Искра

Искра е малко село в община Карнобат, област Бургас, със 384 жители по данни на ГРАО към 2015 година. Разположено е в полите на Карнобатската котловина, върху леко хълмисто възвишение, оградено от Хисарските възвишения, а покрай него тече малката река Мочурица. Селото е удобна изходна точка за византийската крепост Маркели, тракийската могила в землището и винарския район около прочутите ракии и вина от Карнобат. Стига се с отклонение от първокласен път 6, част от европейския коридор E773, на втората отбивка преди Карнобат.

Въпреки скромния си размер, селото пази спокоен и подреден облик, типичен за равнинните селища на Югоизточна България. Тук животът тече бавно, около няколкото улици, кладенците и общинския площад, а гостът усеща веднага чистия въздух и тишината на полето.

Името на селото е сравнително ново и звучно, а старите хора пазят спомен за предишните поселищни имена от османско време.

Гледката между Стара планина и Карнобатската планина

Землището на Искра е заклещено между две планински вериги и това определя целия облик на селото. На север погледът опира в южните склонове на Стара планина, а на юг се изправят склоновете на Карнобатската планина. Възвишението, върху което са наредени къщите, дава широка панорама и в двете посоки, без високи прегради между селото и хоризонта.

Хисарските възвишения го обгръщат от страни и го пазят от резките ветрове на откритото поле. Реката Мочурица минава току до селото и поддържа зелен пояс от върби и тополи покрай коритото си. Тя е ляв приток на Тунджа и тръгва именно от този район на Карнобатско, преди да продължи на юг към Ямболско. Водата ѝ е немного, но достатъчна, за да държи влажни ливадите наоколо през по-голямата част от годината. И точно това я прави тихо място, далеч от шума, но не и откъснато: първокласният път 6 минава само на няколко километра и свързва селото бързо с областния център Бургас на изток и със Сливен на север.

Заради това разположение между планина и поле климатът тук е мек, с топли лета и сравнително кратки зими. Сутрин над ливадите често ляга лека мъгла откъм реката, а до обяд слънцето вече огрява целия скат с лозята.

Крепостта Маркели на пет километра южно

На около пет километра южно от Искра се издигат останките на византийската крепост Маркели, една от най-важните средновековни твърдини в Югоизточна България. Смята се, че градежът е поставен още в късната Античност от римляните, върху ключов път през Карнобатската котловина. По-късно крепостта е използвана от славянски племена, а след това влиза трайно в българската отбранителна система по южната граница.

Маркели е сцена на няколко сражения между Първото българско царство и Византия и затова името ѝ често се среща в средновековните хроники.

Днес мястото е частично проучено и консервирано, с видими крепостни стени, кула и порта. Разходката из руините дава ясна представа колко стратегическо е било това възвишение над реката. За посетителя крепостта е удобна полудневна цел заедно с разглеждането на самия Карнобат, а пътят дотам е кратък и проходим през по-голямата част от годината.

На входа има информационни табла, които обясняват отделните строителни периоди, а от най-високата точка се открива хубава гледка към котловината и към съседните възвишения.

Тракийската могила и следите от древен живот

Историята на Искра е слабо документирана, но земята около селото пази убедителни следи от много стар живот. В землището е разкрита тракийска могила, една от най-големите в Бургаска област, която говори за плътно заселване по тези места още в дълбока древност. Подобни насипи са характерни за траките, които погребвали своите първенци под високи земни могили, видими отдалеч в равнината. До Освобождението през 1878 година селото живее предимно от земеделие и лозарство, поминък, който остава водещ и днес. След Освобождението Искра попада в пределите на автономната област Източна Румелия в състава на Османската империя. Едва с обявяването на Независимостта през 1908 година селището става законна част от Княжество България заедно с цялата източнорумелийска територия. Тази смяна на граници за няколко десетилетия е обща съдба за повечето села в Карнобатско и обяснява защо местните спомени тръгват чак от края на XIX век.

Покрай могилата при оран често излизат късчета керамика и обработени камъни, които потвърждават, че по тези скатове е имало живот хилядолетия наред. Археолозите свързват находките с трайно земеделско присъствие, благоприятствано от плодородната почва и близката вода.

Лозарство, ракия и винарският вкус на Карнобатско

Карнобатската котловина е един от старите винарски райони на България и Искра е част от този пейзаж. Меките склонове, добрата изложеност на юг и близостта на реката създават отлични условия за лозята, които красят землището от поколения.

Лозарството и овощарството са най-силно развитите отрасли в целия край, а гроздовата ракия от Карнобат носи име, познато из цялата страна.

Плодородните склонове край Мочурица са засадени с лозя още от времето преди Освобождението и тази традиция не е прекъсвала оттогава. Освен лозята, наоколо се отглеждат и овошки, които допълват местния поминък през лятото и есента.

Голяма част от продукцията се преработва домашно, а малките изби в района продължават да правят вино и ракия по стар начин.

За посетителя това означава възможност да опита автентичен местен вкус направо от стопанина, само на кратко отклонение от пътя. Гроздоберът през септември е най-оживеното време в селото, когато дворовете замирисват на ферментираща шира, а казаните за ракия работят до късно вечер.

Тогава гостът най-лесно усеща ритъма на този стар земеделски край и щедростта на местните хора.

Музеите на Карнобат и църквата в Лозарево

Най-силните забележителности около Искра са събрани в съседния Карнобат и в околните села. Етнографският музей в Карнобат заема къщата музей на Димитър Полянов, единствената запазена възрожденска къща от градски тип в града. Експозицията е подредена в три зали и проследява бита и културата на този край от Възраждането до първите десетилетия на XX век.

На около десет километра северно от Искра е село Лозарево, известно с църквата Свети Димитър.

Тя е изградена през 1858 година от прочутия майстор Генчо Кънев, а външният ѝ облик е сдържан и без излишна украса. През 1878 година оттеглящи се османски войски подпалват и ограбват храма, но веднага след Освобождението той е възстановен в първоначалния си вид. Вътре все още личат стари икони и дърворезба, които си струва да се разгледат бавно.

Тези обекти оформят естествен маршрут за един ден из Карнобатско.

Заедно с тях си струва да се продължи към планинските Котел и Жеравна, които са на разумно разстояние на север.

Нощувки и тишина за кратка почивка

Туризмът е скромна, но реална част от живота на Искра. В селото работят две къщи за гости, всяка с легловата база от 18 места, подходящи за семейни събирания и празнуване на повод.

Интериорът и екстериорът им са поддържани, а дворовете дават достатъчно простор за по-голяма компания. Силата на мястото е именно в спокойствието и чистия въздух в полите на котловината: тук се идва заради тишината, нощното небе и бавния селски ритъм, а не заради активен нощен живот. Близкият път 6 пести време при пристигане и тръгване, без да внася шум в самото село.

За по-дълъг престой Искра работи добре като база за обиколки в посока Ямбол и винарските села наоколо.

Така кратката почивка лесно се разраства в няколко дни обиколки. Домакините обикновено посрещат с домашна храна и собствено вино, а сутрин гостите се събуждат на песен на птици вместо на градски шум.

Заради близостта до магистралата и до областните центрове селото е удобно и за кратко бягство в края на седмицата.