Дрента

Дрента е малко планинско село в община Елена, област Велико Търново, разпростряно сред склоновете на Еленския балкан по поречието на река Веселина.

Според данните на ГРАО към 2015 година тук живеят едва 69 души. Особеното е друго. Селището се е проточило на дължина около 10 километра покрай реката, което го прави едно от най-разтегнатите села в Централна Стара планина и обяснява защо махалите му носят отделни имена.

Кой търси чист въздух, тишина и любителски риболов на крачка от историята на Възраждането, ще намери в Дрента точно това. Селото е свързано с по-големия свят чрез четвъртокласен републикански път, а най-близките населени места са Пейковци, Горни край, Добревци и Баждари. Около него се изправят върховете Буторски чукар, Главите и Божура, които заграждат долината от север и юг. Именно тази разпокъсаност придава на Дрента особен чар. Махалите не са скупчени около един център, а се редят покрай водата като отделни малки селца, всяко със своя история и свои стопани. Пътникът, който мине по дължината на селото, всъщност прекосява няколко поколения планински бит, скрит сред гори, ливади и стари овошки.

Река Веселина и риболовът под върховете

През Дрента минава река Веселина, ляв приток на Стара река, която извира високо в Еленския дял на Стара планина. Тъкмо тя е оформила тясната, проточена долина, в която махалите се нижат една след друга на десетина километра. Водите ѝ са бистри и студени, типични за балканска река с бързо течение, и тъкмо те са истинската причина риболовците да дойдат. В горните участъци край селото се лови балканска пъстърва и речен кефал, а спокойните вирове позволяват и улов на по-дребна бяла риба. Тук става дума за любителски риболов в дивата планина, без оградени стопанства и без асфалт до самата вода. Най-добрият сезон за горното течение е късната пролет и началото на лятото, когато реката е пълноводна от топящия се сняг, но водата вече се е избистрила.

През есента нивото пада и вировете стават по-предсказуеми, което улеснява и по-неопитните рибари. Зимата затваря високите участъци. Но язовирът наблизо остава достъпен почти през цялата година. Опитните рибари съветват да се тръгва рано сутрин, когато пъстървата е най-активна, и да се ловува срещу течението, за да не плаши рибата сянката на човека. Препоръчват и леки въдици, защото балканската река не прощава тромавост.

Покрай водата растат елша и върба. А в крайбрежните треви се крият дребни земноводни, така че тишината тук рядко е напълно ненарушена. На няколко километра от селото блика и изворна минерална вода. Заедно с близката курортна Вонеща вода, известна с лечебните си минерални извори, тази част от Еленския балкан се очертава като сериозна дестинация за водолюбители и почитатели на спокойствието.

Дъбът „Слона“ край Багалевци

На около 8 километра от Дрента, в землището на село Багалевци, стои едно от най-впечатляващите стари дървета в района. Местните го наричат „Слона“ заради грамадната, напукана кора, която наподобява кожата на слон. То е изсъхнал летен дъб с височина около 23 метра. И обиколка на стъблото близо 8 метра. Според преданията дъбът е на около 1300 години, тоест помни времената на Първото българско царство.

Дори без листа гигантът прави силно впечатление и е чест ориентир за туристите, които обикалят махалите между Елена и Дрента. Около дървото личат и следи от стария бит на планинските махали.

Каменните основи на изоставени къщи, обрасли дворове и стари кладенци разказват за времето, когато тези села са били гъсто населени. Днес тишината тук е почти пълна и точно тя привлича хората, които искат да се откъснат от шума на града поне за един уикенд. А дъбовете изобщо са запазена марка на Еленския балкан. И не случайно толкова селища в района носят имена, свързани с тях.

Разходката до „Слона“ се връзва добре с обиколка на близките малки села по черните пътища. Добре е да се тръгва с удобни обувки и малко запас от вода, защото последните метри до дървото минават по черен път, който след дъжд става кален. Наградата обаче си заслужава: малцина дървета в България са доживели толкова векове, а легендата за слонската кора прави срещата с великана още по-запомняща се.

