Златна Панега

Златна Панега е село в Община Ябланица, Област Ловеч, в подстъпите на Стара планина в Предбалкана, известно най-вече с втория по дебит карстов извор в България и с втория по големина циментов завод в страната. Селото брои около 888 жители по данни на ГРАО към 2015 година и стои на оживен транзитен възел, защото пътят към магистрала „Хемус“ през Ябланица минава покрай него. През него тече първокласният републикански път 3 от международната мрежа E83, а третокласният път 103 го връзва с посоката Мездра. Който търси еднодневен излет с природа, синьозелена вода и малко индустриална история, ще намери тук изненадващо плътна програма на малка площ.

Селото лежи в долина, оградена от заоблени предбалкански хълмове. Климатът му е умерен, с прохладни утрини край водата дори в средата на лятото. Близостта между река, скала и завод прави мястото различно от типичното предбалканско село.

Затова мнозина минувачи, тръгнали по магистралата, спират за час и остават за целия следобед.

Изворът „Синилото“ и синьозелената вода

Карстовият извор Златна Панега извира в покрайнините на селото и носи името му, а водата остава студена през цялата година, между 8 и 15 градуса.

Характерният ѝ синьозелен цвят идва от разтворения калциев карбонат. Точно заради този оттенък местните са му лепнали прякора „Синилото“, който се чува по-често от официалното име. Изворът е вторият по дебит у нас след Глава Панега при Карлуково и от древността насам водата му се смята за лековита.

Изворът захранва река Златна Панега, която поема на север към Червен бряг и накрая се влива в Искъра. Кратката, но пълноводна река е оформила влажни ливади и крайбрежна растителност, удобни за разходка пеша покрай водата.

Заради постоянната температура и силния дебит мястото остава раздвижено и в най-горещите дни. Излетниците сядат на сянка. Децата гледат как водата блика изпод варовика, а гледката към синьо-зеленото огледало остава най-фотографираният кадър от селото.

Около извора е обособена малка зона за отдих с пейки, заслони и сенчести кътове край самата вода, където е приятно да се разположи семейство за по-дълга почивка.

Рибарите оценяват чистата вода. В нея се въдят пъстърва и речни видове, а орнитолозите следят водните птици по тихите участъци. Сутрин, когато слънцето огрява повърхността под определен ъгъл, синьозеленият оттенък изпъква най-силно и подсказва защо мястото е любимо на фотографите.

Геопаркът Искър-Панега и Съева дупка наблизо

В радиус от около десет километра около селото се събират няколко силни природни обекта. Геопаркът Искър-Панега следва каньона на река Златна Панега и предлага маркирани екопътеки покрай скални венци, мостчета и водопадни прагове. Маршрутът е равнинен и подходящ за семейства, а табелите обясняват как варовикът и карстът са изваяли долината. Любителите на пещерите могат да продължат към Съева дупка при село Брестница, една от най-красивите благоустроени пещери у нас с пет зали и впечатляващи сталактитни форми. Наблизо са и язовирите Тодоричене и Добревци, удобни за риболов и спокоен ден край водата. Цялата околност попада в Предбалкана, където дъбови и габърови гори се редуват с пасища и скални откоси. Любителите на по-дълги преходи стигат бързо до съседни села като Дерманци и Голец, всяко със свой каменен мост и стара чешма. На запад в посока Тетевен лежи и Голяма Желязна с високите си планински ливади.

Комбинацията от каньон, пещера и язовири прави района подходящ за двудневен престой, а не само за бърз отбив от пътя.

Фермата „Сините щрауси“ за семейства с деца

На около четири километра от селото е фермата „Сините щрауси“, която бързо се превърна в любимото място за най-малките. В нея се отглеждат щрауси, а покрай тях декоративни зайци и сърни, които децата виждат отблизо. Стопаните разказват какъв е начинът на живот на тези едри птици. От тях се добиват ценни продукти, сред които пера, кожи, яйца и месо. Към фермата работи и малък музей на щрауса, който поднася любопитни факти на достъпен за децата език.

Дворът е равен и обходим с детска количка, а ритъмът на обиколката е спокоен.

Стопаните често показват и как се излюпват пиленцата, което остава най-силното впечатление за малките посетители. Посещението се връзва лесно с разходката до извора в рамките на един ден. Препоръчително е да се обадите предварително, защото обиколките тръгват на групи в определени часове. Любопитните могат да опитат и продукти от щраусово яйце, а в двора често има кът, където децата хранят по-кротките животни под надзор.

Така фермата събира на едно място забавление и кратък урок по природа.

Циментовият завод и стопанският облик на селото

Новата история на Златна Панега е неразривно свързана с циментовия завод, който дълги години е вторият по големина в страната. Предприятието осигурява над половината от заетостта в селото и определя облика му през целия двадесети век. Заводът използва близките варовикови залежи, същата скала, която изпод земята ражда карстовия извор. Заради него селището прераства от земеделско в работническо и придобива по-градски ритъм. Днес индустриалният силует остава част от пейзажа и обяснява защо толкова малко село лежи на толкова натоварен път. Стопанският възел се допълва от транзитната роля на мястото. Близостта до Ябланица и трасето към магистрала „Хемус“ прави Златна Панега удобна спирка по пътя между София и Северна България. Областният център Ловеч е на около час път, а оттам тръгват маршрутите към Деветашката пещера и Крушунските водопади.

На запад пътят води към Враца и Врачанския балкан, а на юг през билото се стига до Етрополе и неговия манастир. Така селото играе ролята на естествена пресечна точка между няколко туристически посоки.

Банега, Панег и един филм за реката

Историческите сведения за селото са оскъдни. Но са достатъчни, за да очертаят дълъг живот на това място. За първи път то се споменава в османски данъчен регистър от 1430 година под името Банега, а през осемнадесети век се нарича Панег. Името се мени през вековете, докато стигне до днешното Златна Панега, което свързва златистия отблясък на водата с местния хидроним.

Местните разказват с гордост, че националният герой Васил Левски е имал кратък престой в местния хан през 1871 година, макар преданието да няма документ зад себе си.

То е жива част от устната памет на селото. Двадесети век дарява Златна Панега с още един културен знак. Филмът „Златната река“ е сниман по сценарий на родения тук писател Георги Богданов и разказва за социалистическия период в този край. Лентата свързва образа на реката с живота на работническото село около завода, и така изворът, реката и индустрията се сливат в един общ разказ.

Малкото селище държи повече истории, отколкото подсказва площта му.

Старите хора помнят още воденици по течението на реката, а имената на местностите пазят следи от поминъка на отминали поколения.

Кога да дойдете и какво да видите за един ден

Най-благодатно е посещението от късна пролет до ранна есен. Тогава ливадите край реката са зелени, а водата изглежда най-наситено синьозелена. Лятото е удобно заради прохладата край извора, но и в златната есен каньонът има свое очарование, когато горите по склоновете сменят цвета си.

Зимата е тиха и подходяща за кратка разходка, стига пътеките да не са заледени.

За един спокоен ден разумен план започва от извора рано сутрин, продължава по екопътеката в геопарка и завършва с обяд в селото или отбивка до фермата при децата. Който разполага с повече време, добавя Съева дупка или язовирите наблизо и превръща излета в кратко пътуване из Предбалкана. Носете удобни обувки, вода и шапка през лятото, а през хладните месеци и по-плътно яке заради влагата край реката.

Така Златна Панега се отплаща с пълноценен ден сред природа, история и малко индустриален спомен, събрани на една шепа земя между планината и пътя.