Съдържание
Описание на Кърджали
Кърджали е средноголям български град, който се намира в южната част на страната. Той е един от 27-те областни градове в България.
Населението на Кърджали наброява 49 421 души към 2015 година, по статистики на ГРАО, но тенденцията е към намаляване на броя му.
Кърджалийска област е една от най-големите у нас, ако не и най-голямата, с преобладаващо турско население, като към 2011 година 66,15% от жителите на областта са се заявили като българи от турски произход.
Не така обаче стоят нещата в самия град – в него 61,02% от жителите са се определили като българи, докато турците са 34,9%.
Кърджали е център на една от най-важните културно-исторически, географски и археологически области в България – Източнородопският регион.
Къде се намира Кърджали и какво е административното му деление
Кърджали е административен център на едноименните Община и Област. Градът е разделен на общо 17 района и квартали.
От географска гледна точка Кърджали се намира в сърцето на така наречения Източнородопски планински масив.
Река Арда преминава през землището на града, което заема площ от 30 759 000 квадратни метра, а западно от самия град се намира и язовир Кърджали, който осигурява водоснабдяването на кърджалийци.
Основният пътен възел, който преминава през Кърджали, е първокласният републикански път 5, а още няколко пътни артерии, които свързват населените места в околността, тръгват от града.
На 54 километра на юг се намира граничният контролно-пропусквателен пункт Маказа-Нимфея, който позволява влизането на територията на Гърция.
Най-близките населени места са Островица, Вишеград, Глухар, Пепелище, Македонци, Айрово, Петлино, Резбарци, Крайно село, Брош, Главатарци, Енчец, Зелениково, Седловина и Зимзелен.
Най-близките големи населени места пък са Хасково (на 47 километра), Смолян (на 84 километра), Пловдив (на 95 километра) и Стара Загора (на 111 километра).
Какви са възможностите за туризъм в града
Кърджали разполага с над 30 хотела, почти половината от които са семейни, близо 15 къщи за гости, както и няколко апартамента за наемане.
Със сигурност тук има къде да отседнете и дори може да избирате между различни оферти по отношение на екстри, цени и качество.
Може да посетите и голямо разнообразие от ресторанти и заведения за хранене, а турската кухня е доста силно изразена тук.
Разбира се Кърджали е град с богата история, а в района може да посетите някои от най-красивите природни и археологически забележителности у нас.
Ако искате наистина да опознаете всяко кътче на България и да се сблъскате с местната култура, то Кърджали е страхотно място да разширите мирогледа си.
Кои са най-интересните забележителности в Кърджали и околността
Има няколко забележителности в Кърджали, на които препоръчваме да наблегнете по време на престоя си тук. Една от тези забележителности е местната художествена галерия Станка Димитрова.
Сградата някога е била турски конак, но днес се използва изцяло за нуждите на художествената галерия. Тук ще откриете над 2000 творби, които се съхраняват за постоянно.
Сред част от тези творби са и колекциите на изтъкнати български художествени дейци като Иван Мърквичка, Бенчо Обрешков и, разбира се, Владимир Димитров – Майстора.
Художествената галерия разполага и с любопитна колекция от икони, датиращи от периода 18-20 век.
Друга страхотна културна забележителност е регионалният исторически музей в Кърджали. Създаден е, за да събира, опазва и популяризира културно-историческото наследство не само на града, но и на целия Източнородопски район на България.
Сградата на музея е изключително красива от архитектурна гледна точка и е строена през 20-те години на миналия век.
Самият музей е заобиколен от страхотен и просторен парк, в който може да видите повече от 30 растителни вида, срещани единствено у нас.
Едва през 80-те години на 20 век сградата е адаптирана като музей и първата експозиция е открита през 1987 година.
В кърджалийския исторически музей може да посетите повече от 50 хиляди артефакти, които проследяват живота в Източните Родопи чак до 6-ото хилядолетие преди Христа и са разделени в три експозиции – Природа, Етнология и Археология.
Друга също важна културна забележителност е кърджалийският манастир Свети Йоан Кръстител. Първоначално основан през 11 век, манастирът е неколкократно разрушаван и възстановяван през вековете.
През 1962 година са открити останките на някогашния манастир, а през 2000 година куполната му църква е изцяло възстановена. В днешно време манастирът е напълно действащ и е със статут на паметник на културата.
Извън Кърджали препоръчваме да посетите така наречените Кърджалийски пирамиди, които се намират само на 3 километра разстояние.
