Бяла Слатина

Бяла Слатина е град в Северозападна България, административен център на едноименната община в Област Враца, чийто областен център е Враца, с население около 12 519 души по данни на ГРАО към 2015 година. Стои в ниската част на равнина край река Скът, на второкласния републикански път 13, който го свързва със съседните селища. Името му се е наложило отдавна и днес обозначава един от по-малките, но добре подредени общински центрове в Дунавската равнина. Това е място, в което историята е по-млада от тази на крепостните градове, но околностите крият следи от най-дълбоката човешка древност в Европа.

Река Скът и равнинният силует на града

Река Скът минава покрай Бяла Слатина и определя облика на цялото землище. Тя е десен приток на Огоста и тече през няколко общини в Северозападна България, преди да се влее в по-голямата река. Покрай течението ѝ се редуват ниви, тополови ивици и тихи лъки, които правят разходката край водата спокойна и равна. Самият град стои в ниската част на равнината, без резки наклони и без хълмист релеф, заради което уличната мрежа е праволинейна и се обхожда пеша за минути. Ориентацията в центъра е елементарна, а движението между кварталите отнема съвсем малко.

През града преминава второкласният републикански път 13, основната пътна артерия тук. По него най-близките населени места са Търнава, Попица, Търнак и Кнежа, всяко на кратко разстояние с автомобил, а позицията върху главния път превръща Бяла Слатина в удобна спирка по маршрута между по-големите центрове на региона.

Околният пейзаж е типично равнинен и земеделски. Тук няма стръмни върхове или дълбоки клисури, а широки хоризонти и обработваеми полета, типични за прехода към съседните области Монтана и Плевен. Землището е част от плодородната черноземна ивица на Дунавската равнина, заради което земеделието тук е основно поминък от поколения. Нивите около града раждат зърнени и технически култури, а тополовите пояси покрай Скът разделят масивите един от друг. Близостта на реката осигурява вода и поддържа влажността на почвите дори в по-сухите месеци.

Хора, тръгнали оттук

За град с такова население Бяла Слатина е дала изненадващо широк кръг имена. Тук е родена Цола Драгойчева, една от малкото жени с водеща роля в политическия живот на двадесети век, чието име днес е познато от учебниците по нова история. От града произхожда и поетесата и писателка Блага Димитрова, оставила стихове, романи и преводи, които я нареждат сред уважаваните български автори на същия век. Двете биографии тръгват от един и същ равнинен град, което говори за средата, оформила характерите им.

Списъкът не свършва с политиката и литературата. С Бяла Слатина се свързват и Емил Трифонов, професор доктор Васил Николов, както и професор Цанко Яблански, имена от академичната наука, които жителите помнят и днес. Паметта за тях присъства в начина, по който хората разказват за родния си град, и остава забележим принос към общата българска биография.

Неолитното селище край Оходен

На около 20 километра от Бяла Слатина, край село Оходен, е открито праисторическо неолитно селище, което се смята за едно от най-ранните, изградени от човешка ръка на територията на цяла Европа. Находката измества назад представата за това кога хората са започнали да живеят уседнало в тази част на континента, а разкопките тук дават материали за бита, погребалните обичаи и стопанството на най-ранните земеделци по тези земи. Селището свидетелства, че плодородната равнина край Скът е привличала заселници хилядолетия преди да възникне днешният град.

Откритите при Оходен останки включват жилища, керамика и погребения, които очертават облика на ранна земеделска общност. Намерените гробове са сред най-старите свидетелства за погребални обичаи по тези земи и носят ценна информация за вярванията на хората от каменно-медната епоха. Заради ранната си датировка обектът редовно се споменава в научните разговори за първите уседнали жители на Европа.

За посетител с интерес към древната история обектът при Оходен е сериозен повод да се отбие в общината. Той свързва съвременния град с дълбочина от време, която малко места в страната могат да предложат, а близостта на находката до областния център Враца и до дунавския град Козлодуй прави обиколката на региона още по-съдържателна.

Язовирите и риболовът в общината

Околностите на Бяла Слатина са осеяни с язовири, които привличат любители на риболова. Близо до съседната Кнежа е язовир Еница, разположен на река Енишка, чиято стена надхвърля 34 метра височина. Водите му са зарибени с таранка, платика, костур и сом, което го прави предпочитано място за стационарен риболов. Друг водоем в района е Мончовец, на надморска височина около 100 метра; той се използва за водоснабдяване на близките села Габаре и Сухаче и допълва мрежата от водоеми в общината. Тези съоръжения играят двойна роля, като осигуряват вода за бита и същевременно поддържат рибните запаси.

Към списъка се добавя и язовир Драшан, който е част от Община Бяла Слатина и стои в посока към Червен бряг. Във водите му виреят уклей, червеноперка, каракуда, клен, шаран, сом и бабушка, заради което е популярен сред риболовците от целия регион, а разнообразието от видове дава добри възможности и за начинаещи, и за по-опитни рибари. Самата местност около Драшан крие и природната забележителност Камарата, представляваща хълм, начупен вследствие на тектонски процеси, до който се стига по черен път. Скалното образувание е удобна цел за кратка пешеходна разходка и поглед над равнината от по-висока точка.

В самия град настаняването е скромно и се свежда до семеен хотел с леглова база от петнадесет места в центъра, със собствен паркинг и безжичен интернет. В близост до сградата на общината работи ресторант, който съчетава френска, италианска и българска кухня и предлага рибни специалитети. Тази база е достатъчна за кратък престой, докато обикаляте водоемите наоколо.

За семейна разходка наблизо работи и безплатният зоопарк Гергана в Кнежа, който е на около 12 километра и разполага с места за пикник. Сред животните там са вълк, сърна, елен, глиган, мечка, лисица, лебед и щраус, заради което мястото е подходящо и за училищни екскурзии. Той е удобна цел за един ден сред природата.

От село до град: пътят след 1914 година

За точното възникване на селището няма запазени сведения, но се предполага, че то е сравнително ново и най-вероятно е основано през османския период. Равнинното разположение не предполага добри условия за крепост, а в землището не са открити по-стари археологически останки от късни епохи, което отличава Бяла Слатина от съседните селища с антична история.

После нещата тръгват бързо. След Освобождението градът става част от новосъздаденото Княжество България, а първата болница в тогавашното село е открита още през 1889 година, което говори за бързо обществено развитие. В началото на двадесети век жителите подкрепят българската Прогресивнолиберална партия. През 1907 година има сведения, че последователи на нравствено-социално учение на християнска основа, възникнало в Русия в края на деветнадесети век, се опитват да установят своя колония в селото, но са изгонени от местните жители. Случката е любопитен щрих към обществения живот на тогавашното село и показва, че то е било свързано с по-широки идейни течения на епохата.

Преломната дата идва на 1914 година, когато Бяла Слатина е обявена за град с царски указ. В годините след Първата световна война в селището се засилва комунистическото движение, което белязва местния обществен живот за десетилетия напред. Така за по-малко от век населеното място изминава пътя от равнинно село до признат градски център. Днешната Бяла Слатина пази тази по-нова история в облика на сградите и в паметта на жителите и остава естествена спирка за всеки, който обикаля Северозападна България по пътя от София към Дунав.