Анталия

Анталия е най-голямото средиземноморско пристанище на Турция и административен център на едноименната провинция, а самият град събира близо милион и триста хиляди души в подножието на планината Таврус.

Туристите идват за дългия плажен сезон.

Той трае от април до октомври, а покрай морето чакат старият квартал Калеичи, римските паметници и античните градове на древна Ликия и Памфилия.

Летището е второто по натовареност в Турция след истанбулското и приема директни чартъри от София през цялото лято.

Градът се дели на две ясни части. Модерните булеварди около площад Републиката и лабиринтът на Калеичи зад старата градска стена живеят с различен ритъм.

Оттам нагоре по крайбрежието започват античните руини, а навътре към планината се отварят клисури и водопади. Морето тук е изумрудено заради варовиковите формации край брега.

История има в излишък. Градът е основан през втори век преди Христа от пергамския цар Аталос Втори, който му дава името Аталея, превърнало се по-късно в днешното Анталия.

После крайбрежието преминава последователно през римска, византийска и селджукска власт, преди да стане османско през петнадесети век.

Всеки период е оставил следа.

Който търси море, история и природа на едно място, рядко остава разочарован от Анталия.

Калеичи и портата на Хадриан

Калеичи е историческото сърце на Анталия и единственият квартал, запазил средновековния си план непокътнат до днес.

Тук времето тече бавно. Тесните калдъръмени улички се спускат към малкото пристанище покрай реставрирани османски къщи с дървени еркери, превърнати днес в бутикови хотели и работилници.

Един символ се вижда отвсякъде.

В центъра на квартала се издига Йивли минаре, рифленото минаре от началото на тринадесети век, построено по времето на селджукския султан Аладин Кейкубад.

Входът откъм новия град минава през портата на Хадриан.

Триарковата мраморна порта е издигната около сто и тридесета година след Христа в чест на посещението на римския император Адриан.

Гранитните ѝ колони и до днес пазят следи от колесниците, които векове наред са минавали под тях. Малко по-нататък часовниковата кула Саат кулеси отбелязва ъгъла на старите укрепления.

Кварталът завършва при стария яхтен пристан, заобиколен от ресторанти за прясна риба и кафенета над водата. Тук свършват античните стени и започва скалистият бряг под тях, а вечер пристанището се напълва с лодки за разходка покрай скалите.

Пътят води и нататък. За пътуващите към другите краища на страната граничният Одрин и митрополният Истанбул често са следващата спирка след средиземноморието.

Коняалтъ, Лара и плажовете

Анталия има два главни градски плажа, разположени от двете страни на скалистия нос, върху който е застроен центърът на града.

На запад се простира Коняалтъ, дълъг крайбрежен плаж с дребни камъчета и изглед към върховете на Таврус, отличен със Син флаг и обточен с паркова алея и велосипедни пътеки. На изток, отвъд водопадите, се намира Лара с по-фин пясък и редицата големи хотелски комплекси, които поемат основния поток летовници.

Извън града изборът е голям.

Бреговата ивица предлага още много варианти за един ден далеч от тълпите, скрити сред борове и скали.

Белдиби и Кемер лежат сред борови гори под планината на запад, а на юг следват Фаселис, Олимпос и заливчето Чалъ с чакълест плаж под високите скали.

По-нататък към Кас се отваря емблематичният Капуташ, тясна ивица бял пясък в дъното на дълбока клисура, до която се слиза по дълга каменна стълба.

Любителите на дивото продължават още.

Към Патара ги чака най-дългата плажна дюна по цялото турско средиземноморие, безкрайна и почти безлюдна.

Когато стане прекалено горещо, спасение носят аквапарковете покрай Лара, чиито пързалки стигат около сто метра дължина.

Наблизо делфинариумът в крайбрежния парк показва представления с делфини, морски лъвове и бели китове. За семейства с деца този край на града е удобна база за цялата почивка.

Водопадите Дюден

Река Дюден извира от карстовите полета във вътрешността и след дълъг подземен път излиза на повърхността северно от Анталия. Горните водопади Юкар Дюден падат сред зеленина в крайградски парк, а зад струята им минава пешеходна пътека, която извежда в каменна ниша точно под падащата вода.

Студено е дори в жегата.

Водата идва направо изпод планината и остава ледена през най-горещите дни на лятото.

