Лесбос

Лесбос е третият по големина гръцки остров след Крит и Евбея, с площ около 1633 квадратни километра и население близо 85 хиляди души, а столицата му Митилини дава и второто име на острова. Намира се в североизточната част на Егейско море, само на няколко километра от турския бряг, и принадлежи към областта Северен Егей. Хората идват тук заради вкаменената гора при Сигри, заради узото от Пломари и сардините от залива Калони, а не заради хотелски комплекси. Островът е по-див и по-автентичен от съседните курортни дестинации и затова го избират пътници, които търсят природа, кухня и спокойствие. Който обмисля и други варианти из Егея, обикновено сравнява Лесбос със съседния Хиос и близкия Самос, но тук ритъмът е по-бавен.

Релефът е изненадващо разнообразен. На запад се простират голи вулканични хълмове, а на изток гъсти борови и маслинови гори слизат чак до водата. Два дълбоко врязани залива, Гера и Калони, почти разрязват сушата на две и създават защитени плитчини, в които зрее рибата. Над южната част се издига най-високата точка, връх Олимбос с надморска височина около 968 метра, който се вижда отдалече. Заради формата си островът е голям и за един кратък престой е почти невъзможно да се обиколи целият. От столицата Митилини на изток до Сигри на запад има около 90 километра по криволичещ планински път, така че много пътници базират почивката си в две различни части. Тъкмо тази разпокъсаност пази острова от масовия туризъм и обяснява защо всяко кътче изглежда самостоятелен свят.

Стигането е лесно: до Митилини има редовни фериботи от Пирея и Кавала, както и летище с вътрешни и чартърни полети. Затова мнозина, които иначе биха избрали по-достъпния Тасос или близката Кавала, все по-често поглеждат към Лесбос.

Вкаменената гора при Сигри и геопаркът

В западния край на острова, около градчето Сигри, се намира една от най-странните забележителности в Средиземноморието. Преди близо двадесет милиона години вулканични изригвания затрупват цяла субтропична гора с пепел и лава, а минералите вкаменяват дървесината, като запазват дори годишните пръстени. Днес стволовете стърчат от земята като каменни пънове, някои дълги по седем метра. Покрай тях личат вкаменени листа, шишарки и дори корени, отпечатани в скалата с изненадваща точност. Учените смятат, че гората тук е растяла в климат далеч по-влажен от днешния и че видовете дървета са били сродни на секвоите и кореновите дъбове. За геолозите това е жива лаборатория, а за обикновения посетител просто странен и красив пейзаж, какъвто малко места в Европа предлагат. Около находищата е изграден геопаркът на Лесбос, който влиза в Световната мрежа геопаркове на ЮНЕСКО, а в Сигри работи и Музеят на естествената история на вкаменената гора, където са изложени цели стволове, листа и семена. Пътеките между находищата са маркирани и достъпни пеша, а най-впечатляващите екземпляри стоят на открито сред хълмовете, така че мястото се харесва и на деца, и на хора, които иначе подминават музеите.

Геологията определя и пейзажа наоколо. Земята е светла, почти лунна, и рязко контрастира със зелените гори на изток. Залезите над морето при Сигри са сред най-красивите на острова, когато водата срещу слънцето пламва в оранжево, а малко по на север лежи Ериесос, едно от най-добрите места за наблюдение на птици в цяла Гърция.

Узото от Пломари и сардините на залива Калони

Ако островът има вкус, той е вкусът на узо. Южното градче Пломари е смятано за столицата на гръцкото узо, а тукашните дестилерии работят повече от век. Марката Барбаяни, основана през 1860 година, е сред най-старите в страната и поддържа музей на узото, отворен за посетители. Анасоновата напитка тук се произвежда по семейни рецепти, в които участват семена от анасон, копър и местни билки от хълмовете.

Към чашата узо върви и най-известната местна храна. Заливът Калони е прочут със своите сардини, които зреят в плитката солена вода и се ядат осолени, почти сурови, по местния обичай. Всяка година в края на лятото в селището Калони се провежда празник на сардината с музика и дегустации.

Кухнята на острова стъпва на риба, зехтин и узо. Менютата в малките таверни покрай водата са кратки, но честни, с прясно уловена риба и зеленчуци от градината. Освен сардините се ценят местните сирена, особено ладотири, узряло в зехтин, както и пълнените тиквички и печените сафридчета. Цените тук остават значително по-ниски, отколкото на по-известните острови като Санторини и Миконос. Точно затова мнозина определят Лесбос като остров за хора, които ядат добре, а не за хора, които позират.

