Климентово

Климентово е малко равнинно село в община Аксаково, област Варна, с население от 245 души по данни на ГРАО към 2015 година. Областният център Варна е на около 20 километра, а бреговата ивица на Черно море отстои на едва 15 до 16 километра, което поставя селото в удобна близост до морето, без шума на големите курорти. Старото му име е Капаклий, а днес мнозина го разпознават като селото със стоте знамена. До него се стига по четвъртокласен републикански път, който излиза на третокласния път 902.

Това е място за хора, които предпочитат тишината пред плажната навалица. Кратката разходка от тук до Кранево или Албена показва оживения морски фронт и спокойната равнина зад него едновременно. Най-близките населени места са Генерал Кантарджиево, Осеново, Кичево, Куманово, Орешак и Рогачево, повечето от тях също малки и притихнали селища в землището на общината.

Землището е равнинно и открито, с обработваеми ниви и пръснати градини, които очертават спокоен селски пейзаж. Тази равнина пести усилия при пътуване, защото пътят остава лек и без големи изкачвания, а разстоянията до морето и до съседните чифлици се покриват за минути. Заради близостта си едновременно до Варна и до северното крайбрежие селото се превръща в удобна изходна точка за хора, които искат да съчетаят морски ден с тиха нощувка далеч от хотелските комплекси.

Стоте знамена над капаклийските покриви

Прозвището селото със стоте знамена не е метафора, а буквална гледка. По местна инициатива във всяка селска къща е издигнато по едно българско знаме, така че трибагреникът се вее над почти всеки покрив в Климентово. Когато вятърът откъм морето поеме нагоре по равнината, десетките платна се движат едновременно и превръщат обикновената улица в редица от вееща се бяло-зелено-червена тъкан. Малцина пътници очакват подобна картина в село с едва двеста и петдесет жители, а именно тя отличава Климентово от съседните селища в община Аксаково и околността. Знамената са станали неофициална визитна картичка, която местните пазят и подновяват, а минувачите често спират, за да я снимат. Жестът говори за общност, която държи на своята идентичност въпреки малкия си размер. Подмяната на износените платна е грижа, която хората поемат доброволно, без външно нареждане, и тъкмо това превръща обичая в траен белег на селото.

Съборът на 2 юни и тихият селски ритъм

Селският събор се чества на 2 юни всяка година, а когато датата се падне в делничен ден, празникът се измества на първата събота след нея. Тогава малкото село се изпълва с гости, музика и трапези, а пръснатите по чужбина и по градовете родове се връщат по бащините дворове.

Извън съборния ден ритъмът тук е бавен и предсказуем. Сутрините минават в градини и дворове, следобедите в сянка, а вечерите носят откъм морето лек хлад, който прави летните нощи поносими дори в разгара на сезона. Тази тишина е причината немалко семейства и компании да предпочитат Климентово пред претъпканите хотелски комплекси. Селото няма курортна инфраструктура и точно това е неговото предимство за уморените от градската забързаност. Кратко пътуване до плажа дава морето на разположение, а нощувката остава в спокойната равнина зад дюните.

В Климентово работи една къща за гости с капацитет 18 места, обзаведена с лятна градина с шатра и открит басейн, външно барбекю, чеверме, пещ, баскетболен кош и маса за тенис, както и механа с оборудвана кухня за около 40 души. Към нея има и собствен безплатен паркинг, който я прави удобна за по-големи компании и фирмени събирания. Подобна база върви добре за семейни тържества, рождени дни и екипни срещи, при които гостите искат двор и спокойствие, а не градски ресторант.

Чифликът Чукурово и възрожденският музей

На около 7 километра от Климентово се намира етнографският комплекс Чифлика Чукурово. Изграден е във възрожденски облик и обединява хотел, бунгала, няколко къщи за гости, детски кът и просторни поляни, както и ресторант.

В двора му действа етнографски музей, който събира предмети от селския бит и е любопитен както за възрастните, така и за децата. Експозицията дава представа за домакинството, занаятите и облеклото от епохата, в която такива чифлици са били гръбнакът на местното стопанство. Тъкачни станове, медни съдове, земеделски сечива и носии нареждат пред посетителя цяла една изчезнала всекидневна култура, а възрожденската архитектура на сградите допълва усещането за връщане назад във времето.

За любителите на ездата на около 7,5 километра е конната база край село Кичево. Тя разполага със закрит манеж, който позволява целогодишна работа, и предлага уроци за деца, начинаещи и напреднали, а в околността има подготвени маршрути за езда сред природата. Тази концентрация на занимания на броени километри прави Климентово удобна тиха база за дневни обиколки. Оттук морето край Кранево и археологическите находки около Девня се достигат за под половин час.

Крепостта Кранея на скалистия хълм

На 9 километра от селото, близо до Кранево, се издигат останките на крепостта Кранея. Достъпните днес следи лежат върху хълм с плоско било, обграден отвсякъде със скали, които някога са служели за естествена защита на укреплението. Самата крепост има триъгълна форма и контролира подстъпите към морето откъм юг, а от платото пред нея погледът обхваща част от крайбрежието между Кранево и Албена. Към момента крепостта е оградена с телена мрежа и не е достъпна за пряко влизане, но руините се разглеждат добре отстрани. За пътници, които вече са обходили крайбрежните обекти около Балчик и Каварна, тя добавя още един исторически пласт към маршрута. Изкачването до хълма е кратко и носи широка гледка към равнината и морето, заради което мнозина включват отбивката дори само за панорамата.

Капаклий, легендата за Али и пътят след Освобождението

Коренните жители разказват, че селото се дели на две части: същинското село и присъединената махала Чифлика. Според местна легенда в късния османски период този чифлик е бил седалище на човек на име Али. Когато еничари дошли да грабят и да безчинстват, Али се изправил срещу тях и ги заплашил, че султанът ще се разправи с тях, защото плащал данък и това било негова рая. Еничарите се отказали да посегнат на селото и така, според преданието, той спасил не само себе си, но и цялото българско население наоколо.

Извън легендите писмените сведения за миналото са оскъдни, тъй като селището не е играло ключова роля през вековете. Знае се със сигурност старото име Капаклий, както и че след Освобождението през 1878 година землището попада в територията на новосъздаденото Княжество България. Преименуването от Капаклий на Климентово следва общата вълна на побългаряване на топонимите след Освобождението, когато стотици селища получават нови имена. Така старото и новото име вървят успоредно в говора на местните и до днес.

Кога да дойдете и какво да очаквате

Най-живият момент в годината остава 2 юни, когато съборът връща роднините и пълни дворовете с гости. Ако търсите шум и трапези, насочете се към тази дата или към първата събота след нея, когато празникът се измества заради делничен ден.

През останалата част от лятото селото предлага точно обратното, тоест спокойствие и предсказуем ритъм. Денят минава в кратки излети до плажа при Кранево, а следобедът се връща в сянката на двора, далеч от тълпите. Заради откритата равнина и близостта до пътя 902 повечето околни обекти се достигат за минути с автомобил, което прави Климентово удобна тиха база, а не крайна цел. Вземете предвид, че тук няма курортна инфраструктура, затова храна и припаси е добре да се осигурят от Варна или от по-големите съседни селища. Точно тази скромност, съчетана с веещите се знамена и близкото море, оставя у пътника усещане за автентична българска провинция, която не се старае да впечатли, но го прави.