Искър

Искър е малък град в Северна България, административен център на едноименната община в Област Плевен, с население от около 3442 души по данни на ГРАО към 2015 година. Областният център Плевен е на 33 километра, а съседната Кнежа е само на 16 километра по второкласния републикански път 13. Самата река Искър тече на около 2 километра от последните къщи, в равнинна местност с ниско плато северно от града. Старите имена на селището, Махалата и Пелово, още се срещат в разговора на по-възрастните хора и обясняват по-голямата част от историята му.

Който подмине Искър по пътя за Кнежа, рядко спира. Грешка е, защото зад скромния силует на града стоят полувкопана църква на близо два века, таен революционен комитет, основан лично от Васил Левски, и следи от римско селище, свързано с големия град Улпия Ескус. Тази страница събира проверимите факти за мястото и показва какво си заслужава да се види за един спокоен ден край реката. Подреждаме нещата така, както ги срещате на терен: първо църквата в центъра, после Калето на север, накрая водата.

Полувкопаната църква „Св. Димитрий" и комитетът на Левски

Гордостта на града е църквата „Св. Димитрий”, която местните пазят като най-старата си сграда. Тя е полувкопана, тоест подът ѝ е под нивото на околния терен, а това е типично за храмовете, строени под османска власт, когато църквата не е имала право да се извисява над джамията или над къщите наоколо. Построена е през 1837 година с лични средства на родолюбеца и закрилник на селото Димитър Конов, и над 150 години по-късно тя все още служи. Историята ѝ обаче започва още преди да бъде вдигната: през 1829 година в дома на Горан Петровски се отваря частно училище, което просъществува точно до построяването на черквата. После, в югозападната част на църковния двор, израства и килийно училище, така че храмът и просветата тръгват от едно и също място. Тази връзка между вяра и буквар е причината махленци да се включат толкова рано в националноосвободителното движение.

Най-тежкият спомен, свързан с двора, е от 1872 година. Тогава в самата църква Васил Левски основава таен революционен комитет, какъвто Апостолът създава в десетки села из Северна България. След едно от посещенията му участниците в комитета са разкрити, арестувани и отведени в околийския център Плевен. Историята на града тук се преплита с голямата плевенска история и затова посещение в Плевен допълва добре разказа за съпротивата по тези земи.

Влезте, ако заварите отворено: ниският силует и старите икони си струват. Дворът е удобно начало на пешеходна обиколка из стария център.

Калето и римското селище към Улпия Ескус

На около един километър северно от града се намира местността Калето, където археолозите откриват следи от старо римско селище. Там излизат на бял свят късноримски монети от IV-V век, накити, съдове за бита и други находки, които показват, че мястото е било обитавано трайно, а не за кратко. Това не е случайно струпване на хора в равнината. Селището е било свързано с близкия римски град Улпия Ескус, а доказателство е старият римски път, който е водел право към него. Улпия Ескус пък е сред най-важните римски центрове по дунавския бряг, разположен при устието на река Искър, недалеч от днешното село Гиген. Това, че от Калето тръгва път натам, нарежда Искър в мрежата от селища, които са захранвали и обслужвали големия град. За любителя на историята именно тази връзка е най-интересното нещо около Искър, защото превръща обикновената равнина в част от римската пътна система по Долен Дунав.

Следите от живот по тези земи са далеч по-стари от римляните. Първите сведения за човешко присъствие в района се отнасят към IV-III хилядолетие преди новата ера, а благоприятното географско положение и близостта на реката обясняват защо хората се връщат тук хилядолетия наред. Калето е поле, а не музей, затова отидете с подходящи обувки и без очакване за табели. Любопитният поглед обаче лесно ще различи терасите и наслоенията, които издават старото селище. Находките оттук разказват за бит, търговия и постоянен живот в равнината край реката. По-сериозните археологически материали отдавна са изнесени в музейните сбирки на областта, но самото място остава достъпно за всеки, който иска да стъпи върху него.

Риболовът по река Искър и язовир Горни Дъбник

Главната причина хората да идват в Искър е водата.

Река Искър тече на около два километра от града и е подходяща за риболов, а гористите и равнинни местности около нея са удобни за разходка и за лов. Бреговете са ниски и достъпни, без стръмни сипеи, което прави реката удобна за спокоен ден с въдица. В равнинния си участък тук реката тече бавно и предсказуемо, без бързеи и опасни вирове. На 10 километра южно от града е и една от най-силните карти на района: язовир Горни Дъбник, сред най-големите водоеми в Северна България. Залятата му площ е около 11 800 декара, а във водите му се ловят платика, шаран, бибан, каракуда, уклей, червеноперка и бяла риба. Тук има условия и за водни спортове, така че язовирът работи и за по-активните посетители. Селото Горни Дъбник дава името на язовира и е удобна отправна точка към него.

Който търси повече, може да продължи към Кнежа на около 15 километра, където работи зоопаркът „Гергана”, смятан за един от най-добрите в областта след плевенския. Комбинацията река, голям язовир и зоопарк прави Искър удобна база за два дни сред природата, особено за семейства с деца. За риболова просто си носете собствена екипировка и съобразявайте се със забранителните периоди.

От Махалата през Пелово до днешния Искър

Името на града се сменя три пъти и всяка смяна разказва отделна епоха. Според преданията днешният Искър възниква в началото на 17 век, когато първите заселници от съседни села вдигат около 20 къщи близо до реката. Селището е наречено Махалата, а по-късно носи и имената Горум махала и Писаревска махала. През 19 век то вече е будно село с църква, училище и революционен комитет, а след Освобождението през 1878 година става част от новосъздаденото Княжество България. По време на Втората световна война тук се развива сериозно партизанско движение, толкова забележимо, че през 1957 година селото е преименувано на Пелово в чест на загиналия партизанин и политик Пело Пеловски, родом от мястото.

Последната крачка е към град. През 1974 година Пелово получава статут на град, а само четири години по-късно става и общински център. Финалното преименуване идва през 1998 година, когато градът приема днешното си име Искър, по името на реката, която го е придружавала през цялата му история. Така от една махала с двайсет къщи се стига до административен център на цяла община. Малко селища сменят името си толкова пъти за един век. Всяко от трите имена е оставило следа в паметта на хората и още се чува в разговорите им за миналото.

Белият брег и легендите край реката

Освен Калето, край Искър има още едно място с дъх на старина: местността Белият брег до реката. За нея се носят предания, че пази старо римско селище, а близостта ѝ до Калето подсказва, че двете находища може да са били част от едно и също древно обитаване. Легендата и археологията тук вървят ръка за ръка. Иначе околността е равнинна и гориста, с тихи полски пътища, които свързват Искър със съседните Писарово, Долни Дъбник, Староселци, Долни Луковит, Глава и Кнежа. Това е терен за спокойни разходки и колоездене, без сериозни наклони и без тълпи, точно обратното на оживените планински курорти. Който обича да открива места извън утъпкания маршрут, ще оцени именно тази тишина. През пролетта и началото на лятото полето около реката е най-зелено и най-удобно за дълги обиколки.

За по-дълъг маршрут из Северозападна и Северна България Искър се връзва логично с по-големите центрове наоколо. На юг е Ловеч със своя стар град, а на запад, в съседна област, е Бяла Слатина. Любопитна подробност за пътешественика е, че едно от изворите на самата река се казва Бели Искър и се намира високо в Рила, на стотици километри оттук. Така името на малкия плевенски град всъщност води началото си чак от планината.