове. Историята тук е буквално над главата ви, защото над покривите минават арки, носили вода векове наред, а тази вертикална подредба на епохи отличава Кавала от плоските морски курорти по брега. Затова разходката из града прилича на разлистване на историята.

Акведуктът Камарес и кварталът Панагия под арките

Камарес е знакът, по който градът се разпознава отдалече. Съоръжението носи вода към полуострова Панагия и е изградено в днешния си вид през XVI век при Сюлейман Великолепни, върху по-стара римска и византийска основа. Става дума за около 60 арки на няколко етажа, най-високата от които се издига приблизително 25 метра над улицата под нея. Между някои от тях са се сгушили жилищни къщи, така че постройката не е музеен експонат, а част от живата тъкан на квартала.

Самото име Камарес идва от гръцката дума за арка и се е наложило толкова здраво, че днес малцина наричат съоръжението акведукт. До началото на XX век жителите пълнели стомни от чешмите в подножието, преди градът да получи водопровод.

Кварталът Панагия започва зад арките и се изкачва по склона с тесни калдъръмени улички и къщи с дървени еркери. По фасадите се редуват лозници и котки, а всеки завой отваря нов изглед към пристанището долу. Разходката нагоре отнема около двайсет минути, но малцина я минават наведнъж, защото кафенетата постоянно канят за пауза.

Крепостта на хълма и лятната сцена в нейните стени

На върха на полуострова стои византийската крепост, издигната през XV век върху останките от акропола на античния Христуполис. От парапетите се открива гледка, която обхваща целия залив, пристанището и силуета на остров Тасос отсреща при ясно време. Вътрешният двор не е просто руина за разглеждане, защото през лятото кръглата кула и откритото пространство се превръщат в сцена за концерти и театрални представления под открито небе. Изкачването до входа минава по крайбрежната улица и нагоре през Панагия, така че крепостта естествено затваря обиколката на стария град. Билетът за влизане е символичен, а стените са ниски и достъпни дори за деца, стига да ги държите за ръка покрай самия ръб.

Най-доброто време за качване е късният следобед, когато жегата спада и слънцето оцветява водата под стените. В дните с програма изкачването по тъмно пък хваща целия град светнал в краката ви. Дворът тогава се пълни с публика, а музиката отеква в старите зидове.

Хълмът под крепостта пази и името Христуполис, с което Кавала е била известна през византийската епоха, преди да получи днешното си название. Според едно от обясненията думата Кавала идва от италианското cavallo, тоест кон, заради смяната на впрегатни животни, която пощенската станция тук осигурявала по пътя за Константинопол. Тази средновековна роля на кръстопът обяснява защо крепостните стени са поддържани толкова грижливо през вековете. Гледката от върха и днес показва същия онзи стратегически залив, който е карал византийци и османци да укрепват хълма.

Затова изкачването не се усеща като обиколка на поредна руина. То по-скоро е среща с точката, около която градът се е въртял столетия наред. Оттук връзката между крепостта, пристанището и старите квартали става очевидна с един поглед.

Имаретът на Мехмед Али и османското наследство

Кавала пази една от най-внушителните османски постройки в цяла Гърция. Дългият каменен комплекс с куполи и комини, известен като имарет, е издигнат в началото на XIX век като дарение на Мехмед Али, родения в града основател на династията, управлявала Египет повече от век.

Първоначално сградата служи като ислямско духовно училище и благотворителна кухня за бедните, а днес е луксозен хотел, чиито дворове и аркади остават отворени за поглед. Именно затова тя е сред най-фотографираните места в стария град. На няколко крачки оттам стои родната къща на Мехмед Али, превърната в музей заедно с конюшните и вътрешния двор, а пред нея го изобразява конна бронзова статуя. До имарета допълва силуета на квартала и куполът на джамията Халил бей с високото си минаре.

Тази част от Панагия разказва за времето, когато градът е бил важно тютюнево пристанище на империята. През XIX век тук минава един от главните пазари за източен тютюн, заради който в Кавала се стичат търговци от цяла Европа, а приходите финансират строежа на представителните складове край пристанището. Музеят на тютюна в долния град проследява историята с инструменти, везни и стари рекламни плакати, така че градът пази рядкия за Гърция спомен за един почти изчезнал занаят.

Стъпките на апостол Павел и античният Филипи наблизо

Кавала носи и библейско име, защото на това място, наричано тогава Неаполис, апостол Павел стъпва на европейския бряг около 49 година. Оттук той поема към съседния Филипи, а събитието е отбелязано с мозайка и паметник край пристанището. За поклонниците градът е първата спирка по така наречения път на свети Павел. На петнайсетина километра навътре лежат руините на Филипи, основан от Филип Македонски през 356 година преди новата ера. Днес те са обявени за паметник на световното наследство на ЮНЕСКО.

Тук се виждат форумът, колонадите и базиликите, както и един от най-добре запазените антични театри в Северна Гърция, в който и днес се играят летни представления пред пълни трибуни. Археологическият музей в самата Кавала пък събира находките от Неаполис и Филипи, сред които каменни съдове, накити и орнаменти, а входът за учащите е свободен. Тръгналите по-нататък към Тракия свързват обиколката с Гърция като цяло и със съседния хъб на Източна Македония.

Плажовете Тоска и Рапсани и пътят към Тасос

Морето на Кавала носи синьо знаме за качество на водата по повечето си участъци. Най-известният плаж е Тоска, на около 5 километра западно от центъра, където редица рибни таверни и кафенета слизат почти до пясъка и предлагат прясна риба на достъпни цени. За тези, които не искат да напускат града, плажът Рапсани е в самата градска черта и не изисква плащане за чадър или шезлонг, за разлика от организираните ивици извън чертата. Така всеки намира своя ъгъл край водата според това колко далеч е готов да се отдалечи от центъра.

По-нататък на изток брегът става по-див, а пясъчните дюни на Аммолофи и плажовете около Неа Перамос редуват организирани барове с тихи заливчета. Любителите на природата пък свиват към устието на река Места, където делтата с тръстиките е дом на чапли и пеликани и остава сред малкото такива кътчета в Гърция.

Самата вечер обаче принадлежи на пристанището, където по кейовете рибните таверни поднасят прясно уловена ципура, калмари и местно бяло вино на крачка от полюшващите се лодки. Оттук потегля и главната връзка към остров Тасос, чиито фериботи за Лименас тръгват редовно и прекосяват пролива за около час и петнайсет минути. От същото пристанище се отварят и линии към северните острови на Егея.

На запад по магистралата към Солун се нижат курортните селца на брега, сред които Аспровалта отдавна е популярна спирка за българите по пътя към полуостровите на Халкидики нататък. По-навътре се редят плажовете на Касандра и Ситония, докато самият Солун остава на по-малко от два часа, а мнозина съчетават Кавала с ивиците на Паралия Катерини, така че градът е едновременно цел и кръстопът.