Драчево

Драчево е малко българско село в община Средец, област Бургас, разположило къщите си в североизточните разклонения на планинския рид Кара тепе, който е част от Странджа. Към 2015 година населението по данни на ГРАО наброява 559 души. А селото е известно най-вече с изключително чистия си планински въздух. Намира се в югоизточната част на страната, на четвъртокласен път, само на няколко километра от второкласния републикански път 79 между Бургас и Елхово. Тихо място за хора, които търсят природа, спокойствие и достъп до историята на ранновизантийските и римските земи по тукашната граница.

Селището е сравнително младо и носи белезите на гранична странджанска земя. Тъкмо смесицата от къса история и стара природа го прави любопитна спирка за пътешественика, който вече е минал през по-известните странджански села.

Кара тепе и въздухът, сравняван с Пампорово

Драчево е сгушено в североизточните разклонения на рида Кара тепе, едно от ниските, но гъсто залесени продължения на Странджа. Тук горите слизат почти до самите дворове, районът остава встрани от натоварените крайморски маршрути и селото е запазило характера си на горско селище, в което тишината е по-осезаема от движението по пътя. Местните хора често изтъкват чистотата на въздуха като главна гордост на мястото. По този показател Драчево понякога бива сравнявано дори с Пампорово, което за равнинно странджанско село е немалко признание. Иглолистната и широколистната растителност, отдалечеността от големите пътни артерии и положението в полите на рида създават микроклимат, който се усеща веднага щом човек излезе сред дворовете в ранна утрин.

Гледката от най-високата част на селото е сред причините хората да се качват дотук. Оттам погледът обхваща близките гори и масива на Странджа, който се разстила на юг към границата. Привечер тази панорама се превръща в едно от най-тихите места за наблюдение на залеза в целия Бургаски район.

Достъпът минава по четвъртокласен републикански път. А само на няколко километра преминава второкласният път 79, който свързва морето с тракийската равнина. Най-близките населени места са Дебелт, Средец и Росеново, така че селото остава добре вързано към общинския център, без да губи усамотението си.

Къщи за гости и почивка сред гората

В Драчево работят две къщи за гости, които поемат основната част от посетителите. По-голямата от тях разполага с 20 места и е разположена тъкмо в най-високата част на селото, откъдето се открива широката гледка към горите и Странджа. Това я прави предпочитан избор за семейни събирания и за по-големи компании, които искат да са под един покрив. И двете предлагат всички базови удобства, а екстрите включват басейн, голям двор, барбекю и механа. Механата и дворът превръщат престоя в нещо повече от нощувка, защото дават място за дълги вечери на открито след разходка из околните хълмове. Барбекюто и басейнът са особено ценени през топлите месеци, когато селото се изпълва с гости от Бургас и крайбрежието.

Спокойствието тук е основната валута. За разлика от шумните морски курорти наблизо, Драчево предлага сън без улична глъч и събуждане сред птичи песни, което привлича хора, преситени от плажната тълпа.

Близостта до Бургас, който е само на около половин час с кола, превръща селото в удобна база за хора, които искат и морето, и планинската тишина. Така Драчево се вписва в по-широкия странджански маршрут, без да е претоварено с туристи.

Резерватът за водни кончета край Дебелт

На около 6 километра от селото, южно от Бургас и в близост до село Дебелт, се намира малко познатият Резерват за водни кончета. Това е оградена защитена територия, чиято същинска сила се разгръща през пролетта, когато над влажните участъци могат да се наблюдават най-много водни кончета. За любителите на дивата природа и фотографията това е едно от по-необичайните места в Бургаско. Резерватът остава встрани от масовия туризъм и тъкмо това го запазва ценен. Тук природата работи по свой ритъм, а посетителят се настройва на бавно, внимателно наблюдение вместо на бързо обхождане. Близостта до Драчево го превръща в естествена половиндневна разходка, която лесно се съчетава с историческите обекти при Дебелт, така че в рамките на един ден се редуват жива природа и древна история.

Античната Деултум при Дебелт

Същият път към Дебелт води и до един от най-значимите антични обекти в Югоизточна България: римския град Деултум. Основан е през I век, по времето на император Тит Флавий Веспасиан, и руините му и днес разказват за богато минало. Археолозите смятат, че градът най-вероятно е бил колония на свободни римски граждани, може би единствената от този вид по днешните български земи.

От разкопките са извадени няколко монетни съкровища и статуи, които доказват колко заможно е било селището. Част от тези находки могат да се видят в Историческия музей в Бургас. А на самото място, в археологическата база в Дебелт, се провеждат беседи и се продават сувенири. За посетител, тръгнал от Драчево, това е най-прекият досег с живата история по тези земи. Подобни диря от миналото срещат и пътниците из съседните села на Карнобат и из дълбоката Странджа около Звездец.

Язовир Мандра и риболовът наблизо

На около 13 километра от Драчево се простира язовир Мандра, познат със старото си име Мандренско езеро. Той е част от прочутите четири бургаски езера. И днес очарова с тишината и красивата местност, в която е разположен.

Историята на водоема е любопитна. Някога Мандра е било полусолено езеро, докато през 1963 година не е изградена язовирна стена, която го превръща в сладководния язовир от наши дни и увеличава площта му около четири пъти. Така от крайбрежна лагуна водоемът се превръща в обширен сладководен басейн. Днес е сред любимите места за риболов в Бургаско, а във водите му се ловят щука, шаран, каракуда, бабушка, червеноперка, костур, мряна, бяла риба и слънчевка. Това разнообразие държи бреговете оживени през по-голямата част от годината. За пътешественик, отседнал в Драчево, язовирът е естественото продължение на деня, прекаран сред горите и руините.

От Къркчалъ до Драчево: история на селото

Драчево е сравнително младо селище и възниква едва към 1840 година. Старото му име е Къркчалъ, което в превод от турски означава „четиридесет драки“ и обяснява днешната форма на името. Първоначално селото е било изцяло турско. А земите наоколо са владение на Осман бей, когото мълвата сочи за негов основател.

В годините до Освобождението тук започват да се заселват и българи, защото във фермите на Осман бей се търсела многобройна работна ръка. Така още преди да получи българския си облик, селището събира хора от различни краища, привлечени от работа на плодородната гранична земя. След 1878 година голяма част от турското население се изселва и в Къркчалъ остават да живеят предимно българи. В следващите десетилетия пристигат и български бежанци, най-вече от Източна Тракия, които донасят свои обичаи и говор. Близостта до Елхово и тракийската граница прави този приток съвсем естествен за района.

Селото бавно изгражда своите обществени средища. През 1902-1903 година е издигната масивна църква с една медна камбана, а през 1930 година отваря врати читалището „Изгрев“. Основаното още през 1886 година начално училище получава втори етаж през 1937 година. И така прераства в прогимназия, което за толкова малко селище е сериозна крачка напред.

Днешното си име селището получава през 1934 година, когато Къркчалъ официално става Драчево. Така зад скромния външен вид на това странджанско село стои наслоена история, която съседните селища из дълбоката Странджа около Граматиково и горските Индже войвода споделят по сходен начин.