Георги Дамяново

Георги Дамяново е село в Северозападна България и административен център на едноименната община в Област Монтана. Населението му по данни на ГРАО към 2015 година е 432 души, а селището лежи в подстъпите на Стара планина, там където равнината на Северозападния край опира в първите старопланински ридове.

През него минава четвъртокласният републикански път 1024, а най-близките съседи са Илица, Гаврил Геново, Помеждин и Меляне. До 1958 година селото е носело името Лопушна и точно това старо име, а не комунистическият деец, обяснява защо най-известната обител наоколо се нарича Лопушански манастир.

Днес Георги Дамяново е едновременно тихо планинско селище и работещ административен център, който държи под крилото си съседните села от общината. За пътника то е удобна спирка преди Стара планина, с музей в центъра, манастири наблизо и язовир за риболов на няколко километра. Малкото селище събира в себе си изненадващо разнородни поводи за отбиване, а спокойствието му се усеща веднага щом отбиете от главния път. Тук времето сякаш тече по-бавно, а близостта на гората и реката придава на деня онзи унесен ритъм, който трудно се намира в по-големите курорти.

От Лопушна до име на партиен секретар

Историята на селището тръгва мъгляво, без точна дата на основаване. Най-вероятно Лопушна възниква в късното Средновековие или в ранния османски период, когато по тези старопланински склонове се заселват хора, търсещи закрила сред гората и далеч от големите друмища.

Има сведения, че местни хора са взели участие в Чипровското въстание от 1688 година, най-голямото организирано въстание срещу османската власт в Северозападна България. След потушаването му районът запада за дълго, а част от населението се разпръсва из съседните краища.

След Освобождението Лопушна влиза в новосъздадената българска държава като обикновено планинско село без особена тежест, и така минават десетилетия. Обратът идва след Първата световна война. В Лопушна се засилва социалистическото движение и привържениците на партията бързо нарастват, а от селото произлиза Георги Дамянов, деец, който е бил едновременно кмет на родното си място и секретар на районния партиен комитет.

През 1958 година селото е преименувано на негово име и така остава и до днес, въпреки че старият топоним Лопушна продължава да живее в околните имена. Случаят е показателен за епохата. Цяло селище сменя средновековния си топоним заради биографията на един свой син, а старото име оцелява само косвено, скрито в названията на манастира и местностите наоколо.

Къщата музей „Георги Дамянов“ в центъра

В сърцето на селото стои къщата музей, посветена на човека, дал сегашното име на селището. Експозицията подрежда етапите от живота и кариерата на Дамянов по реда на една биография, израсла от провинциалното село до върховете на тогавашната власт.

Сбирката е любопитна повече с контекста, отколкото със самата фигура: тя е тих свидетел как едно северозападно село сменя средновековното си име заради политическа биография. Подредените снимки, документи и лични вещи разказват не толкова за един човек, колкото за цяла епоха, в която местната памет се пренаписва според големия разказ на времето.

Музеят стои буквално на крачка от центъра, а оттам тръгват и пътищата към манастирите и язовира, тъй че разходката из общината обикновено започва точно оттук. Сградата е скромна, но поддържана, а посещението отнема малко време и се връзва добре с останалите спирки в района. За пътник, който обича да разбира мястото, преди да го обходи, това е логичното първо отбиване. Дори и да не сте почитател на политическата история, сбирката дава полезен ключ към името на селото и към съдбата на околните местности.

Лопушанският манастир и следите на Иван Вазов

Близо до Георги Дамяново се намира Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“, най-обвързаната със селото обител. На това място е имало манастир още през Средновековието, но през вековете той е бил рушен и изграждан наново, а в сегашния си вид е възстановен през Възраждането и оттогава е запазен и до ден днешен.

Тук обича да отсяда Иван Вазов, а тишината на двора и близостта до Стара планина обясняват защо мястото е било по вкуса на патриарха на българската литература. Дворът, обграден от зеленина, и до днес пази онова усещане за уединение, което е привличало писателя.

На около 8 километра, вече в землището на Чипровци, е разположен Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“, проснат по долината на река Огоста. Той е изграден през 10 век и за времето от основаването си е бил разрушаван цели шест пъти, като последното възстановяване е през 1876 година.

Действащата обител днес се състои от църква, триетажна кула с костница, гробище, монашеска обител и параклис с камбанария. В самия град Чипровци може да се види и църквата „Свето Възнесение Христово“ в центъра, която се датира още от Средновековието. Така двете обители около селото оформят малък духовен маршрут, който се изминава лесно за един ден.

Връх Копрен и екопътеките над селото

Над Георги Дамяново започва един от подстъпите към връх Копрен в Стара планина, тоест селото работи и като изходна точка за планинари. Релефът наоколо бързо се покачва и още в първите километри пешеходецът усеща, че навлиза в истинската планина.

На около 11 километра е началото на Копренската екопътека, която тръгва от село Копиловци, дълга е близо 20 километра и води до самия връх Копрен за около 5 часа ходене. По пътя си планинарите минават покрай Копренските водопади, едни от най-търсените каскади в този край на планината.

Втората класическа отсечка е екопътеката Деяница, която започва от град Чипровци, добре е маркирана и лесно различима. Тя преплита красиви местности, полянки, извори и водопади, сред които е и Чипровският водопад.

С тези две начала, отдалечени на едва километри, селото спестява на ходещия дългото лутане между изходните пунктове. Маршрутите са подходящи за хора в прилична форма, а най-добрият сезон за тях е от късна пролет до ранна есен, когато пътеките са сухи, а гората е най-приветлива. Удобно е тръгването да се планира рано сутрин, за да остане време и за връщане по светло.

Язовир Балова шума и нощувките в селото

На 4,5 километра от Георги Дамяново се намира язовир Балова шума, частен водоем, разрешен за риболов. Във водите му са зарибени шаран, сом и амур, а по бреговете има условия за къмпинг, така че мястото държи и риболовци, и хора, които просто искат нощ край вода.

Точно заради риболова и спокойните брегове язовирът е честа цел за хора от съседните общини, които идват за деня и се връщат вечерта. Тишината, чистият въздух и липсата на тълпи правят брега удобен и за семейна почивка извън сезонния натиск на по-известните места. Достъпът става по черен път, затова за дъждовни дни е добре да се тръгва с подходящ автомобил, а провизиите да се вземат предварително.

Що се отнася до подслона в самото село, базата е скромна. Тук работи семеен хотел с леглова база от 40 места, който към настаняването добавя ресторант, басейн, механа, джакузи и сауна. Това стига, за да си поемете дъх, преди да продължите към съседните центрове като Берковица и спа курорта Вършец.

Северозападът наоколо е по-богат, отколкото изглежда от пътя. На по-голямо разстояние, но в същия туристически кръг, влизат Враца под скалите на Околчица и Белоградчик с прочутите си скали, а още по на север е дунавският Видин с крепостта Баба Вида.

За село с няколкостотин жители Георги Дамяново събира изненадващо много в едно: общински център, музейна спирка, кръстопът между две обители и удобна порта към планината. Който търси тиха основа за обикаляне на Северозапада, трудно ще намери по-удобно разположено и по-спокойно начало.