Кошов

Кошов е малко село в Северна България, сгушено в Дунавската равнина на надморска височина от едва 89 метра. Административно то влиза в община Иваново, област Русе, а населението му наброява около 315 души според данните на ГРАО от 2015 година. Землището обхваща площ от 29,561 квадратни километра, а най-силната притегателна точка наоколо са скалните манастири и крепости, които се нижат по поречието на река Черни Лом. До Кошов се стига по четвъртокласен републикански път, който само на няколко километра западно се влива в третокласния път 501.

Равнинният пейзаж тук-там е прорязан от скалисти ридове, а старите, добре поддържани къщи и близостта на река Дунав, само на половин час с автомобил, придават на мястото спокоен селски облик. Тази ведра атмосфера го прави подходящ за тих и бавен туризъм, далеч от забързаните морски курорти. Околностите попадат в обхвата на природен парк „Русенски Лом“, който опазва каньоните на реките Русенски и Черни Лом заедно с богатата им флора и фауна.

Тук гнездят грабливи птици, а варовиковите скали приютяват множество видове прилепи, заради което районът е предпочитан за наблюдение на птици и за фотография на дивата природа. Равнината и скалният каньон се срещат буквално на километри един от друг, така че за минути пейзажът се променя изцяло.

Скалният манастир Грамовец и екопътеката над Черни Лом

На едва 2,5 километра от Кошов се намира скалният манастирски комплекс Грамовец, изсечен в отвесните скали на левия бряг на река Черни Лом. Тук се откриват няколко изкуствени пещери, издълбани в камъка още в дълбока древност и служили на отшелници и монаси през вековете. От подножието на скалата тръгва екопътека, която следва извивките на реката и води навътре в каньона. Маршрутът е достъпен и за неподготвени посетители, а същевременно възнаграждава с широки гледки към варовиковите стени над тесния пролом.

По пътеката се редуват сенчести кътове и открити площадки, откъдето реката се вижда като тясна сребриста нишка долу. Разходката не изисква специална подготовка, но здравите обувки и малко вода правят преживяването по-приятно. Каньонът на Черни Лом е сред малкото места в Северна България с подчертано хълмист релеф, а именно тази особеност го прави притегателен за любителите на пешеходния и природния туризъм.

Тревистите склонове, влажните гори по дъното на долината и тишината далеч от шумните курорти оформят пейзаж, който трудно се свързва с равнинния образ на Дунавската равнина. Смяната на гледките е изненадваща, защото само след завой равното поле отстъпва място на стръмни варовикови стени. Който търси по-дълъг преход, може да продължи към съседните села по поречието и да съчетае разходката с обиколка на околните скални обители. Така една обиколка спокойно се разтяга в цял ден сред природа, история и тишина.

Пролетта и ранната есен са най-подходящите сезони за посещение, когато водите на реката са пълноводни, а склоновете още не са изсъхнали от лятната жега. През тези месеци въздухът е свеж, а зеленината по каньона придава на снимките наситени цветове. Светлината призори е най-мека.

Ивановските скални църкви и манастирът „Свети Архангел Михаил“

На около 4 километра от селото се намира един от най-известните паметници в района, а именно Ивановските скални църкви, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Те представляват разклонена мрежа от изсечени в скалата килии, параклиси и църкви, свързани помежду си по протежение на пролома. Обектите са пръснати по стръмните склонове и на пръв поглед се сливат с камъка, от който са издълбани. Именно това единство между дело на човека и природна канара прави мястото толкова запомнящо се, а тишината наоколо подсилва усещането за свещено място.

Сърцето на комплекса е скалният манастир „Свети Архангел Михаил“, за който се смята, че е основан в началото на XIII век от монаха Йоаким. Обителта се превръща в духовно средище, тясно свързано с владетелите на Второто българско царство, които я подпомагат с дарения и покровителство. Запазената стенна живопис в храмовете се датира към XIII и XIV век и е сред най-ценните образци на средновековното изкуство по нашите земи.

В нея личат чертите на два водещи живописни стила от епохата, Палеологовия и Комниновия, които бележат развитието на църковната живопис в тогавашна България. Майсторите постигат рядко за времето усещане за обем и движение във фигурите. Затова стенописите отдавна се сочат за връх на балканското изкуство от онзи период. Изящните пропорции на фигурите, наситените цветове и драматичните сцени правят посещението задължително за всеки, който се интересува от иконография и средновековна култура.

Сред най-разпознаваемите изображения са сцените от живота на Христос и портретите на ктитори, между които личи и фигура, свързвана с цар Иван Александър. Погледите на светците и премерените жестове издават ръката на школувани зографи. Скалните църкви са сред първите български обекти, вписани в Списъка на ЮНЕСКО, което им осигурява международна известност далеч извън пределите на областта.

