Гроздьово

Гроздьово е голямо българско село на десния бряг на река Камчия, в Община Долни чифлик и Област Варна, с около 2 446 жители по данни на ГРАО към 2015 година. Седи на третокласния път 904, между Варненската равнина и горските склонове над долината, на около час път с кола от морето. Заради близостта си до гората Шерба и язовир Цонево селото е удобна база за риболов, лов и тихи горски разходки. Старото му име е Раковец, а днешното носи името на местния партизанин Гроздьо Желев.

Съседните села са Нова Шипка, Бързица, Дъбравино, Горен чифлик и Цонево. Разположено между морето и планината, Гроздьово събира на едно място няколко различни свята. На юг е реката с тихите си вирове, на север са горите и язовирът, а наоколо се редят праисторически и средновековни следи.

Тъкмо това разнообразие прави селото добра отправна точка за неколкодневно опознаване на долината на Камчия.

Камчия под прозорците на селото

Реката определя облика на Гроздьово повече от всяка друга подробност. Десният бряг на Камчия минава току до къщите, а водата тук тече бавна и широка, преди да навлезе в прочутия дял с дъбовите и ясеновите лонгози надолу към устието. За местните това означава едно конкретно нещо, и то е риболовът. Бавното течение и сенчестите вирове държат каракуда, костур и бабушка близо до брега, а търпеливият рибар обикновено си тръгва с улов.

Камчия е и причината почвите наоколо да са плодородни, което обяснява дългата земеделска история на селото. Реката свързва Гроздьово с цяла верига места по долината си. Нагоре по течението е общинският център Дългопол, а отвъд левия бряг започват земите на Община Аврен, през която Камчия продължава пътя си към Черно море. По-надолу долината стига до Бяла, където реката се влива в морето край едни от най-старите крайбрежни скали по нашия бряг.

Заради този естествен коридор Гроздьово отдавна е място за преминаване, а не за затваряне. Старите пътеки покрай реката са свързвали полето с морето далеч преди да има републикански път, и тъкмо по тях са се движели хора, стада и стока. Това минало личи и днес в разпръснатата планировка на селото покрай бреговата ивица. Камчия е едновременно граница и връзка, и точно това двойствено усещане остава у всеки, който постои на брега ѝ.

Гората Шерба и нейните стада

Само на крачка от селото започва Шерба, едно от най-богатите на дивеч горски стопанства в Източна България.

Тук под дъбовете живеят благородни елени, сърни, диви свине, лопатари и муфлони, а тишината се чупи единствено от птичи глас или счупена съчка. Стопанството е известно с трофейните си елени, заради които ловци идват отдалеч в края на лятото, когато започва ревът. Извън ловния сезон гората е чудесна за бавно ходене и наблюдение на животни, а в горещите месеци хората идват за сянката и хладината ѝ.

Шерба граничи с лонгозните гори покрай Камчия и така свързва два различни свята.

От едната страна е сухата дъбова гора по склоновете, а от другата е влажната, почти тропическа джунгла край реката. Малко места в страната предлагат такъв контраст в рамките на няколко километра, при това на пешеходно разстояние от едно село. За посетителя, който не е ловец, Шерба остава отворена през по-голямата част от годината за разходки по горските пътища. Рано сутрин и привечер шансът да се зърне сърна или стадо муфлони е най-голям, а търпеливият наблюдател често бива възнаграден.

Достатъчно са тиха стъпка и малко внимание, за да се превърне обикновената разходка в среща с дивата природа.

Язовир Цонево на единайсет километра

На около 11 км от селото, край съседното Цонево, се разлива едноименният язовир. Изграден е през 1974 година за водоснабдителните и напоителните нужди на региона, а с времето се превръща в любимо място за отдих и риболов. Във водите му виреят шаран, бял амур, толстолоб, сом и костур, заради което бреговете рядко остават без рибар. Стръмните варовикови скали над водата правят гледката към язовира една от най-впечатляващите в района, а местните често ги наричат своите малки каньони.

Залезите над огледалната вода са причина мнозина да идват тук само заради гледката. Оттук пътят продължава нагоре по долината към Дългопол и към склоновете на Източна Стара планина, където започват пещерите и скалните венци на Камчийската теснина. Бреговете на язовира са удобни и за по-дълъг престой сред природата, далеч от шума на крайбрежните курорти.

Мнозина идват тук с палатка и въдица за цял уикенд, привлечени от спокойствието и чистия въздух. Подходящ за посещение е почти целият сезон, но пролетта и ранната есен предлагат най-меко време и най-богат улов.

Провадия-Солницата, най-старият град в Европа

Сред околните забележителности най-неочакваната е праисторическото селище Провадия-Солницата.

Археолозите го датират отпреди близо 6500 години и го смятат за най-древния открит град в Европа, съществувал между 4700 и 4200 година преди новата ера.

Това го прави с около хиляда и петстотин години по-стар от Микенската цивилизация.

Жителите му са изваривали солена вода от местен извор и са правели солни тухли, които са служели за съхраняване на месо и са били ценна стока в цялата праистория. Днес на терена се виждат останки от двуетажни къщи и няколко изкопа, които учените продължават да проучват.

Селището е съвсем близо до съвременния град Девня, място, което и днес стъпва върху солени извори и минерални води, точно както са го правили хората преди шест хилядолетия.

Рояшкият скален манастир и каменните надписи

На около 15 км от Гроздьово, в скалите над село Рояк, се крие Рояшкият скален манастир.

В дълбока древност това е било тракийско светилище, а през средновековието монаси го превръщат в християнска обител, изсечена направо в камъка. И до днес по стените са запазени автентични надписи, в които се споменават имената на българските владетели Иван Александър и Михаил Асен. Заради тях манастирът е важен паметник за изследователите на средновековна България, а самото изкачване до скалните килии е приключение за по-любопитните посетители.

Гледката от входа към обраслата долина под скалите си струва усилието по тясната пътека.

Манастирът рядко е пълен с хора, което му придава особена тишина. Изсечените в камъка помещения пазят прохлада дори в най-горещите дни, а ехото между стените прави всяка дума необичайно ясна.

За посетител от Гроздьово това е едно от най-достъпните места, в които миналото се усеща почти физически.

Два паметника и едно преименуване

Историята на самото село се чете през неговите паметници. В Гроздьово стои монумент на загиналите във войната от 1828 и 1829 година, върху който са изобразени и ликовете на руските генерали Иван Дибич и Фьодор Ридигер; смята се, че на това място са погребани около 400 руски войници.

През 1950 година в селото издигат втори паметник, този на командира на партизанската чета „Народна дума“ Гроздьо Желев, в чиято чест предишният Раковец получава днешното си име.

По време на османската власт селището се е наричало Кьопрю кьой, а жителите му са се прехранвали със земеделие, животновъдство и риболов. Тази смяна на имена, от Кьопрю кьой през Раковец до Гроздьово, събира няколко епохи българска история на едно и също място край реката.

Малко села разказват миналото си толкова ясно през камъка.

Който отдели време за Гроздьово, бързо разбира, че селото е повече от спирка по пътя. Реката, гората и язовирът дават поводи за бавни дни сред природата, а близките праисторически и средновековни обекти превръщат всяка разходка в среща с миналото.

Така едно тихо село край Камчия се оказва удобен ключ към цялата долина и нейните истории.