Алания

Алания е средиземноморски курорт в турската провинция Анталия, на около 166 километра югоизточно от едноименния областен център, в подножието на планината Таурус. Стига се за приблизително два часа с кола по крайбрежния път D400, а най-близкото летище е Газипаша на около 40 километра. Градът е известен с дългите си пясъчни плажове, със средновековната селджукска крепост над морето и с пещерата Дамлаташ. Климатът е субтропичен, с топли есени и меки зими, заради което сезонът тук започва рано и приключва късно. Заради близостта си с Анталия Алания често е първата спирка на пътуващите по тази част от крайбрежието. Името на града минава през няколко форми през вековете: античната Коракесион, по-късното византийско Калонорос и днешното Аланя, утвърдено в началото на XX век.

Заради меката зима тук дълго време са зимували европейски пенсионери, така че извън летния сезон Алания остава жива по начин, нетипичен за повечето морски курорти. Постоянните жители надхвърлят сто хиляди, а през активните месеци броят им се умножава многократно. В древността нос Коракесион е служел за пиратско пристанище, докато през 67 година преди новата ера римският пълководец Помпей не разбива флота на средиземноморските пирати именно тук. По-късно градът минава през ръцете на римляни, византийци и селджуци, преди да влезе в днешните си граници. Тази дълга смяна на владетели е оставила следи в почти всеки камък на стария квартал.

Полуостровът, крепостта и Червената кула

Сърцето на стария град стои върху скалист полуостров, който се врязва в морето и разделя крайбрежието на две. От двете страни на тази скала се простират плажове с жълтеникав пясък, а на върха ѝ се издига крепостта, строена при султан Аладин Кейкубад I през първата половина на XIII век.

Стените опасват хълма в продължение на около шест километра и затварят над сто и петдесет кули. Вътре в укреплението личат останки от джамия, цистерни за вода и византийска църква, а от най-високата тераса погледът обхваща целия залив. Изкачването пеша отнема време. Затова мнозина се качват с автобус или такси до горната порта и слизат бавно пешком.

В подножието, точно до пристанището, стои Червената кула (Kızıl Kule) с осмоъгълна основа и характерна тухлена зидария, заради която е получила името си. Построена е през 1226 година, за да пази корабостроителницата и входа на залива. Днес в нея има малка експозиция. Тясната стълба води до открита площадка с изглед към марината.

Малко по-нататък по брега се намира историческата корабостроителница (Tersane) с пет сводести помещения, изсечени в скалата над водата. Тя е сред малкото запазени селджукски съоръжения от този тип по Средиземноморието и е строена около 1227 година, скоро след превземането на града. Близо до нея стои и Топхането, малкото укрепление, което някога е пазело арсенала.

През 2009 година крепостта, кулата, корабостроителницата и старият квартал бяха включени във временния списък на ЮНЕСКО за световно наследство. Това подреди обектите в обща историческа цялост и подчерта, че Алания не е само летен плаж, а градско ядро с над осем века непрекъсната история. Разходката между трите паметника отнема около половин ден, ако се спре за по-дълго на всяка тераса.

Дамлаташ и морските пещери

Пещерата Дамлаташ е сред най-посещаваните природни обекти в града и се намира на крачки от плажа със същото име. Вътре температурата и влажността остават постоянни през цялата година, а въздухът ѝ традиционно се смята за благоприятен при дихателни оплаквания. Сталактитите и сталагмитите тук са се образували в продължение на хилядолетия и придават на залата приглушен, почти кехлибарен цвят. Посещението е кратко. Но дава добра представа защо карстовите образувания са запазена марка на крайбрежието под Таурус. Пещерата е открита случайно през 1948 година по време на работа в кариерата под крепостта, а скоро след това става една от първите подредени за туристи в района.

От пристанището тръгват и лодки към морските пещери в основата на полуострова. Сред тях са Пещерата на влюбените, Фосфорната пещера и пещерата на пиратите, до които се стига само по вода. Корабчетата спират за плуване в заливчетата между скалите. После обикалят целия нос.

