Арковна

Арковна е малко село в община Дългопол, област Варна, с население от 75 души по данни на Националния статистически институт към 2017 година. Селището лежи на надморска височина 86 метра. Приютено е между два скалисти хребета, край течението на река Голяма Камчия. Възникнало е в годините между 1880 и 1884 от малоазийски българи, преселили се от селата Гьобел и Мандър в днешна Турция, и днес е по-скоро тиха изходна точка към пещери, скали и манастири, отколкото развит туристически център.

Който пристигне тук за пръв път, бързо усеща, че мащабът на мястото няма нищо общо с гъстотата на впечатленията. Шепа къщи, една църква и стръмни склонове наоколо държат в себе си праистория, келтски следи и средновековни надписи.

Точно затова Арковна заслужава да бъде разказана бавно и подробно, така че пътникът да разбере какво да търси, преди да поеме по тесните горски пътеки.

От Гьобел и Мандър до договорка за имоти в Реджеб Махале

Историята на съвременното село започва с една размяна. Преселниците от Мала Азия не идват на празно място, а сключват договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в село Реджеб Махале, както се е казвало старото землище. В първите десетилетия новодошлите българи живеят в заварените турски къщи и едва постепенно всеки започва да си строи нова сграда. С времето селото се сдобива с училище, представителна обществена сграда и православна църква, които очертават неговия облик в края на деветнадесети век.

Тази бавна смяна на стопани личи и в самата подредба на селото. Старите дворове следват турската планировка, докато по-новите къщи носят вече типичния български градеж от камък и дърво. За пътника, който обича да чете историята по фасадите, Арковна е любопитен учебник под открито небе, в който два различни свята са се настанили един до друг.

Кои са тези хора.

Малоазийските българи са онази част от народа, която се преселва в Северозападна Мала Азия в периода от шестнадесети до деветнадесети век, а след това е изселена изцяло от Турция до 1914 година. Арковна е едно от малкото места, където тази вълна оставя цяло село със собствено име и памет. Хората донасят със себе си говор, песни и обичаи, които дълго ги отличават от съседните селища.

Демографският връх идва през 1946 година с цели 587 жители. Това е близо осем пъти повече от днешните. После следва спад, който е рязък и необратим: младите се изселват към Варна и другите градове, къщите опустяват, а селото се свива до неколцина постоянни обитатели.

Тъкмо тази тишина днес е част от чара му за пътника, който търси автентика, а не курортна суматоха.

Връх Арковна, монетите на келтския цар Кавар и древната крепост

Името на селото повтаря името на близкия връх, а върхът пази следи, които изпреварват преселниците с над две хилядолетия. На билото на връх Арковна са открити останки от праисторически селищен живот, проследим чак до края на античността. Тук археолозите отбелязват и нещо рядко за района: значителна концентрация на монети от келтския владетел Кавар от трети век преди Христа.

За Кавар се знае, че основава държава в Югоизточна Тракия, а находките подсказват, че властта му най-вероятно е достигала и до връх Арковна. Тази концентрация на монети не е случайна. Тя говори за оживен обмен и за това, че билото е било важна точка по търговските и военните пътища на епохата. Малцина пътници очакват да срещнат келтска следа толкова навътре в Източна Стара планина, и точно затова находката придава на местността неочаквана тежест за всеки, който се интересува от древна история.

Недалеч от селото се издига и древната крепост Арковна, която носи същото име като върха и селището. Двата скалисти хребета, между които е сгушено селото, превръщат този ъгъл от източните дялове на Стара планина в естествена крепост и обясняват защо мястото е било обитавано толкова рано. Останките от градежа не са реставрирани и стоят полускрити сред дърветата, но именно тази занемареност придава на изкачването усещане за истинско откритие, далеч от подредените туристически обекти.

Тулумовата пещера и подземният свят с над петнадесет пещери

Районът около Арковна е истинско поле за спелеолози.

