Русе

Русе е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по население в страната, с близо 160 000 жители според данните на ГРАО. Реката определя облика и историята му. Градът е център на едноименната община и област, лежи на високия южен бряг, североизточно от устието на река Русенски Лом, а тук е и единият от двата български моста над Дунав към румънския Гюргево. Прозвището „Малката Виена“ идва от десетките сгради паметници в стилове като сецесион, необарок, модерн и неокласицизъм, а девизът „Град на свободния дух“ описва самосъзнанието на русенци. Оттук тръгва и най-старата железница в българските земи, линията Русе-Варна от 1867 година.

Доходното здание и площад „Свобода“ като сцена на Малката Виена

Сърцето на сецесионен Русе бие около площад „Свобода“, където архитектурата от края на XIX и началото на XX век се събира в плътен ансамбъл. В средата се издига Паметникът на свободата, проектиран в началото на миналия век и превърнал се в основен символ на града. Композицията е пирамидална. На върха стои женска фигура с меч в лявата ръка, а дясната ѝ ръка сочи посоката, от която са дошли освободителите на България.

Наблизо привлича погледа Доходното здание, замислено едновременно като театър, читалня и източник на наеми за градската хазна. Днес то е дом на Държавния оперен театър и на Драматичния театър, а фасадата му с богата пластика остава сред най-фотографираните в целия град. Около паметника е оформена малка градина, която русенци и гостите пазят като любимо място за разходка. Вечер топлото осветление превръща площада в естествена сцена за градския живот. Малко по-нататък се редят сградата на музикалното училище, Русенската художествена галерия и католическата църква „Свети Павел от Кръста“ с нейната готическа камбанария. Голяма част от тези здания са дело на чуждестранни и местни архитекти, работили на прехода между двата века, когато Русчук вече е бил отворен към европейските влияния по Дунав.

Заможните търговски и индустриални семейства поръчват домове и обществени сгради, които да съперничат на големите дунавски пристанища. Така облицованите с богата мазилка фасади се превръщат в израз на градската амбиция, а който върви пеша от площада към реката, чете историята му направо по тях.

Сексагинта Приста, пристанището на шестдесет кораба

Историята на мястото слиза близо двадесет века назад, до тракийско селище, чийто наследник става римската крепост Сексагинта Приста. Границата минаваше оттук. Името означава „пристанище на шестдесет кораба“, а укреплението е било флотска станция и военно средище на дунавската граница, сред най-големите и здрави по този участък на Балканите. Датировката се отнася към времето на император Веспасиан, когато по северната граница на провинция Мизия се изгражда цялата укрепителна система на империята.

През VI век крепостта е разрушена след нападения на авари и славяни, но районът остава български през Първото и Второто българско царство. Археологическият резерват с останките днес е отворен за посещение. Близо до крепостта възниква укрепено селище с името Руси, по-късно Гюргево и Голямо Йоргово, завзето през 1388 година от османските турци. Стратегическото разположение по една от най-пълноводните реки в Европа, заедно с високия и сух южен бряг, пренася непрекъсната нишка от тракийско селище през римска флотска база до средновековен български град.

От Русчук до Дунавския вилает

През османския период селището преживява голям подем и се превръща в значим стопански център под името Русчук. Името се среща за първи път в мирния договор между Унгария и Османската империя от 1503 година, а оттогава то трайно се утвърждава в европейските документи. През XVIII век градът е укрепен и влиза в отбранителния четириъгълник Русчук, Шумен, Варна и Силистра. Тази отбранителна линия дълго пази южния дунавски бряг срещу нашествията от север.

Тъй като градът стои на самата външна граница на империята, той е бил нападан и разрушаван неколкократно през следващите столетия. През 1811 година районът се превръща в арена на сражения по време на Руско-турската война от 1806-1812 година. След Кримската война Русчук е издигнат за административен център на Дунавския вилает, откъдето тръгва цяла вълна от нововъведения. Сред тях са водоснабдяването, новите обществени сгради и вече споменатата железница Русе-Варна. Историята на днешния град условно започва на 20 февруари 1878 година, когато Русе е освободен от руските войски на генерал Едуард Тотлебен.

Името се побългарява от Русчук на Русе. След Берлинския договор градът влиза в новото Княжество България като един от основните му центрове, наред със София и Велико Търново, а само до 1944 година тук се създават над 400 промишлени предприятия. Като голямо пристанище Русе поддържа връзка с всичките десет дунавски страни, както и с пристанищата по поречието на Рейн далеч на запад. През града минават първокласният път Е85, ключови железопътни коридори и речни пътища, с двете основни линии към Горна Оряховица и Варна.

Именно тази възлова роля прави Русе предпочитана входна точка за румънски и чуждестранни туристи. Немалко от тях пристигат направо с речни фериботи и големи круизни кораби по спокойното течение на Дунав.

Под позлатения купол на Пантеона

Близо до старото гробище стои Пантеонът на възрожденците, паметник костница, открит на 28 февруари 1978 година по случай стогодишнината от Освобождението. В него се пазят останките на 453 опълченци и революционери, участвали в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година. Сградата с позлатения купол се вижда отдалеч и стои сред Парка на възрожденците, който заедно с Парка на младежта оформя зелената рамка на този край на града. Тук почиват имена като Любен Каравелов, Захари Стоянов, Олимпи Панов, Атанас Узунов и Тома Кърджиев, така че посещението придобива и поклоннически смисъл.

Любителите на музеите имат богат избор, защото Националният музей на транспорта и съобщенията пази първата гара и подвижния състав от ранната железница. Музеят на градския бит показва живота на заможния русенски дом, а Къщата музей на Захари Стоянов разказва за автора на „Записки по българските въстания“. Към тях се добавят княжеският дворец Батенберг, Регионалният исторически музей и Флотската кула. Една спокойна обиколка пълни цял ден.

Русенски Лом, Иваново и скалните светини край града

Извън плътната градска тъкан Русе отваря врата към една от най-впечатляващите долини в страната, каньона на река Русенски Лом, край чието устие лежи самият град. Долината е защитена като природен парк, привлича любители на пешеходния туризъм, а по стръмните скали гнездят редки грабливи птици.

Само на около двадесет километра нагоре по долината са прочутите скални църкви край Иваново, обект на световното наследство на ЮНЕСКО, с фрески от XIII и XIV век, изсечени високо в отвесните скали. По течението на реката се нарежда Басарбовският скален манастир, единственият действащ скален манастир в България, а наблизо е и средновековният град Червен с останки от крепост и църкви. Маркираните пътеки правят района подходящ за спокоен еднодневен излет дори извън сезона на големия туристически поток, когато долината остава почти безлюдна. В непосредствена близост са селата Мартен, Сандрово, Долно Абланово, Щръклево, Николово, Червена вода, Красен, Пиргово, Мечка и Божичен, последното известно с живописните си крайречни гледки.

Повечето от тези села са на по-малко от половин час с автомобил и често служат за изходни точки към долината. По-нататък надолу по Дунав пътят води към Силистра, а навътре в Лудогорието към Разград. Така долината на Ломовете държи в радиус от час почти всичко важно наоколо.