Стандартната обиколка с лодка трае няколко часа и минава покрай скалата с крепостта, давайки гледка към стените отдолу, която не се вижда от сушата. Фосфорната пещера носи името си заради зеленикавите отблясъци по водата, а в Пещерата на влюбените теснината между скалите създава полумрак дори по пладне. Много капитани добавят и заливчето Джейлан. То е известно с прозрачната си вода.

Плажът на Клеопатра и крайбрежието

Най-известната ивица в Алания носи името плаж Клеопатра и се простира западно от полуострова. Легендата свързва финия светъл пясък с подарък от Марк Антоний за египетската царица, а сертификатът Син флаг потвърждава качеството на водата и обслужването.

Брегът източно от скалата е по-широк и подреден с хотели, шезлонги и водни атракции. Тук концентрацията на места за настаняване е висока, така че намирането на легло на крачки от водата рядко е проблем. Любителите на по-спокойна обстановка обикновено се насочват към плажовете около квартал Кейкубат или към по-малките заливчета на запад. Самата плажна ивица на града се простира на много километри в двете посоки и е достъпна и за пешеходци по крайбрежната алея. Водните спортове са широко застъпени: парасейлинг, джет, банан и гмуркане с инструктор се предлагат почти на всяка спирка край морето. По-нататък на изток брегът преминава в дивите пясъци около Кизкуму, където плитчината продължава десетки метри навътре.

Който търси морски курорти и от българска страна, може да сравни обстановката с тази по родното Черноморие, например около Китен или Каварна, където плажовете също се редуват със скалисти носове.

Чаршията, кратунките и баклавата

Калдъръмените улички под крепостта водят към оживена чаршия с кожени изделия, накити и подправки. Символ на града са рисуваните кратунки, превърнати в лампи и съдове, които се продават по сергиите край пътя за парка.

Местната кухня се върти около рибата и морските дарове, поднасяни в малките ресторантчета край марината. За десерт почти задължителна е турската баклава, която тук се предлага и в кутии с различни видове парченца за подарък. Из околността зреят портокалови и лимонови градини, а пресният сок се продава на всяка крачка. Покрай чаршията се намира и оживеният пазар, който се мести по дни в различните квартали и предлага подправки, сушени плодове и местни сирена. Търговията тук върви с пазарлък, така че началната цена рядко е и крайната. За тези, които искат вкус от близката провинция, на масата често попадат и бананите, отглеждани по склоновете между Алания и съседния Газипаша.

Друга местна гордост е музеят на Ататюрк, разположен в къщата, в която основателят на републиката е отседнал при посещението си през 1935 година и днес превърната в малка експозиция за бита от онова време. Наблизо стои и градският археологически музей. В него има находки от античния Коракесион и от римския период. И двете спирки са удобни за дните, когато слънцето е твърде силно за плаж.

Вечер животът се мести към марината и заведенията покрай нея, където луксозните яхти стоят редом с рибарските лодки.

Тази смесица от стар град и модерен курорт е една от причините Алания да остава предпочитана цел за дълги летни ваканции.

Май, юни и краят на октомври

Заради субтропичния климат водата остава топла от май до късен октомври, а пиковете на жегата идват през юли и август. Любителите на разходки из крепостта и пещерите обикновено избягват средата на лятото и предпочитат май, юни или септември, когато въздухът е по-поносим. През тези месеци морето вече е достатъчно топло за плуване, а изкачванията по хълма не изтощават както в най-горещите дни. Дневните температури тогава се движат около приятните двайсет и пет градуса. Краят на октомври носи и едно местно събитие, традиционната триатлон надпревара, която от години събира състезатели на плажа на Клеопатра и около крепостта. Тогава градът е по-тих, цените падат, а температурите още позволяват дълги разходки без жега.

Зимата е мека и зелена, с цъфтящи цитруси, макар че морето тогава е хладно за къпане.

За пътуващите от България добра отправна точка е областният център Анталия, откъдето крайбрежният път води директно насам, а оттам са близо и курорти като Мармарис и Кушадасъ. Вътрешността пък предлага съвсем различно изживяване около Кападокия.