Конаре

Конаре е малко село в Община Гурково, Област Стара Загора, кацнало на южния склон на Стара планина на надморска височина от 381 метра. Землището му се разстила върху над 39 хиляди декара, а населението наброява 419 души по данни на ГРАО от 2015 година. Селото ляга точно на границата между областите Стара Загора и Сливен и минава за крайната източна точка на прочутата Розова долина.

Големият селски празник се чества всяка година на 23 юни насред централния площад. Тази погранична позиция придава на землището двойствен характер, защото от едната страна то гледа към равното поле на долината, а от другата се обляга на тъмните горски склонове на планината.

През селото минава третокласният републикански път 5007, който свързва Николаево с Твърдица и осигурява прекия достъп до землището. Най-близките населени места са Гурково, Твърдица, Николаево, Димовци, Дворище и Нова Махала, тъй че селцето стои добре вплетено в мрежата от подбалкански селища. Разстоянията до тях се мерят в километри, а не в часове път по прашните междуселски отбивки. За пътника, който търси тиха основа за обиколка из Подбалкана, Конаре е удобна спирка, откъдето лесно се поемат пътищата на изток и на запад.

От Юленград до Княгиня Евдокия: следите на едно изгубено име

За възникването на Конаре липсват точни писмени сведения. Най-старите догадки тръгват от местността „Градището”, където и днес личат следи от стари зидове в тревата. Според преданието те са останки от древния град Юленград, познат в говора на хората още като Уленград.

През 2017 година археолозите добавят още един пласт към тази стара история. Западно от селото те откриват антична вила „Рустика”, типично римско селскостопанско имение от онези, които са били пръснати из плодородните полета на цялата провинция. Находката потвърждава, че районът е бил обработван и обитаван столетия преди първите османски регистри да отбележат каквото и да било по тези земи, дълго преди името на селото да се появи в писмените документи. Заселническата памет тук се оказва доста по-стара от името, под което познаваме селото днес. Всеки нов изкоп в местните ниви връща по нещо от този забравен живот обратно на повърхността.

Самото име носи своя собствена следа през вековете. До 1934 година селото се нарича Конари, а през същата година е преименувано на Княгиня Евдокия в чест на сестрата на цар Борис Трети. През 1947 година властите връщат старото название с лека промяна и така се ражда днешното Конаре, три имена за едно малко землище.

Язовир Жребчево и река Тунджа на седем километра

На около 7 километра от Конаре блести язовир Жребчево. Строителите го изграждат в периода от 1959 до 1966 година на река Тунджа, а името му идва от едноименното село, потънало под водите при напълването на голямата чаша. От селските мегдани водната повърхност се вижда като сребриста ивица, легнала сред полето. В ясните утрини тя мени цвета си според небето и примамва погледа надолу към равнината.

Язовирът е сред любимите места за риболовци в целия район около Сливен и Стара Загора, а славата му се носи надалеч из котловината. Кълването е най-добро призори. Тук се лови както от брега, така и от лодка, а през топлите месеци бреговете оживяват от палатки и въдичари, дошли за каракуда, шаран и бяла риба.

Самата река Тунджа е една от големите в тази част на страната и продължава пътя си на изток през Тракийската низина. Язовирът регулира водите ѝ и напоява земите надолу по течението, така че ползата му далеч надхвърля хубавата гледка, която мами окото от селските дворове в ясните летни дни. Плаването по спокойната шир е отделно удоволствие в тихите часове преди изгрев. Мнозина идват именно заради този простор. Жребчево е достатъчно голям, за да побере и въдичарите, и хората, които търсят единствено тишина.

През лятото край водата изникват цели лагери от палатки, а рибарските лодки се точат из ранните мъгли над язовира. Вечер въдиците стоят опънати към здрача, докато повърхността тъмнее и бавно се успокоява под сенките на планината. Мнозина остават да нощуват единствено за да срещнат изгрева, когато първата светлина плъзва по спокойната шир на язовира.

