Корсика

Корсика е френски остров в Средиземно море с население около 322 000 души, който по език, кухня и нрав стои по-близо до Италия, отколкото до континентална Франция. Островът е рядко населен, площта му надхвърля 8600 квадратни километра, а по-голямата част от хората живеят в крайбрежните градове.

Тук планината слиза почти до водата, затова на едно и също място можете да видите бели плажове и заснежени върхове през пролетта. Островът остана встрани от тежката индустриализация и презастрояването, които промениха други кътчета на Средиземноморието. Голяма част от територията е покрита с гъсти гори, в които живеят диви прасета, елени и дребни хищници, типични за континента. Именно тази запазена среда е причината мнозина да идват за преходи, колоездене и спокойствие далеч от шумните курорти.

Корсика е третият по големина остров в Средиземно море след Сицилия и Сардиния и е разделена на два департамента, Южна Корсика и Горна Корсика. Главните пристанища са Бастия на североизток и Аячо на запад, които приемат фериботите от Ница, Марсилия, Тулон и от италианските пристанища. Заради планинския релеф разстоянията са измамни, защото пътят между два съседни залива често минава по тесни серпантини и отнема повече време от очакваното.

За сравнение с по-оживения френски юг разгледайте материала за Кан. Полезен е и текстът за близкото княжество Монако, което пази съвсем различна атмосфера.

Бели плажове по югоизточното крайбрежие

Най-красивите плажове са по източния и особено югоизточния бряг, където пясъкът е фин и бял почти като пудра захар. Сезонът трае от май до октомври, а водите тук са плитки и прозрачни, удобни за семейства с деца. Край Порто Векио се нареждат едни от най-известните заливи на целия остров. Всеки от тях има свой характер, затова мнозина обикалят по няколко в рамките на един ден.

Плажът Палумбаджа е заобиколен от чадърести борове и розови гранитни скали, които се оглеждат във водата. Съседният Санта Джулия образува почти затворена лагуна с тюркоазена вода и полегато дъно. Малко по на север заливът Рондинара с формата на подкова е сред най-фотографираните места по крайбрежието. През май морето още е хладно за дълго къпане, макар слънцето вече да напича силно. През октомври времето капризничи заради смяната на сезоните, а вятърът често вдига вълни. Затова пиковите седмици за спокойна почивка остават някъде по средата на сезона, когато морето вече е достатъчно топло за дълго къпане, а небето над залива остава ясно и тихо.

Не всичко обаче е пясък. По западния залив на Аячо и около Порто се редуват скалисти заливчета и чакълести ивици. Бистрата вода ги прави удобни за гмуркане с шнорхел и за разглеждане на подводния свят. На север полуостровът Кап Корс крие диви плажчета, до които се стига по черни пътища. Близо до Сент Флоран пък лежи пустинята Аголо, единствената подобна варовикова местност на острова.

Познавачи нареждат тукашните брегове сред най-добрите в Европа, макар славата им да отстъпва на по-рекламираните курорти. Причината е приятна, понеже липсата на масов туризъм е запазила пясъка и водата чисти. Претъпкани плажове почти няма. Спокойствието е част от чара, който връща гостите отново и отново.

Който търси по-светски плаж с ресторанти и яхти, може да сравни атмосферата на Сен Тропе. Разликата между двете места личи още от пръв поглед.

Връх Монте Чинто и пътеката GR20

Корсика е най-планинският остров в цялото Средиземно море. Най-високата точка е връх Монте Чинто с височина 2706 метра, а билото пресича острова от северозапад на югоизток. Този гръбнак създава рязък контраст между морето долу и алпийските пейзажи горе.

Снегът по върховете се задържа до късна пролет, затова през май е възможно сутрин да карате ски. Само няколко часа по-късно същия ден можете да плувате в топлото море. През тези планини минава GR20, една от най-трудните маркирани пътеки в Европа. Трасето е около 180 километра и обикновено се изминава за петнайсетина дни. Пътеката тръгва от Калензана на северозапад и стига до Конка на юг, през гранитни циркуси, ледникови езера и проходи над 2000 метра.

