Арда

Арда е малко планинско село в община и област Смолян, сгушено в горното течение на едноименната река на около 30 километра от областния център. Към 2015 година населението му наброява 271 души със смесен състав, а най-широката му известност идва от една певица. Тук е родена Валя Балканска, чийто глас лети из Космоса на борда на сондите „Вояджър”. В рамките на едно денонощие гостът може да обходи възрожденски музей, да стигне до изворите на реката и да опита да изтъче вълна на стогодишен стан. Малцина места в Родопите побират толкова истории в толкова тесен кръг.

Селото лежи в малка долина в самото начало на едно от най-дългите български течения, което личи и от старинното му име. Тук християнска църква и джамия стоят на крачка една от друга и пазят паметта на вековно съжителство. Надморската височина държи климата свеж дори в разгара на лятото, а зимата е снежна и продължителна, затова планинската отдалеченост е съхранила бита, говора и песенната традиция почти непокътнати.

Защо името на Арда означава „главата на реката"

Едно от най-ранните писмени сведения за селището идва от втората половина на седемнайсети век, когато то носи името „Арда-башъ”. В превод от турски изразът означава „глава на Арда”, тоест началото и изворът на едноименната река. Името не е поетична измислица. Тъкмо над тукашните склонове се събират първите води, които после прорязват цялото източнородопско течение до Кърджали и Гърция, захранвайки трите големи язовира на каскадата. Реката е третата по дължина в България и сърце на цял географски район. Не случайно разходката до изворите ѝ е сред първите неща, които местните съветват гостите да направят.

Тази връзка между селото и реката води мнозина пътешественици по цялата долина. Оттук теренът се спуска към съседните общини и към областния център Кърджали, който събира водите на реката в обширния си язовир, а по пътя си течението пресича десетки села по поречието. По-нагоре по течението природата остава дива и почти недокосната, а низ от диви меандри, скални венци и стари землянки следва коритото надолу. Малки родопски селца като Ардино пазят по пътя собствени легенди и каменни мостове, така че за пътешественика с кола изворите са идеалното начало на бавно слизане по реката.

Маджаровата къща и автентичната родопска архитектура

В центъра на селото стои Маджаровата къща, превърната в музей и една от най-силните причини да се отбиете тук. Това е автентична възрожденска постройка на три етажа, издигната през 1897 година, чиито под и стълби са дори по-стари и надхвърлят двеста години.

Вътре се пазят над хиляда предмета от бита на родопчани отпреди век и двайсет. В същата сграда се помещава и първата етнографска сбирка в района. Дървената резба и ниските одаи разказват за бавния, премерен живот на планинеца. Малцина музеи в Родопите събират толкова автентичен предметен свят под един покрив.

На едва 3,5 километра оттук, край село Могилица, се издигат прочутите Агушеви конаци, завършени през 1843 година. Този ансамбъл от две жилищни сгради и стопански постройки е паметник с национално значение. Смята се за единствената по рода си аристократична резиденция на целия Балкански полуостров. Двукатните дървени чардаци, обкованите порти и вътрешният двор показват какво е било родопското аристократично жилище през първата половина на деветнайсети век. Според преданието комплексът е имал толкова стаи, колкото са дните в годината. Изследователите броят доста по-малко, но мащабът остава внушителен и нетипичен за скромната планинска архитектура наоколо.

А само на 4 километра от Арда, в село Буката, е ансамбълът Хаджийски къщи, който днес подслонява и местното кметство. Тук пазят вретена, хурки, дараци и същински тъкачен стан. Посетителите могат сами да опитат да изтъкат нещо или да омесят хляб.

Трите къщи музеи се подреждат в естествен маршрут за половин ден край селото. Тръгва се от Маджаровата къща в центъра, минава се през Агушевите конаци при Могилица и се завършва сред тъкачните станове в Буката. Разстоянията са толкова къси, че по-скоро свързват спирките, отколкото да ги разделят. Така отделните забележителности се сглобяват в един цялостен разказ за бавния планински бит и за майсторлъка на родопчани.

