Борисово

Борисово е тихо село в северната част на страната, разположено само на няколко километра от голямата река Дунав и почти слято със съседното Сливо поле. Мястото е известно с черквата „Свети Архангел Михаил” от 1868 година, с вековния дъб „Близнаците” и с близостта си до големия лесопарк Липник в съседство. Населението наброява 815 души по данни на ГРАО. Административно селището влиза в Община Сливо поле и Област Русе, в северния край на плодородната Дунавска равнина. Равнинният релеф и тихите крайречни пътища канят към спокойни разходки и колоездене покрай водата, а близостта на областния център Русе държи Борисово удобно свързано с останалата част от региона и с целия дунавски бряг.

Местоположение и как да стигнем

Административно Борисово принадлежи към Община Сливо поле в Област Русе, а двете селища стоят само на неколкостотин метра едно от друго. Двете места почти напълно се сливат в едно.

През селото минава третокласният републикански път 2102, а съвсем наблизо преминава второкласният път 21. Именно този по-голям път осигурява бърза връзка с останалата част от областта и с крайдунавските градове по течението на голямата река. Най-близките съседни села са Стамболово, Сандрово, Бабово и Голямо Враново, всяко от които пази същия спокоен облик. Паркирането в самото село е спокойно и безпроблемно, а добре поддържаните пътища правят пътуването с автомобил леко и приятно.

Областният център Русе се достига лесно по крайбрежната мрежа, която следва извивките на реката почти през цялото време. От града пътят отнема около половин час, а от няколко точки край Борисово се разкриват панорамни гледки към широкия Дунав. Който пътува с автобус, слиза в Сливо поле и оттам стига до селото пеша за минути, защото двете места споделят обща улична мрежа.

Черквата, дъбът и лесопаркът

В сърцето на селото се издига черквата „Свети Архангел Михаил“, изградена през 1868 година. Наблизо е поставена и паметна плоча на жителите на селото, загинали във войните за национално освобождение между 1912 и 1918 година, която и до днес напомня за жертвите на този край. Край Борисово расте вековният дъб „Близнаците”, за който се смята, че е надхвърлил двеста години. Двата сраснали ствола, дали името на дървото, го превръщат в естествен ориентир, който се забелязва отдалеч. Именно тук посетителите най-често спират за снимка, а старото дърво остава любим спътник на разходката сред полето и крайречните горички.

На шестнайсет километра от Борисово се разстила лесопаркът Липник. Той е сгушен в огромен масив от липови дървета. Това е най-големият парк от този тип в цялата страна, а на обширната му територия има ресторанти, изкуствени езера, хотел, детски кът, спортна база, малък зоопарк и обособена зона за къмпинг сред сенчестите липови алеи. През пролетта, когато липите цъфтят, целият масив се изпълва с омайно ухание и привлича мнозина посетители от близкия Русе и от околните села.

Друга природна ценност е защитената местност Калимок Бръшлен, чиито влажни зони покрай Дунав подслоняват чапли, корморани, пеликани и десетки други птици. Тихите канали и блата привличат орнитолози през целия сезон, а нашият преглед на българските села подсказва още идеи за нощувка съвсем наблизо.

Какво да правим

Селото предлага една уютна къща за гости с 31 места, където гостите се глезят със спа процедури, джакузи и басейн. Наблизо реката Дунав зове за риболов и разходки с лодка. В съседните села работят и няколко крайбрежни ресторанта, където може да опитате прясна речна риба, приготвена току от водата по стари местни рецепти на самия дунавски бряг.

Мнозина рибари прекарват тук цял ден, защото водите край селото са щедри на улов. Около вековния дъб „Близнаците” пък често се събират семейства за спокоен излет сред сянката и зеленината на старите дървета. Любителите на пешеходния и велосипедния туризъм ще оценят равнинния релеф и тихите междуселски пътища, които се вият през широки полета и крайречни горички чак до брега на голямата река. Тези пътеки лъкатушат покрай крайречни горички и извеждат до тихи кътчета, идеални за отдих далеч от градската суматоха. Лесопаркът Липник остава цел за цял ден на открито, със зони за пикник, дълги разходки и игри за най-малките.

Един спокоен ден тук започва пеша из тихите улички. Оттам пътят продължава край вековния дъб и завършва на брега, където залезът пали водата в топли отблясъци. Който търси повече движение, ще намери в равнинните пътища между Борисово и съседните села чудесни маршрути за дълги велосипедни обиколки. Семействата с деца пък откриват в парка зоопарк, детски кът и спортна база, които превръщат излета в цяло приключение.

Тихите крайречни горички наоколо подаряват сянка през горещите летни следобеди и приканват към бавни разходки. От няколко високи точки край селото се откриват красиви гледки към широката река и отсрещния бряг. Така един привидно кратък излет лесно се разтяга в цял ден сред водата, гората и полето.

Кога да го посетим

Всеки сезон разкрива различно лице на това крайдунавско село. Всеки носи и свой повод за посещение. Пролетта е може би най-щедрото време, защото природата се събужда, липите в Липник напъпват, а влажните зони се пълнят с прелетни птици. Температурите остават меки и подходящи за дълги разходки, за спокойно колоездене и за фотография из околните полета. Птичите песни и свежата зеленина правят този сезон особено приятен за семейни излети и за разходки покрай реката.

Лятото носи топли и слънчеви дни, които мамят към риболов, разходки с лодка и пикници на брега, а прохладната сянка на крайречните горички е добре дошла в летния пек. Есента обагря горите в злато за радост на фотографите, докато спокойната зима връща на селото неговия тих и съзерцателен облик.

Историята накратко

Близостта до реката открай време е определяла поминъка и облика на тукашния живот. Плодородната крайдунавска земя е хранела поколения земеделци. Самата река пък е добавяла прехрана чрез риболова и водните пътища. Черквата „Свети Архангел Михаил” от 1868 година свидетелства за активен духовен живот още преди Освобождението. Паметната плоча на загиналите във войните от 1912 до 1918 година пък напомня за приноса на местните хора в борбите за национално обединение.

Днес Борисово пази спокойния си облик и тясната връзка със съседното Сливо поле. Това административно и териториално сливане отдавна прави селото част от един по-голям и жив общински организъм.

Вековният дъб „Близнаците”, надхвърлил двеста години, стои като жив свидетел на тази дълга история. Поколения местни жители са се грижели за него и са го превърнали в място, около което се събира паметта на общността. Така старото дърво остава и днес мълчалив символ на Борисово, на неговата упоритост и на неговите хора.

Околности и близки места

Около Борисово има какво да се разгледа и в рамките на един-единствен ден на открито. Областният център Русе, наричан „малката Виена” заради възрожденската си архитектура, е сред най-красивите дунавски градове. Достъпът до него е лесен. Съседните села Стамболово и Сливо поле допълват картината на тихия живот покрай реката. Любителите на природата задължително отделят време за близкия лесопарк Липник и за защитената местност Калимок Бръшлен край реката.

За онези, които искат да съчетаят няколко спокойни дни по крайдунавски маршрут, Борисово е удобна отправна точка, откъдето Сандрово, Бабово и Голямо Враново лесно се вплитат в общата обиколка по течението. Равнинният терен кани към велосипедни преходи между съседните села, а близостта едновременно до реката, до лесопарка Липник и до защитената местност Калимок Бръшлен събира на едно място три различни лица на богатата крайдунавска природа.