Видин

Видин е областен град в крайния северозапад на България, разположен на десния бряг на река Дунав, на около двеста километра северно от София. Тук страната опира в голямата вода.

Населението му към 2015 година е 50 977 души, което го нарежда на двадесет и първо място по големина в страната, а градът е първото голямо българско пристанище по течението на реката. Той е административен център на едноименната община и област.

Тук започва и първокласният републикански път, който пресича цяла България до граничния пункт Кулата на юг.

За пътника Видин е жива смесица от средновековна крепост, възрожденски квартал и широка дунавска тераса, в която малките разстояния и спокойният ритъм правят посещението удобно дори за един кратък уикенд. Старият център се обхожда пеша.

Границата тук се усеща навсякъде, защото отсрещният бряг е вече Румъния, а голямата вода едновременно дели и свързва двата народа от векове. Видин е крайната западна порта на българския Дунав. Оттатък започва равнината на Влашко, а нагоре по течението реката отвежда към Сърбия и към сърцето на Европа. Този троен допир на земи е оставил траен отпечатък върху облика на града, върху говора, трапезата и самите имена на улиците, които пазят спомена за пристанищната търговия и за хората, минавали оттук с лодки и кервани.

Баба Вида и духът на средновековната крепост

Най-силната причина да дойдете е Баба Вида, единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, която стои направо до водата, в северния край на крайдунавския парк. Изградена е върху останките на античния град Бонония.

Крепостта достига завършен вид по време на Втората българска държава, когато играе сериозна отбранителна роля за Видинското царство, а двата концентрични пръстена стени, рововете и кулите са оцелели почти непокътнати до днес. Името идва от стара местна легенда за царкиня Вида, останала да пази бащиното си наследство край реката, докато враговете обикалят стените.

Външното укрепление е заобиколено от воден ров, свързан някога направо с реката, а вътрешната цитадела пази старите каземати и тъмничните помещения, в които през османския период крепостта служи за гарнизон и затвор. От най-високата кула погледът обхваща широкото устие, отсрещния румънски бряг и покривите на стария град.

Подходът към крепостта минава през сенчестия крайдунавски парк, по алея, която отвежда право към портата над стария ров. Камъкът тук е сив и грапав. Вътре дворът е тесен и хладен, с каменни стълби, които водят към бойниците и към тесните проходи между двата пръстена стени, откъдето защитниците някога са следили реката. Тишината в кулите е плътна, а стъпките кънтят по камъка, сякаш крепостта още чака стража.

Заради автентичната си средновековна форма Баба Вида е любима снимачна площадка за исторически филми и сцена на летни театрални спектакли. Разгледайте я бавно.

Калето и възрожденският център около Кръстатата казарма

Старото ядро на Видин се намира в днешния квартал Калето, по линията на средновековната Видинска крепост край реката, където стените и портите на отбранителното укрепление са вплетени в съвременните улици. Тук се върви буквално между епохите.

Сред най-разпознаваемите сгради е Кръстатата казарма, военна постройка от 1801 година с план във формата на кръст, в която днес е уредена етнографска експозиция. Наблизо е и Историческият музей Конак.

Музеят Конак работи от 1910 година и съхранява над 63 000 експоната, включително библиотечен фонд от над 4 600 тома. Любопитна спирка е и къщата с куклите.

Тя е построена през 1890 година и обявена за паметник на културата, а помещенията ѝ са украсени със стенописи, рядко срещани за частен дом от онова време. Заедно с близките дюкяни и стари турски бани кварталът дава образ на търговския Видин отпреди повече от век, а тесните калдъръмени улички приканват към бавна разходка без определена посока.

Стените на крепостта тук не са музеен експонат зад ограда, а част от живия град, защото между бойниците минават обикновени улички, а до старите порти днес стоят кафенета и пейки. Старото и новото вървят редом. Запазени са няколко от някогашните укрепителни порти, сред които една носи спомена за оживеното движение към пристана, а друга гледа към полето навътре в сушата. По здрач, когато слънцето пада зад реката, камъкът на стените се обагря в топло и кварталът придобива съвсем друг, почти приказен вид.

Катедралата „Свети Димитър” и духовният Видин

Главният православен храм на града е катедралата „Свети великомъченик Димитър Солунски“, чиято история се води от седемнайсети век, а сегашният ѝ облик повтаря формата на Варненската катедрала. Сградата е била разрушавана и възстановявана няколко пъти.

Тя е сред най-големите храмове в България и остава отворена за посетители и поклонници през цялата година.

Вътрешността пази иконостас и стенописи, които си заслужават спокоен оглед, а високата камбанария се вижда от много точки на крайбрежието и поддържа живата връзка между храма и местните хора. Богослуженията тук не са спирали с десетилетия.

Религиозната пъстрота на Видин личи и в другите сгради от стария център, сред които османската джамия на Осман Пазвантоглу с прилежащата библиотека Кутловица, стари камбанарии и следи от католическо присъствие. Тази многопластова история е рядкост дори за България, защото миналото тук не е затворено в музей, а е вградено в самите улици.

