Долище

В източния край на страната, недалеч от българското Черноморие, се е приютило село Долище.

Тихо е, китно е, обгърнато от зеленина и вода. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят четиристотин и четирима души, мнозинството от които българи.

През източната част на селото тече Батовската река, а самото то лежи в едноименната Батовска долина, която представлява единствената клисура в района между Варна, Дунав и Черно море.

Зад скромния си облик Долище крие земя с дълбоки корени, дала на света тракийско златно съкровище без аналог по нашите земи.

Батовската долина и близките села

Административно Долище приспада към Община Аксаково и Област Варна, в самото подножие на варненския Балкан.

През източната му част ромоли Батовската река, а долината, в която е сгушено, е забележителна с това, че е единствената клисура между Варна, Дунав и морето. Рядко и особено място. Тая клисура придава на околността свой неповторим облик и поддържа богата зеленина по склоновете. До Долище се стига по четвъртокласен републикански път, тесен и кротък, какъвто подобава на такова закътано село.

Най-близките населени места са Новаково, Яребична, Орешак и Въглен, все съседи в зеления варненски пояс.

Тъкмо това положение, между речната долина и близкото море, прави Долище удобна изходна точка за всеки, който търси селски покой, но не желае да се отдалечава от удобствата на големия град и от плажовете на Черноморието.

Подслон и риболов край реката

За пътника, който решава да се застои, селото предлага свой кът за отмора. Тук има къща за гости с двайсет места, подредени в пет двойни стаи, една тройна, една четворна и един двустаен апартамент. Подслон за цяла дружина. В нея чакат всички нужни удобства за приятна почивка, тъй че мястото е еднакво подходящо за семейни събирания, празници, фирмени партита и тиймбилдинги. Самото село е разположено сред местност с красива природа и чист въздух, а минаващата през него Батовска река дарява добри условия за риболов.

Тиха вода, тих живот. Дните тук минават бавно, в разходки по речния бряг и в съзерцание на зеленината, а вечерите носят онова дълбоко спокойствие, за което градският човек напразно копнее. За онзи, който търси откъсване от глъчта, без да се лишава от близостта на морето, Долище се оказва щастливо открит кът.

Конна езда сред зеленината

Околностите на Долище канят на разнообразни занимания, а най-напред за обичащите конете.

На няколко километра в района работят две конни бази, едната в село Любен Каравелово, другата в село Кичево, които предлагат преходи сред природата и детска езда с придружител. Радост за любителите на конете.

В базата край Кичево пътникът може да запише урок по езда за деца, начинаещи и напреднали, с готови маршрути сред природата. Ездата тук не е показна атракция, а спокойно навлизане в зеления пояс на варненския Балкан. Копитата тупкат глухо по горската постеля, а над короните прелита ястреб. За мнозина именно този допир до коня и до тишината остава най-скъпият спомен от престоя, който после дълго ги връща назад към Долище.

Близостта на морската столица

На дванайсет километра от селото се разстила морската столица на България, Варна, в която гостът може да обиколи цяла върволица от културно исторически забележителности. Сред тях изпъкват Морската градина, катедралният храм Успение Богородично, Аладжа манастир, Археологическият музей и дворецът Евксиноград. Богат избор за всеки вкус.

А морето е само на около петнайсет километра, тъй че освен варненските плажове пътникът лесно стига и до Златни пясъци, Албена и Свети Константин и Елена. Тъй за един ден гостът може и да поязди сред горите, и да обиколи варненските музеи, и да нагази в топлото лятно море. Рядко съседство. Малко са селата по нашите земи, от които речна клисура, голям черноморски град и широк плаж са на тъй близка ръка. Тъкмо това прави Долище удобна спирка за пътника, който иска да съчетае зелено и морско в една почивка.

Аладжа манастир и скалните обители

Сред най-впечатляващите съседи на Долище е Аладжа манастир, средновековна обител, издълбана право в отвесна варовикова скала недалеч от морето. Монасите някога са живели в тесни килии, изсечени в камъка, на шеметна височина над горите. Днес мястото е музей на открито, а стъпалата към нишите се катерят по самата скала. Тишината горе е почти осезаема. Изкачването до скалните ниши оставя силно впечатление у всеки посетител.

