Косово

Косово е миниатюрно родопско село в община Асеновград, област Пловдив, със само 11 постоянни жители според данните на ГРАО от 2015 година. Кацнало е на 860 метра надморска височина в централния дял на рида Чернатица, в Западните Родопи, а землището му обхваща площ от 28 449 декара.

До него води третокласният републикански път 8604, който южно от селото излиза на второкласния път 86. Същинският му облик издава населено място, спряло във времето: кирпичени къщи, каменни покриви, калдъръмени улички и четири малки рекички, които прорязват отделните махали. Името обърква мнозина, защото в България има още три села със същото название. Това Косово обаче няма нищо общо с географската област на юг от нас.

То е едно от онези затулени родопски селца, до които се стига заради тишината, а не заради картата. Заради малкия си размер селото рядко попада в туристическите справочници, а това го запазва от тълпите. Който търси автентична родопска обстановка без сувенирни сергии и натоварен трафик, намира я тук в почти неразредена форма. Разположението му го прави удобна спирка за всеки, който обикаля Западните Родопи без предварителен план. Селото не предлага атракции с входен билет, но тъкмо това го превръща в рядък остров на спокойствие. Тук пътникът сам определя ритъма си, спира пред някоя стара чешма, заслушва се в потока и продължава нататък без бързане.

Защо рекичките на Чернатица определят облика на селото

Махалите на Косово не са събрани около един площад, а са пръснати покрай четири планински потока, които слизат от склоновете на Чернатица. Тази разпокъсаност не е случайна. Старите родопски селища се развиват там, където има постоянна вода за добитъка и за двора, затова къщите следват не улица, а течението на потока. Ридът Чернатица е сред основните дялове на Западните Родопи и се простира между долините на реките Чая и Въча.

Той е залесен предимно с иглолистни и букови гори, които обграждат селото отвсякъде и държат летните температури осезаемо по-ниски от тези в равнината.

Заради надморската височина от 860 метра въздухът тук остава хладен дори в разгара на лятото, а през пролетта склоновете се покриват с цъфтящи поляни и горите наоколо пазят дивеч и гъби. Близостта до по-известни родопски центрове прави селото удобна изходна точка. От Косово до съседния курортен дял с високопланинските склонове на Пампорово и до областния център Смолян се пътува по същата гръбнача от планински пътища, която свързва селищата на Чернатица. Най-близките населени места са Нареченски бани, Добралък, Хвойна, Малево, Павелско и Цар Калоян, разпръснати по съседните долове на същия планински рид. Точно тази недокосната природа, а не уредени туристически обекти, е истинският повод да се отбие човек тук. Водата е оставила следа и върху бита на хората.

Покрай потоците някога са се въртели воденици, а по дворовете и до днес личат каменни корита и улеи, по които се отбива чиста планинска вода. Тази мрежа от потоци прави въздуха влажен и свеж, а зеленината се задържа дълго в годината.

Зидарите, които построиха собствените си къщи

Селото е сравнително младо за родопските мащаби. Основано е през 17 век от заселници, дошли от Старо село край манастира Бяла Черква. Първите фамилии се захващат за земеделие и животновъдство, а по-късно поминъкът се разширява със зидарство и кираджийство, тоест превоз на стоки с впрегатни животни по планинските пътеки.

Истинският разцвет идва в края на 19 век. Тогава са построени повечето възрожденски къщи, които и днес определят силуета на Косово. Майсторите зидари, с които селото се прославя, влагат уменията си в собствените си домове, затова дървените еркери и каменните основи тук са изпипани с особена грижа.

След Освобождението от 1878 година селото попада в територията на автономната област Източна Румелия, преди тя да се обедини с Княжество България. През 20 век урбанизацията и вътрешната миграция изпразват Косово. Младите се изнасят към Асеновград и Пловдив, а постоянните жители се стопяват до едва единайсет.

Майсторлъкът на косовските зидари не остава затворен в селото. Артелите им тръгват да градят църкви, мостове и чорбаджийски къщи из цяла Тракия и стигат чак отвъд родопските предели. Така едно малко село оставя следа върху строителния облик на цял един край, а уменията се предават от баща на син в продължение на няколко поколения.