По-зрелищни са долните водопади Ашаъ Дюден. На около десет километра източно от центъра те се хвърлят от четиридесетметрова скала право в морето.

Това е едно от малкото места по Средиземноморието, където река се влива в открити води с воден пад, видим най-добре от лодка изпод скалите.

Гледката е сред най-сниманите в района.

Струята на фона на синята вода спира всеки минаващ покрай скалите кораб.

Карстът оформя целия пейзаж. Варовиковите тераси оцветяват морето, подхранват изворите и създават пещерните корита под самите водопади.

Под скалите на долния водопад има и малка пещера, в която туристическите лодки навлизат при спокойно море. Местните разказват, че някога е служила за укритие на рибарите при буря.

Фаселис, Олимпос и древна Ликия

Малко преди Кемер, сред борова гора между три естествени залива, се крие античният Фаселис, основан според преданието от родоски колонисти през седми век преди Христа.

Тук е минал и Александър.

Александър Велики прекарва зимата на триста и тридесет и трета година преди Христа във Фаселис и градът става негова крайбрежна база.

Днес между руините на акведукта, агората и театъра минава римска улица, която извежда право до плажа, така че разходката из античния град завършва с плуване между колоните.

На юг по същия бряг лежи Олимпос, друг ликийски град с гробници, издялани в скалите, и сенчеста долина, която стига чак до морето. Над него по склона горят естествените пламъци на Химера, където природен газ излиза от пукнатините и тлее без прекъсване още от древността.

Митът е жив. Точно тези огньове са свързвани с огнедишащото чудовище, дало името на мястото, а който се изкачи вечер, вижда десетки сини и оранжеви пламъчета по голия склон.

Цялото това крайбрежие е прорязано от Ликийската пътека, многодневен пешеходен маршрут от петстотин километра, който свързва античните градове между Фетхие и Анталия.

Тук историята и природата вървят буквално по една и съща пътека.

Бреговете се нижат нататък. За пътниците по егейското крайбрежие наблизо са курортите Алания, Мармарис, Бодрум, Дидим, Кушадасъ и Айвалък.

А за съвсем различна Турция планинската Кападокия остава на ден път навътре в страната.

Базарът, музеят и кога да дойдете

Извън плажа и руините животът на града тече около пазара и старите занаятчийски улички на Калеичи.

Цветовете заслепяват.

По тесните проходи се редят дюкяни за ръчно тъкани килими, кожени изделия, медни джезвета и стъклени синьооки амулети против уроки.

Пазарлъкът е част от ритуала. Чашата турски чай от продавача върви заедно с разглеждането, а сутрин уличките са тихи и хладни, преди следобед да оживеят от туристи.

В сърцето на стария град работят и няколко исторически хамама, турски бани с куполни зали и мраморни плочи, някои от които действат без прекъсване от османско време.

Посещението обикновено включва изтъркване с груба ръкавица кесе и пенен масаж, последвани от почивка с чай в централната зала под купола.

На западния край на града, близо до плажа Коняалтъ, се намира Археологическият музей, един от най-богатите в цяла Турция.

Находките са безценни. Залите му пазят римски статуи от съседния античен град Перге, саркофази с релефи на подвизите на Херакъл и находки от целия залив.

Редът има смисъл. Колекцията подрежда хилядолетната история на крайбрежието така, че след разходката из руините експонатите вече имат име и място.

Недалеч от центъра двата античноримски града Перге и Аспендос добавят още един пласт към наследството на провинцията.

Аспендос пази най-добре запазения римски театър в Средиземноморието, с акустика, изпробвана и днес по време на летния оперен фестивал. Перге пък впечатлява с дългата си колонна улица, стадиона и монументалните порти, а двата обекта са на по-малко от час път и често се съчетават в един излет.

Сезонът за морски почивки трае от края на април до средата на октомври, като най-топли са юли и август с температури често над тридесет и пет градуса.

За руините и водопадите по-приятни са май, юни и септември, когато горещината е поносима, а морето вече е достатъчно топло за плуване.

И кухнята си заслужава. Освен прочутата турска баклава, по крайбрежието се готви прясна риба от пристанището, печени на жар кюфтета и студени мезета с маслиново масло.

На пазара в стария град се продават нар, сушени плодове и местен мед от планинските села над града, който мнозина отнасят у дома като спомен.