Върбово

Върбово е малко село в северозападния край на България, заселено в подстъпите на Стара планина под рида Ведерник, на надморска височина около 480 метра. Административно то принадлежи към община Чупрене и област Видин, а населението му по данни на ГРАО към 2015 година е едва 94 души.

Селото лежи в областта на Предбалкана, само на 10 километра от границата със Сърбия, и до него се достига по четвъртокласен републикански път. Най-близките съседни населени места са Бостаните, Чупрене и Боровица, а общинският център Чупрене отстои само на няколко километра.

За пътника Върбово е по-скоро отправна точка, отколкото самостоятелна цел. Около него в радиус от десетина километра се събират едни от най-впечатляващите природни обекти на видинския край, а самото село пази тиха хайдушка памет от времето на Чипровското въстание. Който тръгне оттук, бързо стига до скалните чудеса при Белоградчик и до областния център Видин на брега на Дунав. Тъкмо тази съчетаност между природа и история прави селото любопитно за хора, които предпочитат бавното пътуване пред претъпканите курорти. Тук дните текат по ритъма на гората и реката, а вечер тишината е толкова плътна, че се чува как вятърът минава през буките. Върбово награждава онези, които му отделят време, с гледки и спокойствие, рядко срещани другаде в страната.

Под рида Ведерник, в гънките на Предбалкана

Селото е заседнало в полите на Ведерник, чийто най-висок дял достига 1124 метра и бележи западната граница на Стара планина към Сърбия. Тук Предбалканът се накъсва на ниски ридове, варовикови гребени и тесни долини, които правят местността удобна за пешеходни обиколки. Климатът е умереноконтинентален, със студени зими и прохладни лета, типични за полупланинския релеф на видинския Предбалкан. Пролетта идва късно по тези северни склонове, а есента багри буковите гори в червено и охра. Заради близостта до границата районът остава слабо населен и почти без промишленост, което е запазило въздуха чист и тишината ненарушена. Старите ливади около селото някога са хранели стада, а днес зарастват и приютяват сърни и диви свине.

Околните черни пътища и просеки свързват Върбово със съседните махали и горски поляни. Тази запустяла тишина е и причината мнозина да търсят именно такива места за бягство от градската суматоха.

Леглова база в самото село е оскъдна. Върбово разполага с една къща за гости с шест легла, която предлага барбекю, джакузи, сауна и безплатен паркинг пред двора. Около нея теренът е благоприятен за разходки пеша, обиколки с велосипед и конна езда по черните пътища между ридовете. Заради тихия си характер мястото привлича пътници, които търсят усамотение, а не оживени курорти. По-голям избор на места за нощувка се намира в близкия Белоградчик, откъдето еднодневните излети до Върбово отнемат не повече от половин час.

Хайдушката памет и Чипровското въстание

Точната година на възникване на Върбово не е документирана, но се предполага, че селото се появява през османския период.

Първото писмено свидетелство е от 1688 година, когато негови жители вземат участие в Чипровското въстание срещу османската власт. Местните предания свързват околните гори с движението на чети през най-размирните десетилетия на робството. Близостта до Чипровци и до сръбската граница превръща този ъгъл на видинския край в естествен коридор за бунтовниците, а гористите ридове на Ведерник дават укритие на хайдути и войводи.

Подобно на повечето балкански села, и Върбово се превръща в средище на съпротива в периодите на най-тежко потисничество. Жители на селото участват и във въстанието от 1850 година, познато като Видинско или Белоградчишко въстание, насочено срещу обявения от султан Абдул Меджид I Танзимат. Един човек от Върбово се сражава в Ботевата чета по време на Априлското въстание през 1876 година. След Освобождението селото преминава към новосъздаденото Княжество България.

Тази дълга нишка на съпротива поставя малкото село във видинската историческа карта редом с по-известните центрове като Белоградчик и крайдунавския Видин.

Белоградчишките скали и пещерата Лепеница

На около 8 километра от Върбово започват прочутите Белоградчишки скали. Червеникавите пясъчникови масиви носят имена като Конника, Адам и Ева и Мадоната, образували са се преди около 230 милиона години и се разпростират на близо 30 километра около града, а над тях бди средновековната крепост Калето. Скалите попадат в списъка на природните феномени на България и привличат алпинисти, фотографи и обикновени туристи в равен брой. В скалния масив се крие пещерата Лепеница, в местността Маркащница. Входната камера е пресечена на два етажа, формата е хоризонтална и отворена навътре, а по облик пещерата напомня на Магурата.