Тази ранна световна признателност и до днес привлича изследователи и почитатели на църковното изкуство. От Кошов човек стига комплекса за по-малко от четвърт час, а близостта на тези църкви до съседното село Иваново обяснява и името на целия комплекс. Пътят дотам минава през тих селски пейзаж, който сам по себе си настройва за срещата със средновековието. Малкото разстояние прави обекта удобна цел дори за кратък следобеден излет.

Крепостта Червен: вторият по значение град след Търново

На около 5 километра от Кошов се издига една от най-важните средновековни крепости в българските земи, а именно Червен, разположена край едноименното село. През Втората българска държава тя е укрепен град с първостепенно стратегическо значение, чиято тежест отстъпва единствено на престолния Велико Търново сред средновековните ни градове. Мястото пази спомена за епоха, в която тук е кипял оживен градски живот, изпълнен със занаяти, търговия и вяра. През втората половина на XIV век застроената територия на града надхвърля 1 квадратен километър, което за онова време е внушителен размер.

Градоустройството е ясно разчленено на здраво укрепени вътрешен и външен град, всеки със свои порти, улици и обществени сгради. И до днес личат запазени основи на жилищни и обществени сгради, църкви и крепостни кули. По каменните очертания се разчита как са минавали улиците и къде са били главните порти.

Тази четивност на руините превръща обиколката в истински урок по средновековна история. Червен е ценен не само със своята добра запазеност, но и като първокласен археологически обект.

Разкопките тук дават богат материал за бита, занаятите и църковния живот през Средновековието. Реставрираната отбранителна кула се е превърнала в емблематичен силует над долината на Черни Лом. Името на крепостта се свързва с червеникавия цвят на скалите, върху които е изградена и които по залез пламват в топли оттенъци. Високият скалист меандър на реката я е обгръщал от три страни и я е правил почти непристъпна за нападатели.

Археолозите откриват тук основи на около десетина църкви, което говори за оживен духовен живот в средновековния град. Крепост, скални църкви и манастирски пещери в радиус от няколко километра правят околностите на Кошов рядко наситена с история отсечка от поречието. Малцина места в страната събират толкова много следи от миналото на толкова тясно пространство.

Точно това превръща селото в удобна база за няколко дни сред паметници и природа.

Кошова в султанските регистри

Историята на Кошов посяга към дълбока древност, а селото лежи върху стар път, водещ към крепостта Червен. Това подсказва за живот още през Средновековието. Следи от по-ранно присъствие също не липсват, защото траките оставят по тези места множество паметници, а след тях идват римляните и славяните. Скалните манастири, жилища и параклиси по поречието служели за убежище.

Ролята им на скривалище проличава особено по време на османските набези през средата и края на XIV век. Пещерите ставали убежище при опасност. Смята се, че днешните жители на Кошов произхождат от старо мизийско население, заселило се в района към 1430 година.

В султански регистър от 1431 година се споменава селище с името Кошова, а в по-късен документ от 1591 година се среща формата Кошови. Османски документ от 1734 година вече отбелязва днешното име на селото. След Освобождението от 1878 година Кошов влиза в новата българска държава и се оформя като тихо земеделско селище. Промяната на името през вековете, от Кошова през Кошови до днешното Кошов, е интересно свидетелство за бавното развитие на езика и за приемствеността на заселването.

Днес селото привлича с близостта до скалните забележителности и със спокойната си атмосфера. Малкото жители пазят традициите си и поддържат старите къщи, които сами по себе си разказват за бита на отминалите поколения. Миналото и настоящето се преплитат тук.

Подслон и тиха обстановка за семейни събирания

Кошов разполага с две къщи за гости и един по-голям семеен хотел с леглова база от 45 места, което е достатъчно за малки групи и семейства. Базата е скромна, но добре пасва на характера на селото, където ценността е спокойствието, а не курортният ритъм.

Заради тихата обстановка и красивата природа мястото е подходящо за семейни събирания, сватби, рождени дни и фирмени мероприятия на открито.

Близостта на река Дунав и на скалните забележителности позволява да се съчетаят празник и кратки излети до манастирите наоколо. Домакините обикновено предлагат домашна кухня и продукти от собствените си дворове, което допълва усещането за автентична селска почивка.

Мнозина се връщат отново. Сред най-близките населени места са Иваново, Божичен, Табачка, Червен, Красен, Нисово и Щръклево. Тази гъста мрежа от съседни села прави Кошов удобна изходна точка за обиколка на цялото поречие на Черни Лом.

Областният център Русе остава на около половин час път с автомобил и осигурява всичко необходимо за по-дълъг престой, така че селото пази тишината на дунавската провинция, без да е откъснато от големия град.