Велинград

Велинград е балнеоложкият център на Западните Родопи, известен като СПА столицата на Балканите заради над 80 минерални извора с различен дебит и температура. Градът е административен център на едноименната община в Област Пазарджик и към 2015 година има население от около 24 661 души по данни на ГРАО. Сместен е в Чепинската котловина, до която се стига по второкласния републикански път 84.

Името му е сравнително ново. Днешният град е създаден през 1948 година чрез сливането на три села: Чепино, Лъджене и Каменица. Кръстен е на местната партизанка Вела Пеева, а през 1977 година става общински център.

За посетителя това минало има съвсем осезаемо значение. Трите слети села са запазили своя облик и днес, затова Велинград често се възприема не като един монолитен град, а като три свързани квартала, всеки с различно настроение и собствена баня. Именно това разнообразие прави престоя интересен дори за хора, които идват само за няколко дни. Кварталите са на удобно разстояние един от друг, така че за един следобед спокойно се обхождат и трите, без да е нужен автомобил.

Чепинската котловина и заобикалящите била

Велинград лежи на дъното на просторна планинска котловина, заслонена от всички страни с гористите била на Западните Родопи. Тази закътаност обяснява много неща наведнъж: тук вятърът губи острието си, утринните мъгли се задържат дълго над ливадите, а зимата идва меко, без резките пориви на откритите планински плата. Боровите гори се спускат почти до покрайнините и насищат въздуха с онзи смолист дъх, който всеки гост запомня още с първата вечер.

Не е ли любопитно как един град може да мирише на гора? Котловината се отваря бавно, склон след склон, и окото дълго не намира права линия, защото всичко наоколо е заоблено от времето и от водата. Пътят навътре следва течението, минава покрай ливади и стопански дворове, и постепенно подготвя пътника за тишината, която го чака отвъд последния завой. Именно тази заслоненост, повече от всичко друго, превръща Велинград в място за отмора, а не за бързане.

Минералните извори и трите квартала топила

Велинград стъпва върху най-голямото геотермално находище в Южна България, което захранва баните в трите бивши села, превърнати днес в квартали. Водите тук са с широк температурен диапазон и различен минерален състав, затова всеки квартал си има собствен профил и собствени топила.

Минералните плажове и басейните са разпръснати из града, като част от тях работят и за деца, и за възрастни. Почти всеки от близо 75-те хотела и 65-те къщи за гости разполага със собствена баня или вътрешен минерален басейн, захранван директно от извор. Това прави престоя удобен дори през най-студените месеци, когато външните топила парят на студа.

Лекуват се предимно заболявания на опорно-двигателния апарат, на дихателните пътища и на нервната система. Прохладното лято и меката зима на планинския климат удължават сезона почти през цялата година. Балнеолечението тук има дълга традиция, а не е модерно явление от последните години.

Опитните гости обикновено редуват процедурите: сутрин минерален басейн, следобед разходка край водата, вечер топла баня преди сън. Така тялото свиква постепенно с топлата вода и ефектът от престоя се усеща по-силно.

Препоръчва се и обилно пиене на вода между процедурите, защото минералните бани натоварват организма повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Сред родопските спа курорти Велинград остава най-големият по леглова база, далеч пред по-малки центрове като Девин и северния Вършец.

Клептуза и най-големият карстов извор в страната

Край града блика Клептуза, най-мощният карстов извор в страната, който дава началото на едноименното езеро. Около водното огледало има оформена алея, ресторанти на самия бряг и лодки под наем. В езерото живеят и патици, които туристите хранят. А паркът остава прохладен и в горещите следобеди.

Името Клептуза идва от гръцка дума за скрита вода, което подсказва как изворът избива почти неочаквано от карстовите скали. Водата е бистра и студена дори в разгара на лятото, затова мястото е любимо за семейни разходки и за първите снимки, които всеки посетител отнася от Велинград.

Паркът около езерото е сърцето на квартал Чепино и сборен пункт за местните хора. Оттук започват пешеходните алеи нагоре към боровите гори, а пейките под дърветата се пълнят рано сутрин. Тук пътят се отваря на запад и юг към планинските села, сред които Дорково с неговия палеонтологичен център и Батак с тежката си историческа памет.

Църквата „Света Троица” и възрожденското наследство

Църквата „Света Троица” е изградена през 1816 година и носи следи от Възраждането, далеч отвъд църковните стени. Тя е най-старата действаща църква в Чепинския край и е свързана пряко с освободителните борби на българите.