Представляват интересни скални образувания, които през 1974 година са обявени за природна забележителност.
Геолози считат, че „пирамидите“ са се образували преди повече от 40 милиона години. Най-интересната група скали от тях са назовани с името „Каменната сватба“.
В тази скална група може да се видят пирамиди, които на външен вид напомнят за образи на животни и хора.
Кърджалийските пирамиди са сред най-посещаваните и привлекателни скални образувания в цяла България.
Друга ключова забележителност, с огромна историческа стойност, е археологическият комплекс Перперикон, който се намира на около 15 километра от Кърджали.
Историци и археолози са обединени в мнението си, че тази някогашна крепост е била обитавана още преди близо 8000 години, по време на каменната ера.
Впоследствие траките превръщат Перперикон в свещен скален град. В следващите столетия в този град живеят римляни, византийци и българи.
По време на османското нашествие през 14 век турците разрушават този древен град. В днешно време могат да се видят само останките от древния Перперикон, както и най-различни паметници от Античността и Средновековието.
История на Кърджали – какво можем да научим
Кърджали е град с древна история, като едни от най-първите заселници са предшественици на траките.
Впоследствие на територията на днешния град живеят най-различни народности, сред които траки, елини, славяни, римляни, ромеи (византийци), българи, латини и, разбира се, османски турци.
През епохата на Средновековието на мястото на днешно Кърджали съществува град, който е епископски християнски център.
Първото заселване на славяни и българи в района на средното течение на Арда е засечено през 6 век. Новите заселници пренасят и установяват своите езици, бит и традиции, като в същото време заимстват от културата на вече съществуващото местно население.
Това създава един уникален културен микс, от който дори до ден днешен има остатъци – това е наследството на траките, на Византия, на Първото и Второто българско царство, както и на Османската империя.
При образуването на българската държава през 7 век районът на днешно Кърджали все още е в пределите на Византийската империя.
През 847 година, по време на управлението на хан Пресиян, територията на Източните Родопи влиза в пределите на българското царство.
Смята се, че истинските основи на съвременния град са заложени при създаването на крепостта Вишеград, която просъществува в периода 9-14 век, а днес е малък град.
Вишеградската крепост е имала за функция да охранява разклонението на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешната част на Родопите, точно по долината на река Върбица.
В днешно време са запазени немалко останки от крепостта Вишеград, които дават представа за нейните възможности в онази епоха.
По време на Второто българско царство районът на Източните Родопи е бил изключително важен от географска и стопанска гледна точка, поради което постоянно е подлаган на вражески нашествия.
В периода 1370-1371 година османският владетел Мурад I успява да подчини почти целия родопски регион, който попада под османска власт.
В османски регистър от 1607 година се споменава за селище, което се намира близо до старата крепост Вишеград – предполага се, че това е днешно Кърджали.
През 1847 година френският пътешественик и изследовател Огюст Викенел пише за „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани“.
На 3 януари 1878 година руският генерал-майор Григорий Чернозубов освобождава Кърджали. Градът попада в пределите на българската държава според Санстефанския предварителен мирен договор.
За съжаление, обаче, последвалият Берлински договор отрежда далеч по-малка територия на новата българска държава. Кърджали попада в пределите на автономната област Източна Румелия, но за кратко.
През 1886 година по силата на Топханенския акт, който всъщност потвърждава акта на Съединението, извършен на 6 септември 1885 година, Кърджали се връща в пределите на Османската империя и по-конкретно в територията на санджак Гюмюрджина (днес град в Северна Гърция).
Това е и компенсацията, която султанът иска, за да одобри поставянето на Княжество България и Източна Румелия под единно управление (това на българския княз).
Едва през Балканската война българската войска освобождава тогавашното село при прочутата битка при Кърджали, състояла се на 21 октомври 1912 година.
След края на последвалата Междусъюзническа война Кърджали окончателно остава в пределите на българската държава, а в центъра на селото е издигнат паметник на героите, загинали за присъединяването му към България.
В началото на 20 век Кърджали е обявен за град, а през 1934 година и за околийски общински център.
През 1959 година Тодор Живков прокарва ново административно деление, по силата на което Кърджали се превръща в окръжен център.
Това допринася и за сериозно развитие на цветната металургия, машиностроенето и леката промишленост.
От 1999 година насам Кърджали е със статут на областен град и той е най-големият културен, стопански, административен и промишлен център в района на Източните Родопи.
