Доспат

Доспат е най-високият град в България. Разположен е в Област Смолян, на 1358 метра надморска височина по склоновете на Западните Родопи, и е административен център на едноименната община, сгушена между боровите ридове. Селището стои на крачка от едноименния язовир и на около 25 километра от границата с Гърция. Името вероятно носи спомен за деспот Алексий Слав, владетел на областта в началото на тринадесети век.

Чистият планински въздух, боровите гори наоколо и спокойният ритъм на живот превръщат Доспат в място, където градското напрежение бързо се стопява. Градът е удобна отправна точка за десетки водни и горски обекти, събрани в радиус от няколко километра.

Язовир Доспат: вторият по големина воден басейн в България

Най-голямата забележителност носи името на града. Язовир Доспат е изграден върху река Доспат и завършен през 1967 година, а по водна площ е вторият по големина в цялата страна веднага след язовир Искър, чиято шир остава ненадмината. Водната шир се вие между залесени родопски ридове и създава едни от най-чистите гледки в планината.

Освен за водоснабдяване язовирът работи целогодишно и като притегателно място за отдих. По бреговете му има зони за къмпинг, пикник и водни спортове, а през топлите месеци водата привлича любители на каяк, ветроходство и плуване. Дължината на водната шир надхвърля 18 километра. Това я прави предостатъчна за дълги разходки с лодка покрай гористите заливчета и тихите пристани. Заради надморската височина водата остава хладна дори в разгара на лятото, затова плуването е занимание за смелите, а тишината е почти осезаема сутрин преди да задуха планинският вятър.

Риболовът тук е отделна страст. Във водите виреят пъстърва, шаран, каракуда и кефал, а зимният риболов на дупка през ледената покривка е местна традиция, стара колкото самото село. Тя изтегля рибари чак от Пловдив и София през най-студените месеци. Лодка под наем се намира лесно в крайбрежните селца, а опитни местни водачи извеждат гостите към най-рибните заливи.

Преди излет е добре да се провери дневният режим на язовира, защото нивото на водата се мени според водоснабдяването. Залезите над водата са отделно преживяване и мнозина идват именно привечер. Когато слънцето слезе зад боровите била, повърхността пламва в розово и медено, а фотографите намират тук благодатни условия през цялата година.

Отраженията на отсрещния бряг удвояват спокойната вода. Всеки сезон оцветява язовира по различен начин, затова тук се връщат както рибарите с въдиците, така и любителите на дългите тихи разходки.

Северният бряг крие най-тихите заливчета. Оттам рибарите пускат лодки още в ранното утро, когато водата е огледално гладка, а мъглата бавно се вдига над отсрещните борови била.

Водопадът Късак и римският мост Кемера над река Сърнена

На няколко километра от града, край село Късак, се спуска едноименният водопад. Каскадата е висока около осем метра, а до нея водят черен път и тясна пътека, проходима единствено пеша през гората. В подножието е подреден кът за отдих с маси и пейки за кратка почивка под шума на водата. Най-добрата светлина за снимки идва рано следобед.

През пролетта водата е най-пълноводна заради топенето на снеговете по ридовете. По течението на река Сърнена, близо до пътя за село Змеица, се крие друг скъпоценен детайл. Римският мост Кемера е изграден над реката и е запазен почти изцяло до днес. Каменната дъга е отворена само за пешеходци, а до нея има беседка, удобна за спиране и снимка. Името Кемера идва от турската дума за свод. Двата обекта се връзват добре в еднодневна разходка, защото и реката, и водопадът се спускат от едни и същи високи била.

Маршрутът е лек и подходящ за семейства, стига да се тръгне с удобни обувки и малко вода за из път. В горещите дни сянката е оскъдна, затова местните съветват излетът да започне рано сутрин. По обратния път мнозина се отбиват в крайпътните чешми, чиято вода извира студена от планината.

Защитена местност Караджа дере по поречието на река Сърнена

Близо до Доспат се простира защитената местност Караджа дере. Тя обхваща около 1000 хектара и получава статута си през 2008 година. Закрилата пази редки животински и растителни видове, които живеят във водите и по бреговете на река Сърнена. В местността е обособен кръгов маршрут с дървени пътечки и мостчета над влажните участъци. По пътя се срещат разнообразни растителни видове, а тишината и сянката на старата гора правят прехода приятен дори в най-горещите дни.

Това е едно от местата, където Западните Родопи показват колко богат е горският им свят, сравним с районите край Девин и Гърмен. Внимателният посетител чува песента на множество птици, а сутрин по росната трева личат следите на дивеч, който слиза към реката. Маршрутът е равен и кратък, подходящ и за семейства с деца.

Как се стига и къде да отседнете в Доспат

През града минават второкласният републикански път 37 и третокласният път 197, които го свързват с останалите села в общината. Най-близки съседи са селата Барутин, Късак, Любча и Змеица, а пътят минава през живописни проходи.

По-широката област гравитира към Смолян и зимния курорт Пампорово, така че пристигането вече е част от преживяването. Туристическата база е изненадващо плътна за малкия град. Доспат разполага с около 20 хотела, петнадесет от които семейни, над 35 къщи за гости и 11 бунгала. Така има легло за всеки бюджет, а към настаняването се добавят два ресторанта с родопска кухня освен заведенията към хотелите.

Голяма част от семейните места гледат към язовира или към гористите била. Домакините често приготвят домашни сирена, мляко и местни сладка за гостите. Най-силните сезони са лятото заради водата и зимата заради близостта до ски пистите, но и извън тях градът остава жив. Дори в тихия сезон бягството от градската суматоха е пълно. От тук лесно се планира по-голям кръг из Западните Родопи и Пирин, защото пътищата водят в няколко посоки.

Разстоянията в общината са къси и се покриват лесно с автомобил за минути. Обществен транспорт свързва Доспат с околните села и с областния център по разписание. Затова мнозина гости избират града за база и оттук тръгват на еднодневни излети.

На запад са Гоце Делчев и баните на Велинград, а на север по язовирния път се стига до Дорково. Колоезденето по горските пътища е популярно, а който предпочита спокойно темпо, дели обиколката на няколко дни.

От Досподлу до град: историята на селището

Земите около Доспат пазят следи от древен живот. Близо до града са открити останки от четвърти и пети век преди Христа, както и ранни керамични фрагменти на славянските племена. Тези находки подсказват, че високите поляни са били обитавани далеч преди първите писмени сведения.

Първият писмен документ е османски регистър на немюсюлманското население от 1651 година. В него селището е записано като Досподлу с три семейства, облагани с данъка джизие. Тогава населението е предимно мюсюлманско и българомохамеданско. Стефан Захариев потвърждава, че към 1850 година тук живеят около 130 души българомохамедани. Днес населението по данни на ГРАО към 2015 година е 2328 души, което личи колко бавно расте планинското градче.

След Освобождението селото остава в Османската империя и преминава към Неврокопската кааза. Дотогава то е било част от каазата Татар Пазарджик, разположена по-надолу в полето. Доспат влиза в българската държава през 1913 година по силата на Букурещкия мирен договор и става община в Пашмаклийската околия, днешния Смолян. През 1974 година селото е обявено за град с указ на Държавния съвет.

Така от малкото селище Досподлу се ражда днешният най-висок град в България. И до днес Доспат пази спомена за пъстрото си минало, вплетено в камъните наоколо.