Под олтара ѝ има скривалище за оръжия на БРЦК от епохата на революционните комитети. Това превръща храма в малък паметник на конспиративната дейност, а не само в място за богослужение. Архитектурата и иконите от епохата правят посещението стойностно дори за хора без религиозен интерес.

Каменните зидове и резбованият иконостас носят почерка на майсторите, чиято работа определя облика на родопските храмове от началото на деветнадесети век. Стенописите са потъмнели от времето. Но запазват своята изразителност, а тишината вътре контрастира рязко с оживлението по централните улици.

Близо до центъра е местността Гергевана с малък параклис, чешма и барбекю с открит достъп. Местните идват тук за неделен пикник, а през топлите месеци поляните се пълнят със семейства. Мястото е удобно и за кратка разходка, която не изисква планинска подготовка.

Историята от племето беси до присъединяването

Чепинският край е обитаван още от шести и пети век преди Христа, най-вероятно от тракийски племена. Останали са некрополи, могили и крепости, свързани с племето беси.

През 46 година областта влиза в Римската империя и остава такава до идването на славяните. Към началото на шести век районът вече е почти изцяло славянски, като част от историците свързват тукашното население с племето драговичи. Чепинската котловина става част от Първото българско царство при хан Маламир, а наследникът му хан Пресиян присъединява цялата родопска област.

Местността сменя владетелите си през вековете. Цар Калоян я освобождава от Византия в началото на тринадесети век. А в края на четиринадесети век крепостта Цепина и целият Чепински край попадат под османска власт. Самата Цепина е едно от последните укрепления в района, удържали натиска, и днес руините ѝ остават важна спирка за любителите на средновековната история.

Османският период оставя дълбок отпечатък. Османски регистър от 1516 година за първи път отбелязва живеещи българо-мохамедани в района, а през Руско-турската освободителна война местното население се укрива в планината, при което село като тогавашното Лъджене временно остава без жители. След войната краят остава в Османската империя и се присъединява към България едва през 1913 година.

Конна база, музей и преходи в Родопите

Велинград е удобна база за активен отдих, а не само за лежане в басейна. В града работи конна база, която организира еднодневни и многодневни преходи с водач из околните била. Маршрутите тръгват от покрайнините на града и навлизат в гористите склонове на Западните Родопи, където борови гори се редуват с открити поляни и панорами към котловината.

Туризмът е основният отрасъл на местната икономика. Гъстата мрежа от хотели, къщи за гости и над десет ресторанта с традиционна родопска кухня го прави видимо. По трапезите често се появяват родопски картофи, чевермета и домашно сирене, а планинският въздух прави апетита безмилостен след преход.

За по-спокойните дни добра идея е разходка пеша по централната алея, спиране за кафе край Клептуза и вечеря с местни специалитети. Велосипедът също върви добре по равните участъци на котловината. А семействата с деца лесно запълват деня между минералния плаж и парка.

Историческият музей, основан през 1952 година, представя три постоянни експозиции и дава добра рамка за разбиране на Чепинския край. Областният център Пазарджик е най-близкият голям град на изток, а на юг се отварят маршрутите към сърцето на Родопите. Тръгнете ли по-навътре в планината, попадате на Смолян и близкия ски курорт Пампорово. На запад, отвъд Доспатския язовир, остава Доспат, а сред майсторските възрожденски селища изпъква Брацигово.

Ритъмът на един престой

Какъв е всъщност един ден тук, далеч от разписанията и часовниците? Сутрин започва бавно, с пара над минералния басейн и с кафе, изпито без капка бързане. После идва разходката край Клептуза, където водата стои бистра и студена дори когато слънцето напича, а пейките под боровете се пълнят с местни и гости в едно и също неделно спокойствие.

По пладне градът се умълчава, ресторантите вадят родопските си гозби, и след обяда настъпва онази приятна, напълно обоснована леност, която планинският въздух налага от само себе си. Следобедът е за по-дълги преходи или за езда от конната база, за онези, които предпочитат тялото да остане заето. Вечерта пък връща всичко обратно към топлата вода, към последната баня преди сън, когато умората от деня се стопява заедно с парата. Така текат дните тук, без рязка граница помежду им, и точно в тази мекота се крие тихата прелест на Велинград.