В землището са преброени над 15 пещери, като половината от тях надхвърлят 20 метра дълбочина, което е необичайна плътност за толкова малко село. Най-известната е Тулумовата пещера. Тя е разположена на единия от двата едноименни върха, обграждащи селото. Тя е обявена за защитена местност и служи за убежище на колонии прилепи, заради което достъпът до нея изисква предпазливост и уважение към обитателите. Подземните кухини тук не са туристически благоустроени и точно това запазва тяхната дивота.

Прилепите, които зимуват в Тулумовата пещера, са чувствителни към шум и светлина, затова специалистите съветват входът да не се безпокои в студените месеци, когато колониите спят.

За посетителя, който търси автентика, тези скали са по-интересни от подреден маршрут с парапети и осветление. Спускането обаче изисква здрави обувки и внимание, защото пътеките са тесни и често стръмни. Препоръчително е обиколката да се прави с местен познавач, тъй като много от входовете са трудно забележими сред гъстия храсталак по склоновете.

Добре е да се носят и резервен фенер, въже и каска, защото камъкът е хлъзгав след дъжд, а телефонният обхват по дъното на долината почти липсва.

Чудните скали, водопадът Куза и екопарк Водениците

На десетина километра от селото, на брега на язовир Цонево, се издигат Чудните скали. Това е природен масив от около десет каменни кули, някои високи близо 40 метра, изваяни от вятъра и водата в причудливи форми. Между тях е прокаран тунел за автомобилен път, а наблизо има удобно място за къмпинг и за гледка над водната шир.

На по-малко от 5 километра се намира екопарк Водениците, който обхваща около 450 декара горска площ и подслонява десетки защитени растения и животни. Любителите на падащата вода ще оценят и малкия водопад Куза на около 9 километра, чиито струи се спускат от близо десет метра височина и допълват списъка с български водопади около Камчия. Самият язовир Цонево е на няколко километра от Арковна и привлича рибари, а в самото село има рибарник и един семеен хотел с 32 легла, ресторант и лятна градина с 40 места. Това е по същество цялата база, с която разполага селището, тъй като туризмът тук е слабо развит заради ограничената инфраструктура.

Тази оскъдна база всъщност има и своите предимства. Който избере семейния хотел, получава тиха нощувка, домашна кухня и удобен начин да тръгне рано сутрин към скалите, преди да са дошли еднодневните посетители. Екопарк Водениците от своя страна е подходящ за семейства с деца, защото предлага кратки и леки маршрути край вода, докато по-сериозните преходи остават за подготвените туристи.

Рояшкият скален манастир и имената на Иван Александър и Михаил Асен

На около 14 километра от Арковна се намира Рояшкият скален манастир, който заслужава отделен ден.

Първоначално мястото е тракийско светилище. През Средновековието е преустроено в християнска монашеска обител, изсечена в скалата. В манастира и до днес са запазени автентични надписи, в които се четат имената на българските владетели Иван Александър и Михаил Асен. Тази подробност свързва затънтеното село с голямата средновековна история и с центрове като Велики Преслав и Шумен, които стоят на същия исторически път.

Връзката с миналото прави обиколката смислена дори без луксозна база. Който тръгне от варненския квартал Аспарухово на запад по долината на Камчия, може да наниже крепост, пещера, скали и манастир в един маршрут.

Така районът между Дългопол и Арковна се оказва по-богат с праистория, келтски следи и средновековни надписи, отколкото подсказва малкото население.

Най-удобният сезон е от късна пролет до ранна есен, когато горските пътеки са сухи, а водопадът Куза все още има достатъчно вода. През зимата мнозина от обектите остават трудно достъпни, но затова пък пейзажът на скалните масиви придобива съвсем друг, суров характер.

Който планира посещение, е добре да тръгне с пълен резервоар и запаси, защото бензиностанции и магазини край селото почти няма, а най-близките удобства са в посока Дългопол и Варна.