По-леки преходи водят през маки, гъстия ароматен храсталак от мирта, розмарин и хвойна. Именно тази растителност покрива хълмовете и дава характерния мирис на острова. Заради него Наполеон твърдял, че би познал родния си край дори със затворени очи. По-кратки разходки тръгват от ледниковите езера Мело и Капитело в долината Рестоника. До тях се стига за около час пеша по добре маркирана пътека. Гледката към върховете, отразени във водата, възнаграждава дори неопитните туристи.

Любителите на високи върхове могат да разгледат и текста за най-високия връх в Европа. Сравнението с алпийските гиганти поставя Монте Чинто в интересна светлина.

Аячо, Бонифацио и резерватът Скандола

Аячо е столицата и най-големият град на острова, известен преди всичко като родното място на Наполеон Бонапарт. Бъдещият император е роден тук през 1769 година, в семейство на местни благородници. В стария град се пазят къщата музей на семейство Бонапарт и катедралата, в която той е кръстен.

На южния край стои Бонифацио, средновековен град, кацнал върху отвесни варовикови скали. Скалите се издигат близо 70 метра над морето и правят гледката шеметна. Оттам в ясен ден се вижда съседният остров Сардиния, до който проливът е едва дузина километра. Времето сякаш е спряло. Стълбата на краля на Арагон, изсечена в скалата, прави Бонифацио едно от най-разпознаваемите места на Корсика.

На западния бряг се намира природният резерват Скандола, включен в списъка на ЮНЕСКО. Признанието идва заради вулканичните червени скали и богатия морски живот край тях. Резерватът е достъпен основно с лодка и почти винаги се съчетава с посещение на живописния залив Жиролата и на съседния залив Порто, скрит между стръмни червени скали. Разходката по вода разкрива брегове, до които по суша изобщо не се стига.

По-навътре от брега лежи Корте, бившата столица на независимата Корсиканска република от XVIII век. В този планински град днес работи единственият университет на острова, който съживява старите улици. Който обича крайбрежни градове с история, ще намери близки впечатления и в Марсилия, сравнима по дух с корсиканските пристанища.

Месеците, които си струват

Времето тук е меко през по-голямата част от годината, затова туристическият сезон е приятно дълъг и подходящ за най-различни планове. Лятото е сухо и горещо, с 30 до 32 градуса на сянка през юли и август, докато зимата е кратка и снежна само по билата. От декември до февруари термометърът обикновено показва 10 до 15 градуса, а слънцето грее изненадващо често дори край водата. Най-приятни за плаж и спокойни разходки са юни и юли, когато морето вече е топло, а летните тълпи още не са пристигнали на острова.

Август е горещ и най-натоварен, но за преходите по GR20 най-сигурният прозорец е от средата на юни до средата на септември, когато снегът по проходите се е стопил. Който очаква шумни нощни клубове, вероятно ще остане разочарован, защото животът тук се върти преди всичко около морето, природата и дългата трапеза.

Кухнята мирише на кестен и планина

Кухнята на острова стъпва на планината и на гората повече, отколкото на морето. Основен продукт са кестените, от чието брашно се приготвят традиционната пита пулента и множество сладкиши. През ноември в село Боконяно дори се провежда специален панаир на кестена. Свинете, които цяла есен пасат жълъди и кестени из откритите гори, дават месо за прочутите сушени колбаси присуто и лонзу, гордост на всяка местна трапеза.

Сред сирената първенец е брочу, меко прясно сирене от овче или козе мляко. То влиза в безброй ястия и в познатия десерт фиадоне.

По крайбрежието менюто се допълва с риба и морски дарове, поднасяни в малките ресторантчета край пристанищата, а виното от местни сортове като ниелучу и шакарелу допълва картината.

Точно в кухнята най-ясно личи как френското и италианското се преливат едно в друго. Усещането се връща и по тесните улички на градчета като Порто Векио, където се стои едновременно в две култури с едно пътуване. Повече за съседната страна четете в обзора за Италия, а за общата рамка в страницата за Франция.