Оттам погледът се плъзга над короните на вековната гора чак до синевата на морето в далечината. Наоколо се вие и приятна пътека сред дърветата, подходяща за спокойна разходка. Който съчетае тихата Батовска долина с този каменен манастир, отнася усещане за дълбока, стаена духовност, каквато трудно се среща другаде по крайбрежието.

Тракийското златно съкровище

Историята на Долище потъва дълбоко в древността.

В землището на днешното село е открито тракийско златно съкровище, което досега няма аналог сред останалите тракийски находки по българските земи.

Безспорно свидетелство за дълбоки корени. То показва, че районът е бил обитаван от траки, и при това от заможни траки, защото се смята, че съкровището е принадлежало на богат тракиец, погребан заедно с него. За средновековието и османския период сведенията са оскъдни и мъгливи. Знае се, че старото име на селото е било Влахлар, и то идва от воденица, собственост на един румънец, наричан влах. Това подсказва и че жителите са се препитавали предимно със земеделие. Стар воденичарски корен.

Тъй, между тракийското злато и скромната воденица, се е изтъкала дългата, макар и слабо документирана памет на това варненско селце. Находката нарежда Долище сред любопитните археологически точки на Варненско. Тракийските владетели по тия земи са били богати и са търгували с гръцките колонии по брега, а златото в гробовете им говори за власт и вяра отвъд гроба. Днес такива съкровища от злато разказват повече от всякаква писана летопис за живота отпреди хилядолетия. Долината под селото очевидно е била населена и ценена далеч преди да се появят днешните карти. Земята под тая тиха долина пази още много тайни, които лопатата на археолога тепърва ще извади наяве.

Между две граници и две спогодби

Новата история на Долище следва драматичните извивки на добруджанската съдба. След Освобождението селото става част от българската държава, ала губи този статут през хиляда деветстотин и тринайсета, когато по силата на Букурещкия договор цяла Южна Добруджа преминава към Румъния. Разделена земя, разделена съдба. Дълги години селището живее отвъд българската граница, в чужди предели, без да изгуби българския си характер. Хората помнели родния си език и обичаи, макар печатите по документите да били вече чужди.

Такава е орисът на цяла Добруджа през онези десетилетия. Справедливостта идва през хиляда деветстотин и четирийсета година, когато по силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа, а с нея и Долище, се връщат на България. Оттогава селото отново е неразделна част от родината.

Тъй между две граници и две спогодби, между тракийското злато и Батовската река, Долище е пренесло през столетията своята тиха, но дълбоко вкоренена в българската земя история. Поколенията тукашни хора, някогашни земеделци и воденичари, са пренесли през две граници своята вярност към родната земя.

И до днес селото живее по мярката на своята долина, кротко и неизтъкнато, ала с дълга памет под нозете. Тук се сплитат речната свежест, близостта на голямата вода и спомена за заможните траки, погребани със злато. Малцина свързват тая тиха варненска махала с тракийско съкровище без аналог, ала тъкмо в това несъответствие между скромния облик и дълбоката история се крие истинският чар на селото. Който се вгледа отвъд кротките улички, ще открие земя, чиято памет тръгва от древните траки и стига до днешните спокойни дни край реката.

Тихата долина през сезоните

Долище има свой ритъм и той се мени с годишните времена.

Напролет Батовската долина се обажда с птичи глас, склоновете се обличат в зеленина, а реката придошла бърза между дърветата. Лятото носи прохлада край водата, докато морето на изток мами с топлите си вълни.

Наесен клисурата пламва в мед и ръжда, а рибарите намират кротки часове край брега. Зимата пък е тиха и мека, каквато бива близо до морето, без острия студ на планинските краища.

Тукашната трапеза следва сезона и морето. По масите идват прясна рибка от близките заливи, градински зеленчуци, бяло сирене и домашно вино от околните лозя. Медът и млякото са местни, а гозбите прости и сити. Който обича спокойствието и вкуса на място, намира тук хубав кът във всеки сезон на годината.