Язовир Йовковци и водната шир наблизо

На около 11 километра от Дрента се намира язовир Йовковци, един от най-големите изкуствени водоеми в България и основен източник на питейна вода за Великотърновския регион. Той е изграден на река Веселина. И носи името на село Йовковци, което е било разрушено и потопено при строежа на стената. Водната шир е любимо място за плаване с лодка и за разпъване на палатки покрай бреговете, а заради ролята му на водоизточник къпането е ограничено и посетителите идват най-вече за риболова.

Язовирът е зарибен с над десет вида риба, което го прави притегателен за спортния риболов през по-голямата част от годината. Покрай водата има обособени места за пикник и палатков лагер, а спокойните заливи са подходящи за каяк и гребане, с гледки към обраслите с гора брегове. Преди да хвърлите въдица обаче, проверете режима на язовира, защото при питейните водоеми важат специални правила и забрани за определени зони. Спазването им пази както рибата, така и чистотата на водата, която стига до чешмите на десетки селища в района. От тук разстоянията до по-известните туристически центрове са кратки. Възрожденският град Елена е на около 14 километра, а областният център Велико Търново с прочутата си крепост Царевец е лесно достъпен по същия маршрут.

Марков камък и екопътеката към Раюв камък

Близо до село Усои, на около 10 километра от Дрента, се издига скалният феномен Марков камък. Народното предание разказва, че самият Крали Марко отместил огромния блок, защото препречвал пътя му. И оттам идва името на каменния великан. Подобни легенди за богатирска сила се срещат на много места из българските планини, но тукашната скала наистина впечатлява с размерите си.

До Марков камък води екопътеката Раюв камък, която тръгва от град Елена и продължава към прохода между Елена и Твърдица. Маршрутът минава през гори и поляни, изкачва се по планински рид и накрая извежда до скалния феномен. Това е разходка за хора с прилична физическа подготовка, но наградата е панорама над целия Еленски балкан. По пътя има място за почивка и за снимки, а през пролетта поляните се покриват с диви цветя. Самата Елена пази десетки забележителности от Възраждането. Сред тях са архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата, музеят по палеонтология, Попниколовата къща и къщата-музей „Иларион Макариополски“.

Любителите на старинните балкански селища могат да продължат на юг към Жеравна и Котел, които пазят възрожденска архитектура от същата епоха.

Болярската махала Добревци и четническите спирки

Не се знае точно кога възниква днешното село. Предполага се, че това става към края на дванадесети век, около началото на Второто българско царство след 1185 година, а най-старата махала е Добревци, която според преданието е основана от болярина Добри, дал и името ѝ. През Възраждането Дрента е била скривалище и честа спирка за хайдушките чети.

Тук са отсядали въоръжените отряди на Панайот Волов, Хаджи Димитър и Филип Тотю, последният от които е имал и роднинска връзка в селото. Гъстите гори и трудният терен превръщали района в естествена крепост срещу османската власт. След Освобождението селото влиза в новосъздаденото Княжество България, но точно тогава започва и упадъкът на населението му.

Хората постепенно слизат към по-равнинните селища като Стрелец, Горски Горен Тръмбеш и Ново Градище. Близкият град Златарица поема част от това преселение и расте за сметка на обезлюдяващите планински махали. И до днес обаче старите къщи и оградените дворове пазят духа на онова време. Който дойде в Дрента, ще усети как тишината разказва за хайдути, болярски родове и поколения планинци, които са браняли този скрит кът на Стара планина.

Как да стигнете и кога да дойдете

До Дрента се стига най-удобно през град Елена, откъдето тръгва четвъртокласният път към планинските махали. Пътят е тесен и криволичещ. Затова е добре да карате внимателно, особено при влажно време, когато горските отсечки стават хлъзгави. През зимата част от високите участъци може да са трудно проходими, така че проверявайте прогнозата предварително.

Най-приятните месеци за посещение са от късна пролет до ранна есен, когато долината е зелена, реката пълноводна, а въздухът хладен дори в горещите дни. Който обича есенните багри, ще завари тукашните гори обагрени в злато и мед през октомври. Препоръчително е да резервирате нощувка в Елена или в околните села, защото самата Дрента е малка и предлага най-вече спокойствие, а не развита туристическа база. Който дойде подготвен и без бързане, ще си тръгне с усещането, че е открил един почти забравен, но жив кът на Стара планина.