Смята се, че Лепеница е на около 8000 години. Наблизо се разполага и Боровишкият светилищен комплекс, скално образувание с открити в района оброчни кръстове и магурски знаци, изваяни в камъка, както и скалата Боров камък. Тези знаци свързват местния скален свят с прочутите рисунки в пещерата Магура край Рабиша и говорят за древно обитаване на района. На няколко километра западно са скалите над село Дъбравка, които продължават Белоградчишката верига и разкриват широка гледка към околните долини. В самия Белоградчик може да се посети и Астрономическата обсерватория на БАН, открита през 1961 година и присъединена към Академията през 1976 година, една от двете обсерватории на БАН заедно с тази на Рожен. Целият този скален свят е достъпен за еднодневни излети от Видин и от вътрешността на страната.

Водопадът Бела Вода и пещерата Венеца

На близо 10 километра от Върбово, по поречието на река Стакевска, се спуска водопадът Бела Вода с около 15 метра височина и два каскадни ската. До него води удобна екопътека, достъпна дори за неподготвени туристи. Най-пълноводен е през пролетта, когато топящият се сняг по Ведерник захранва реката.

В покрайнините на Стара планина, на 12 километра от селото, се отваря пещерата Венеца с близо 200 метра дължина и пет зали с калцитни образувания. Залите носят имена според формите на сталактитите и сталагмитите, а температурата вътре остава постоянна. Венеца е благоустроена с осветление и пътеки и е отворена за посетители, което я нарежда сред малкото оборудвани пещери в Северозападна България. Двата обекта се връзват добре в общ маршрут с водопада край Стакевци и с по-далечния Чипровски водопад на юг. За любителите на пешия туризъм районът между Чупрене и Стакевци предлага редица екопътеки през стари букови гори. Оттук маршрутите водят и към планинския Монтана през билото на Западна Стара планина.

Природният резерват Чупрене и старите букови гори

Южно от селото се простира резерватът Чупрене, един от най-големите горски резервати в страната, обявен за защита на вековните смърчови и букови гори по северните склонове на Западна Стара планина. Пътеките тук минават през сенчести усои, край бистри потоци и поляни, по които напролет цъфтят шафран и иглика.

Районът е дом на богат животински свят, включващ благороден елен, сърна, дива свиня, а в по-високите дялове и кафява мечка. Над горите кръжат скален орел и други грабливи птици, заради което местността е любима на наблюдателите на птици. Тишината и липсата на човешка намеса правят резервата убежище за видове, изтеглили се от по-населените части на страната. За подготвения турист оттук тръгват маршрути към билото на планината и към сръбската граница, които изискват добра екипировка и време. Походите се планират най-добре от пролетта до късна есен, когато пътеките са сухи и проходими. Местните хора и горските стопани съветват посетителите да не навлизат сами в дълбоките дялове на резервата, а да следват маркираните екопътеки.

Как се стига до Върбово и кога да дойдем

Най-удобният подстъп към селото е през Белоградчик, откъдето тесен четвъртокласен път се вие на запад към Чупрене и оттам към Върбово. От областния Видин разстоянието е около петдесет километра, които с автомобил се покриват за час.

Обществен транспорт до селото е оскъден, затова собствена кола е почти задължителна за свободно обикаляне на околността. Най-благодатни за посещение са късната пролет и ранната есен, когато горите са най-багрени, а реките пълноводни. Лятото носи прохлада на сянка под буките, но следобедните бури в планината идват бързо. Зимата затваря част от черните пътища със сняг и лед, така че излетите тогава изискват повече предпазливост и подходяща екипировка. Който тръгне насам, добре е да носи здрави обувки, вода и резервни дрехи, защото времето в Предбалкана се мени рязко. В самото село няма магазин, така че запасите се правят предварително в Белоградчик или Чупрене.

Тази скромна осигуреност е малка цена за усамотението и чистата природа, които районът щедро предлага на търпеливия пътник.