Маслиновата култура е стара поне колкото античността и личи навсякъде, защото островът е покрит с около единадесет милиона маслинови дървета. Източната половина е почти изцяло заета от сребристи маслинови горички, които през ноември се пълнят с берачи, а произведеният тук зехтин е плътен и наситен и голяма част от него остава за местна употреба и за подаръци. Който се интересува от средиземноморска трапеза, на Лесбос ще намери далеч по-автентична картина, отколкото на който и да е претъпкан курорт по бреговете на Халкидики.

Моливос, Митилини и каменните села

Северното градче Моливос, известно и с по-старото си име Митимна, е картичката на острова. Каменните къщи се изкачват амфитеатрално по хълма към средновековна генуезка крепост от четиринадесети век, а тесните улички са покрити с лозници и цветя. Под града има малко рибарско пристанище с таверни, а наоколо се редят чакълести плажове. Моливос е обявен за защитено селище заради архитектурата си и в него е забранено новото строителство, което да наруши облика му.

Столицата Митилини е друг свят: оживено пристанище с неокласически къщи, които издават богатото минало на острова от деветнадесети век. Тук се намира археологическият музей с находки от античния град, както и църквата „Свети Терапон” с внушителния си купол. Митилини е и родно място на художника Теофилос Хадзимихаил, чийто музей пази наивните му картини от селския живот. Самият остров е родина и на древногръцката поетеса Сафо, живяла около шести век преди новата ера.

В средата на острова, край Агиасос, се крие планинско село от съвсем друг тип. Постройките са от дърво и камък, улиците стръмни, а майсторите тук още правят керамика и дървени изделия на ръка. Агиасос е известен с майсторството на местните грънчари и с пролетните си празници, които привличат поклонници от целия остров. Селото лежи в подножието на връх Олимбос, сред кестенови гори, и е значително по-прохладно от крайбрежието. Различните селища дават и различни плажове: под Моливос и съседната Петра се простират чакълести ивици с бистра вода, а на запад при Скала Ересу, родното място на Сафо, се намира дълъг пясъчен плаж. Заради тази връзка с поетесата Скала Ересу е станало място за поклонение и привлича посетители от цял свят, макар плажовете тук рядко да са претъпкани дори в разгара на лятото.

Топлите извори при Терма и Ефталу

Лесбос е вулканичен остров с богати минерални извори, чиято вода излиза гореща направо от земята. Най-известните бани са при Терма, близо до залива Гера, където водата достига около 39 градуса и от античността се ползва за лечение на ставни болки. Изворите при Ефталу, на север близо до Моливос, са каптирани в каменна сводеста баня и гледат към морето. Водата тук е богата на минерали и от векове я свързват с облекчаване на ревматизъм, артрит и кожни проблеми. Баните са скромни, без лукс, но точно това им придава характер, а след ден сред маслиновите гори топлата минерална вода е приятен завършек на вечерта.

Освен Терма и Ефталу има още няколко по-малки извора, сред които тези при Полихнитос със същинско лековито име. Изворите на Полихнитос са сред най-горещите в Европа и водата им излиза с близо 80 градуса, преди да се охлади в басейните. Същата вулканична природа свързва Лесбос с други егейски острови с топли извори, но тук баните остават тихи и почти безлюдни. За мнозина именно това съчетание от природа и лечебна вода е причината да предпочетат острова пред оживения Родос.

Кои месеци хващат острова в най-добрия му вид

Най-доброто време за Лесбос са късната пролет и ранната есен. През май и юни хълмовете са зелени и обсипани с диви цветя, а островът се превръща в едно от любимите места за наблюдение на птици в Европа, защото лежи на миграционен път от Африка. През септември и октомври морето е още топло, тълпите оредяват и започва сезонът на сардините и маслиновата реколта.

Юли и август носят сухо и горещо време с температури около 30 до 35 градуса. Тогава островът е най-оживен, но и най-задушен в обедните часове, а водата по плажовете е приятно топла. Зимата е мека и влажна, с около 10 до 15 градуса, подходяща за дълги разходки сред маслиновите гори, но не за плаж. Който търси цветя и тишина, нека избере пролетта, а който иска топло море и местни празници, нека дойде в началото на есента.