В тихите вечери планината се оглежда във водата и цялата котловина притихва. Тази картина остава сред най-силните спомени за всеки, който е спрял тук поне веднъж.

Връх Чумерна и Европейският пешеходен маршрут

На около 16 километра от Конаре, в дяла на Средна Стара планина, се издига връх Чумерна. Височината му достига 1536 метра над морето. Той е най-високата точка в Елено-Твърдишкия дял и служи за естествен ориентир на целия околен район.

Двата склона на върха са съвсем различни по нрав. Северните са полегати и покрити с къси букови гори, докато южните падат дълги, стръмни и прорязани от речни долини. Тази асиметрия прави маршрутите разнообразни и държи изкачването интересно през целия път нагоре, независимо коя пътека избере пешеходецът. За по-подготвените любители на пешеходния туризъм билото остава примамлива и достойна цел.

През самото било на Чумерна минава Европейският туристически маршрут, дългата пешеходна трансверзала, която пресича Стара планина от край до край. Това поставя скромния връх над Конаре върху голямата европейска карта на пешеходния туризъм. Оттук пътеките водят на запад към билото над Елена и Казанлък нататък. Изкачването се възнаграждава с широка гледка, която в ясен ден обхваща и Розовата долина, и сините очертания на Средна гора отвъд нея. На самото било има заслон, където пешеходците почиват преди следващия си преход. За жителите на селото върхът е повече от планина, защото по него мерят времето и посоките през цялата година.

По ниските поли на планината се редят пасища и букови поляни, където лете пасат стада, а тишината се нарушава само от звънците. Няколко коларски пътя се катерят нагоре от селото и постепенно преминават в тесни пътеки към голото било под самия връх.

През зимата Чумерна побелява първа и стои като снежен знак над цялата котловина. През пролетта склоновете ѝ се изпъстрят с диви цветя и мамят разходка нагоре. Така върхът държи очите на селото приковани към себе си във всеки сезон.

Църквата Света Петка в Твърдица и една средновековна легенда

На около 6 километра от Конаре, в съседния град Твърдица, стои църквата Света Петка, позната още като Света Параскева. Преданието свързва името ѝ с пренасянето на мощите на Света Петка Епиватска. Според разказа храмът е издигнат точно върху мястото, на което мощите престояват една нощ през тринадесети век по пътя си към тогавашната столица Търново. Така една случайна нощувка от Средновековието се превръща в основа на трайна местна светиня. Днешната сграда датира от 1570 година, в разгара на османския период.

По-късно в двора на храма отваря врати и килийно училище за околните деца. Иконите отдавна са потъмнели. Каменните стени помнят столетия богослужения, а в хладния полумрак вътре още се усеща духът на едно време, в което вярата е била опора за цялата околия. За пътника, който се отбива в Твърдица по пътя си на север, църквата е тиха спирка, където местната история говори без излишни думи.

Поклонниците идват тук и заради лечебната слава, която народната памет приписва на светицата покровителка от край време. Празникът на Света Петка през октомври събира хора от съседните села, а звънът на църковната камбана се чува надалеч из притихналата котловина.

Една къща за гости и чистият планински въздух

Туристическата база в Конаре е скромна и лишена от показност. В селото работи една къща за гости с капацитет до 16 души, която разполага с пет самостоятелни стаи, външен басейн и обширна зелена площ. Обстановката е семейна и спокойна, тъкмо за хора, които искат да избягат от градската шумотевица за ден или два. От едната страна се извисява гребенът на Стара планина, а от другата лежи водата на Жребчево, тъй че едно землище събира и планина, и язовир.

Чистият планински въздух е придобивката, която мнозина усещат още с първите крачки из котловината. Оттук за час се стига до Розовата долина с нейните маслодайни полета, а на изток пътят води към проходите над Сливен, тъй че едно почивно отбиване лесно прераства в цял маршрут из планината. Който търси автентична българска провинция далеч от тълпите, ще намери в Конаре точно нея.