Тази съседска близост между храм, джамия и стара камбанария разказва за град, в който вярванията са се преплитали столетия наред покрай голямата търговска река. Видин е бил кръстопът. Тук са се срещали български майстори, турски първенци, сръбски и влашки търговци, арменски и еврейски занаятчии, а всеки от тях е оставял по нещо в облика на улиците. Затова разходката из стария Видин прилича на четене на стар летопис, изписан направо върху камъка и зида.

От келтското селище Дунония до Видинското царство

Историята на града тръгва от древно келтско селище, наричано Дунония, върху чиито останки римляните издигат крепостта Бонония, един от главните градове на провинция Горна Мизия. Българите по-късно наричат мястото Бдин, а това старо, звучно име се пази в местния говор чак до новото време.

Истинският разцвет идва през Второто българско царство, когато цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си Иван Срацимир, а областта се отделя и се превръща в самостоятелно царство със собствена монета и собствен двор. През 1396 година Видинското царство пада под османско владичество, едно от последните български земи, удържали независимост.

В края на осемнайсети век Видин се превръща във владение на бунтовника Осман Пазвантоглу, до когото султанската власт почти не достига, а по време на Сръбско-българската война от 1885 година защитниците отблъскват обсадата и преминават в контранастъпление. Така градът остава символ на упоритата гранична отбрана на северозапада.

Тази дълга върволица от имена и владетели е оставила във Видин нещо рядко за български град, а именно усещането за непрекъсната граница, държана от различни ръце, но винаги на едно и също място край реката. Бдин никога не е бил тих провинциален кът. Бил е столица, бил е независимо царство, бил е почти удържано владение на размирен паша, а накрая и крепост, която не се предава лесно. Всеки от тези пластове личи и днес в подредбата на улиците и в имената, които местните още изговарят с гордост.

Старото име Бдин не е забравено и до днес, защото то се връща в имена на училища, дружества и улици и държи буден спомена за столичното минало на града. Думата звучи кратко и твърдо. В нея сякаш е стаена самата същност на това гранично място, удържало толкова обсади. Когато краеведите разказват за Бдин, те говорят не просто за крепост и стени, а за непрекъсната верига от поколения, които са пазили северозападната порта на българската земя и са предавали нататък името ѝ като завет.

Дунав, рибата и северозападът наоколо

Реката определя ритъма на Видин, защото крайдунавската алея събира разходки, риболов и излети с лодка, а речната риба е местният специалитет, който всеки гост опитва поне веднъж. Дунавската сабя и шаранът се приготвят по стари крайречни рецепти, а вечер светлините на отсрещния румънски град Калафат се отразяват в спокойната, тъмна вода.

Сутрин рибарите подреждат улова си край пристана, а малките механи предлагат прясна риба чак до късно, докато разходката покрай водата минава край стари дървета, пейки и гледки към преминаващите кораби. Те напомнят за някогашното оживено корабоплаване.

Видин е добра база за обиколка на целия пъстър северозапад, а само на около петдесет километра е Белоградчик с прочутите скали и крепостта Калето, а по пътя натам се минава през Димово и Кладоруб. По течението на Дунав надолу следват Козлодуй и големите пристанищни градове Русе и Силистра.

За планинска отсечка от маршрута се отбива към Монтана и Враца, а оттук целият северозапад се отваря лесно и подканя към още дни на път. Посоките са много.

Зелената тераса и всекидневният живот край водата

Между крепостта и центъра се простира дълга крайдунавска тераса, засенчена от стари дървета и прорязана от алеи, по които градът излиза да диша край реката. Тук минава всекидневието на Видин. Сутрин по пейките сядат рибари и възрастни хора, на пладне децата тичат по тревата, а привечер цели семейства тръгват на бавна разходка покрай водата, докато големите кораби минават безшумно по средата на течението.

Зеленината покрай Дунав смекчава лятната жега и прави града приятен дори в най-горещите месеци, защото речният бриз почти не спира. Водата охлажда въздуха. По терасата са пръснати стари паметници, бюстове и възпоменателни плочи, които разказват накъсо за хора и събития от историята на града, а между тях се намират и тихи кътове за сядане с изглед право към отсрещния бряг. Точно тук, край голямата вода, най-ясно се усеща защо Видин от векове наричат порта към реката и към света отвъд нея.

Кога да посетите и как да стигнете до Видин

Кога е най-приятно да тръгнете към този граничен град на голямата река? Най-хубави за разходка са късната пролет и ранната есен, когато крайдунавската алея е раззеленена, а жегата над реката е поносима. Лятото носи фестивали и театрални вечери в двора на Баба Вида, а зимата пък открива тихия, почти безлюден чар на стария град.

До Видин се стига удобно по първокласния републикански път, който свързва града с вътрешността на страната, а има и редовни влакови връзки, както и автобусни линии от София и от съседните областни центрове. Дунав мост при Видин и Калафат отваря пряк път към Румъния.

За един спокоен престой са достатъчни два дни, в които да обходите крепостта, музеите и крайбрежието без излишно бързане. Така първото впечатление от северозапада остава трайно и кани към ново завръщане.