Пещерите Ухловица и Калето на крачка от селото

На около 6 километра от Арда се отварят няколко родопски пещери. Това са Ухловица, Калето и Голубовица 2, всяка със собствен характер и каменни форми. Те са част от карстовия пейзаж на Западните Родопи, който се простира на запад към общините Девин и Чепеларе. Подземните галерии пазят постоянна прохлада през цялата година. Заради нея пещерите са приятна спирка дори в най-горещите летни дни.

Ухловица минава за една от най-красивите благоустроени пещери в страната. Славата ѝ идва от рядко срещаните синтрови форми и от каскадните каменни езерца по пода. Името ѝ пък иде от ушатите сови, които някога са гнездели край входа. Вътрешните зали пазят около десет градуса целогодишно. Калето носи името си от останки на укрепление наблизо и привлича по-скоро любителите на дивата, неблагоустроена пещера. Влизането във всяка от тях иска удобни обувки и внимание към влажните каменни стъпала.

За тези, които предпочитат височините, от селото тръгват пътеки към местностите Лъджата и Светилището. Други водят към самите извори на реката и към връх Ком. На върха е разкрито древно светилище, за което местните разказват, че носи особена сила. Гледката оттам обхваща дипли от родопски била. Те се редят едно зад друго чак до хоризонта.

Обиколката на пещерите лесно се съчетава с разходка сред околните гори и поляни. Пътеките между входовете минават през сенчести букаци и покрай малки карстови извори. Няколкото подземни обекта се събират удобно в един ден, без никакво бързане. Затова мнозина посвещават на Арда цял планински излет, а не само кратка отбивка по пътя.

Селски туризъм, конна езда и ски влек целогодишно

През последните десет години Арда се утвърди като средище на селски туризъм, без да загуби спокойния си характер. Селото разполага с три семейни хотела, един комплекс и цели тринайсет къщи за гости. Те посрещат хора в автентична родопска обстановка, подходяща за семейни празненства, за почивка сред природата и за работни срещи на екипи. Извън нощувките мястото предлага конна и велосипедна езда. През студените месеци работи и ски влек. Така селото остава живо и през четирите сезона, а не само в кратък летен пик.

Близостта до зимния курорт Пампорово прави Арда удобна тиха алтернатива за нощувка далеч от навалицата по пистите. Кухнята също връща хората обратно. На масата излизат пататник, клин с булгур, чевермета и качамак с домашно сирене. Поднесени с гайда и родопска песен, тези ястия се превръщат в част от самото пътуване.

Около селото минава Републикански път III-8683, а най-близките населени места са Речани, Средок, Билянска и съседната Гудевица. Самото село е разделено на пет махали. Те носят имената Самарджийска, Палоска, Вълчовска, Пазарска и Сердарска. Разпръснатата планинска уредба придава на Арда характерния родопски облик от къщи, накацали по склона. По-широкият маршрут често хваща и Златоград на изток. Там пътника посреща запазена възрожденска чаршия.

Заради тази смесица от подслон, кухня и жива природа Арда все по-често се избира за по-дълъг престой. Гостите тръгват оттук на еднодневни излети из Западните Родопи и вечер се връщат на топло. Тихите вечери без градски шум са част от привличането. Мнозина идват за един уикенд, а накрая остават цяла седмица. Селото полека се е научило да посреща този нов интерес, без да разменя спокойствието си срещу него.

Векове на съжителство между църква и джамия

Историята на Арда е история на смесено население. Османски поименен регистър от 1841 година сочи, че от селото в армията на империята са постъпили тринайсет души. Това се приема за доказателство, че тогава тук са живеели ахряни, тоест българомохамедани. След Освобождението селището остава в пределите на Османската империя чак до Втората балканска война през 1913 година, когато се присъединява към българската държава.

Към онази година се смята, че в него живеят около двеста българомохамедани. Днес близкото съседство на църквата и джамията остава видим символ на това наслагване от вяра и култура. Гласът на Валя Балканска, родена тъкмо в тази среда, отнесе местната песен по света, а от тихата долина над изворите Родопите проговарят със своя най-древен глас.