Златица

Златица е български град в Софийска област, разположен в централната част на страната, с население от 4981 души към 2015 година по данни на ГРАО.

Намира се между планините Средна гора и Стара планина, в живописна котловина, която и до днес носи името Златишко-Пирдопско поле. Градът привлича жителите на столицата с близостта си и същевременно предлага спокойствието и чистия въздух на старопланинския Балкан.

Името му пази спомена за древното златодобиване по тези склонове, а историята му тръгва още от Античността. Тук минало и природа се преплитат на всяка крачка. Който търси кратко бягство от София, ще намери удобна изходна точка за разходки в планината и за досег с автентична българска история. Малкото градче не залага на показност, а на усещането за спокойствие, на чистите гледки към билата и на тихата гордост от собственото минало. Именно това съчетание прави Златица предпочитана цел за хора, които ценят тишината повече от шума. Една разходка по централните улици е достатъчна, за да усетите ритъма на старо балканско селище, в което времето сякаш тече по-бавно.

Къде се намира Златица и с какво е забележителна

Златица е административен център на Община Златица и част от Софийска област. Градът лежи в планински район между Средна гора и Стара планина, между свързващите хребети на Козница и Гълъбец, и така котловината се оказва естествен кръстопът между Софийското поле и долината на Тополница. Климатът е умерено континентален, с прохладни лета и студени, снежни зими. Котловината е оградена от внушителни планински масиви, които дават на града неговия характерен силует. На север се издигат върховете на Стара планина, сред които Свищи плаз и връх Баба, а на юг започват меките склонове на Средна гора.

Близостта до по-високи селища като Антон и Етрополе допълва усещането за затворен планински свят, който е бил населен още в дълбока древност. Самата Златица пък е компактна и лесна за обхождане пеша, а центърът ѝ пази духа на старо балканско градче с гледки към билата от двете страни. Надморската височина и заобикалящите била осигуряват чист и свеж въздух през цялата година, а сезоните се сменят отчетливо: пролетта събужда зеленината по склоновете, а есента багри гората в топли краски. Тази естествена рамка прави града привлекателен и за кратък престой, и за по-дълга почивка сред природата.

Как да стигнете до Златица

До града е Златишкият проход, който от векове свързва северната и южната част на страната. През Златица минава и железопътната линия София-Варна, като тук са двата най-големи железопътни тунела у нас, Гълъбец и Козница, така че влакът е удобен и живописен начин да избегнете шофирането през планинските завои. С автомобил е също толкова достъпно: през южната част на града минава първокласният републикански път 6, част от международната мрежа E871, а през централната част второкласният път 37 свързва Джурово с Пазарджик и преминава през няколко прохода, включително Златишкия.

От София разстоянието се покрива за около час, тъкмо за еднодневен излет. През центъра протича река Курудере, а наоколо текат и няколко по-малки реки от басейна на Тополница.

Най-близките населени места са Църквище, Пирдоп, Карлиево, Челопеч, Чавдар, Антон и Душанци. Тази гъста мрежа от пътища и съседни селища прави Златица удобна отправна точка за обиколка на цялото Златишко-Пирдопско поле.

Който пътува без автомобил, ще оцени редовните връзки с влак и автобус, а любителите на спокойното шофиране ще се насладят на гледките по самия проход.

Туризъм в Златица и какво има за правене там

Градът разполага с големи възможности за туризъм, а местата за настаняване стигат за повечето поводи.

В Златица има два семейни хотела и четири къщи за гости. Най-голямата от тях побира цели седемнадесет места и, както всяка от останалите, предлага добри условия за семейни събирания и празници с близките хора. Атмосферата е спокойна, по-скоро за хора, които търсят тишина, отколкото шумен курорт.

Планинската локация отваря и доста начини да запълните свободното време. Разходките, планинските походи и пикниците са естественият избор за всеки гост. Маркираните пътеки водят както към билото на Стара планина, така и към по-достъпните склонове на Средна гора.

През топлите месеци наоколо се берат гъби и горски плодове, а през зимата заснежените върхове придават на котловината особена красота. За любителите на културния туризъм Златица е удобна база. Оттук лесно се организират посещения до близки исторически градчета като Копривщица и Карлово, които пазят духа на Възраждането. Семействата с деца ще намерят безопасни и приятни маршрути в близост до града, а по-опитните туристи могат да планират цял ден в планината. Вечерта пък остава за топла домашна кухня и за разговори край огъня в някоя от гостоприемните къщи.

Забележителности в Златица и околностите

Започнете от самия град, но не спирайте до него. Едноименният Златишки манастир „Възнесение Господне“ се намира северно от Златица, издигнат в склоновете на Стара планина. Построен е в края на деветнадесети век и е забележителен духовен център в района. В двора му има извор с чешма, чиято вода се смята за лековита и за която се носят легенди още от четиринадесети век. Манастирът действа периодично и пази тиха, съзерцателна атмосфера.

На около седем километра са руините на така наречената Еленска базилика, остатък от някогашния манастир „Свети Илия“. Археолозите твърдят, че базиликата датира от пети до шести век, а манастирът е действал поне до началото на осемнадесети век, когато турски войски го унищожават и опожаряват. Днес е национален паметник на културата и сред най-ценните раннохристиянски обекти в Средногорието. Наоколо изпъкват и хижа Кашана, хижа Мургана и язовир Душанци, който е любимо място за риболов и отдих край водата. Сред природните забележителности са водопад Врана вода и водопад Казаните, както и връх Баба в Стара планина. В самия град заслужава внимание и старата градска архитектура, в която личат следите на занаятчийско минало. Така само за един ден гостът може да съчетае духовни обекти, антична история и красива планинска природа, без да изминава дълги разстояния.

История на Златица: от римското злато до Възраждането

Точна дата на основаването няма, но находките в района, оръдия на труда и други предмети, доказват, че селище тук е имало още през Античността. Вероятно то е създадено, за да приютява римските войници, охранявали някогашните минни галерии. Северно от града, точно под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали злато. Именно оттам идва както българското, така и латинското наименование на селището, а римското му име е Ulpia Aurea. Името „Златица“ се споменава за пръв път в документ на цар Константин Асен, управлявал между 1257 и 1277 година, известен като Виргинската грамота. През средните векове градът е бил ключов административен център заради стратегическото си местоположение и заради укрепените калета в Средна гора и Стара планина.

Той оказва сериозна съпротива на османското нашествие, като издържа цели тридесет години след падането на Търново, преди да бъде превзет. Край Златица се провежда и една от най-прочутите битки в историята, тази между кръстоносците на Янош Хуняди и Владислав Варненчик през 1443 година. През 1777 година в града е построена часовниковата кула, символ на Златица. В началото на деветнадесети век гражданите получават и килийно училище, което поставя началото на просветата по тези земи. След Освобождението през 1878 година градът се утвърждава като виден растениевъден и животновъден център. Любопитна подробност: при избора на столица на новосъздаденото Княжество България Златица е била сред четирите предложени града, което говори красноречиво за тежестта ѝ в очите на съвременниците. И днес тази богата биография личи в старите сгради и в околните склонове, които пазят пласт след пласт история.