Белочерковският манастир и римският мост над Чая

На около 3,5 километра от селото стои Белочерковският манастир „Свети Петър и Павел“, за който се смята, че е изграден през 11 век. Той е разположен край курортното селце Бяла Черква и притежава архитектура, която се отличава осезаемо от другите родопски обители. Съдбата му обаче е тежка. През 2002 година пожар унищожава всички манастирски сгради с изключение на църквата, изградена през 1815 година. Тя оцелява и днес остава най-старата запазена част от комплекса.

На около 4 километра от Косово се намира римският мост над река Чая (Асеница). Археологическите проучвания доказват, че съоръжението е изградено още по времето на Римската империя, а каменната му дъга е забележително добре запазена. Мостът е свободен за достъп, но е тесен и без парапети, затова преминаването по него изисква внимание, особено при влажно време или с деца. Двата обекта се вписват добре в един и същ маршрут за половин ден. Пътеките към тях минават през сенчеста гора и покрай реката, така че разходката е приятна дори в горещите месеци. Който тръгне рано сутрин, успява да види и манастира, и моста, без да бърза по обратния път.

Водопадите на Чернатица и Бачковският манастир

Районът около Косово е сред най-богатите на водопади в страната. На запад се нареждат Ореховските водопади с трите си каскади Дуплево, Скакалото и Костен камък, които слизат стъпаловидно през гората.

По-нататък, на около 11 километра от селото, се намира Сливодолското падало, което с впечатляващия си отвес минава за най-високия водопад в Родопите. То се намира малко след селището Бачково и е цел на пешеходен преход, а не на разходка с кола. В Бачково е и Бачковският манастир, вторият по големина в България след Рилския. Обителта е основана през 1083 година и до днес е изцяло запазена и действаща. Най-голямата ѝ светиня е чудотворната икона на Богородица, подарена на манастира през 13 век и почитана от поклонници в продължение на векове. Каскадите се пълноводят най-силно през пролетта, когато снегът по билото на Чернатица се топи. Тогава потоците бучат, а пръските се усещат отдалеч по пътеката.

През лятото водата спада, но прохладата в гората и сянката на буките остават, затова походите към водопадите запазват чара си през по-голямата част от годината.

Какъв е поминъкът и атмосферата днес

Туристическата база на Косово е скромна, но характерна. Селото разполага с един комплекс от къщи за гости с капацитет около 50 места, който се използва за по-големи семейни събирания, сватби и кръщенета. В ресторанта към него се приготвят автентични родопски ястия по местни рецепти.

Поминъкът на малцината останали жители днес се крепи на дребно животновъдство, грижа за горите и обслужване на гостите, а земеделието, с което някога живее цялото село, се е свило до няколко двора и градини. Кой пристигне тук, се връща поне сто години назад във времето. Каменните покриви, бистрите потоци и тишината между гористите ридове създават усещане за стар родопски бит, какъвто из равнината отдавна е изчезнал.

Мобилният сигнал е оскъден, а вечер единствените звуци идват от потоците и гората, което само подсилва усещането за откъснатост. Местната кухня заслужава внимание сама по себе си. По родопски обичай на трапезата излизат пататник, клин с булгур и сирене, чевермета за по-големите събирания и домашно мляко от съседните стопанства. Гостоприемството тук не е заучен жест, а останка от старата планинска нагласа, според която всеки пътник заслужава топла храна и място за пренощуване.

Как се стига до Косово и кога си струва да дойдете

Достъпът до селото е възможен само с кола или с предварително уговорен превоз, защото редовни автобусни линии до махалите няма. Най-удобният подход е през Асеновград и долината на река Чая, откъдето третокласният път изкачва склона до Косово. Пътят е тесен и на места стръмен, затова при зимни условия се изискват подходящи гуми и спокойно шофиране. Разстоянието от Пловдив се покрива за около час, а от Асеновград за по-малко. Най-благодатни за посещение са късната пролет и ранната есен.

През май и юни поляните цъфтят, потоците са пълноводни, а гората ухае на влажна шума. През септември и октомври буките се обагрят в злато и мед, въздухът става кристален, а наоколо зреят гъби и горски плодове. Лятото носи приятна прохлада, докато зимата затваря част от пътищата и оставя селото на тишината и снега. Косово не е място за бързи маршрути. То е изходна точка към манастири, мостове и водопади, скрити из гънките на Чернатица. Който дойде с нагласа да забави крачка, открива тук не списък от забележителности, а един рядко запазен начин на живот.