Описание

Велинград е български град, който се намира в югоизточната част на страната, в подножието на Родопите. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 24 661 души.

Кръстен е на партизанката Вела Пеева през 1948 година, когато градът е създаден след обединяването на трите села Чепино, Лъджене и Каменица.

Велинград е един от балнеологичните центрове не само в България, но и на Балканите, а минералните му извори са известни навсякъде, както и прозвището „СПА столицата на Балканите“.

Местоположение на Велинград

Градът е административен център на едноименната Община и е част от Област Пазарджик. До него се стига по второкласния републикански път 84. Най-близките населени места са Драгиново, Света Петка, Грашево и Костадиново.

Велинград е разположен в Чепинската котловина, която се намира в Западните Родопи. Градът е с планински климат, като лятото е прохладно, а зимата е мека.

В землището на Велинград се намира и най-голямото геотермално находище в Южна България.

Туризъм в града

Туризмът е силно развит и е основният сектор на икономиката в града. Той разполага с близо 75 хотела и 65 къщи за гости. Почти всички предлагат спа услуги, а минералните извори позволяват изграждането на минерални басейни и топила, които са изключително лековити и полезни.

Градът разполага с над 10 ресторанта, които предлагат прясна, вкусна и традиционна българска храна.

Освен всичко друго във Велинград може да се разходите в родопските планини, които са в покрайнините на града.

Забележителности, които да посетите

В града може да посетите местната конна база, в която се организират еднодневни или няколкодневни преходи с водач.

На 10 минути от центъра на града се намира и местността Гергевана, в която е построен малък параклис. До него има и чешма с течаща изворна вода, както и барбекю, което е със свободен достъп.

Във Велинград има и няколко минерални плажове с минерални басейни, както за малки, така и за възрастни.

Край града се намира най-големият карстов извор в България – Езерото Клептуза. Една част от водата се използва за водоснабдяване на града, а другата част се използва за езерото, около което има парк и е изключително приятно място за разходка и отдих. На брега на езерото има няколко ресторанта, а в самото езеро може да карате лодка или да се полюбувате на патиците, които се отглеждат там.

Църквата Света Троица е друга забележителност, която може да посетите. Тя е построена през 1816 година е взела сериозно участие в освободителните борби на българите през епохата на Възраждането. Под олтара на църквата има скривалище за оръжия на БРЦК.

Света Троица е най-старата действаща църква в Чепинския край.

В града може да отскочите и до Историческия музей, който е основан през 1952 година е предлага три постоянни експозиции.

История на селището

Смята се, че Чепинският край е бил обитаван още от 6-5 век преди Христа, най-вероятно от тракийски племена. Има следи от племето беси, като некрополи, могили и крепости.

През 46 година Родопският край става част от Римската империя. Такъв остава до идването на славяните през 4-5 век, а към началото на 6 век той вече е бил почти изцяло населен от славяни. Според различни историци в този край е живяло племето драговичи.

Чепинската котловина става част от Първото българско царство по време на управлението на хан Маламир, а впоследствие при неговия наследник хан Пресиян е присъединена и цялата родопска област.

Местността около днешен Велинград сменя на няколко пъти собствеността си, като цар Калоян я освобождава от Византийската империя в началото на 13 век.

В периода 1371-1373 година крепостта Цепина и Чепинския край попадат под османска власт, с което започва и османския период в историята на селището.

Този край е един от тези, в които ислямът е бил наложен насилствен, като в османски регистър от 1516 година се посочва, че за първи път има живеещи българо-мохамедани в този район.

По време на Руско-турската освободителна война, българо-мохамеданите и мюсюлманското население се крият в планината. Някои села като тогавашното Лъджене остава без население.

След освобождението местността остава част от Османската империя, като едва през 1913 година се присъединява към България.

Днешен Велинград се създава през 1948 година след обединението на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Градът е кръстен на местната партизанка Вела Пеева. През 1977 година Велинград става и общински център.