Ичера

В централната гънка на Стара планина, сгушено под възвишението Подища, в тясната долина на река Луда Камчия, дреме старо село Ичера.

Малко е, кротко е, далеч от шумните пътища. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят сто осемдесет и седем души, ала славата му не се мери с броя на жителите.

Селото впечатлява с красива природа, дружелюбни хора и онова дълбоко спокойствие, за което градският човек би завидял благородно. Който веднъж свърне от асфалта към тесния път за Ичера, скоро усеща как напрежението на всекидневието се смъква от плещите му.

Тук времето е спряло, и тъкмо в това спиране е цялото му очарование за уморения пътник.

Долината на Луда Камчия

Ичера е приютена в планински район, под Подища, в тясната и зелена долина на Луда Камчия. Тази река е една от онези, които изваяват Балкана с търпението на вековете, като прорязват меки долини между гористите ридове. Административно селото е част от Община и Област Сливен, от която го делят само двайсет и пет километра.

На двайсет и шест километра, но в противоположната посока, се намира прочутият възрожденски град Котел. Това нарежда Ичера на удобно кръстопътно място за обиколки в двете посоки. До селото се стига по второкласния републикански път с номер четиристотин осемдесет и осем, който се вие сред гори и завои и сам по себе си е приятно пътуване. В околността са пръснати и други китни селища, сред които Катунище, Градец, Нейково, Раково, Сотиря, Медвен и, разбира се, прочутата Жеравна.

Цял един венец от стари балкански села обгражда долината. Тъкмо това обкръжение от паметни места прави Ичера удобна спирка за всеки, който обикаля възрожденското сърце на Сливенско. Оттук всяка посока води към нещо, което си струва да се види, а разстоянията между селата са тъй малки, че за един ден спокойно се обикалят няколко от тях. Реката пее в дъното на долината. Именно нейният глас, ромонящ денем и нощем под старите върби, най-напред посреща госта и последен го изпраща, когато поеме обратно към света. Пролетно време, когато топящите се снегове я подхранят от височините, Луда Камчия придошла тътне между камъните и напомня, че кротката река умее да бъде и буйна планинска стихия.

Стар бит и приветлив подслон

За пътника, който решава да се застои, Ичера предлага неочаквано разнообразен подслон. Тук има един семеен хотел и три къщи за гости, най-голямата от които разполага с двайсет и шест места. Къщите са изградени в оригинален битов стил, който връща госта назад във времето с поне сто години, до дните на дядовци и прадядовци.

Тъкмо тази автентичност мами онези, които бягат от безличните хотелски стаи. Старите къщи тук не са случайни, защото са изграждани от майстори, които са познавали камъка и дървото на Балкана. Зидовете са дебели срещу зимния студ, а чардаците широки за лятната жега. Из дворовете още личат каменни огради, стари чешми и хамбари, а из махалите се пази споменът за поминъка на дедите. Те са гледали овце, варили са ракия и са пренасяли товари през баира към Жеравна и Котел. За онзи, който търси автентичния български бит без украса и без преструвка, Ичера се оказва истинско открито съкровище.

На кон под Подища

Околностите крият радости за всеки вкус, а най-напред за обичащите конете. В самото село има конна база, в която не само отглеждат коне, но и предлагат уроци по езда за начинаещи, полева езда и пансион за животните.

Мястото е малко, но сърдечно, и всеки гост бързо се чувства у дома. Ездата тук не е показна атракция, а спокойно навлизане в планината по стария начин. Начинаещият прекарва първите часове в двора, докато усвои сигурната стойка на седлото и се сприятели с кроткото животно. После пътеката го извежда сред горите под Подища, там, дето колата не стига, а тишината е пълна. Копитата тупкат глухо по горската постеля, а над короните прелита ястреб. За мнозина именно този допир до коня и до балканския простор остава най-скъпият спомен от престоя, който после дълго ги връща назад към Ичера.

Съкровищата на Жеравна и Сливен

Най-близкото средище със забележителности е архитектурно историческият резерват Жеравна, само на седем километра.

Той е един от най-прочутите паметници на българския бит, а старинните дървени къщи там нямат равни в цялата страна. В Жеравна, освен самата красота на къщите, чакат и редица музеи. Тук е къщата музей на писателя Йордан Йовков, родом от тия места, наред с къщата на Руси чорбаджи и къщата музей на просветителя Сава Филаретов. Старина се усеща на всяка крачка по калдъръмените улички, засенчени от вековни стрехи. Заслужава си и отбиване до Сливен, дето сред многото забележителности изпъква природният парк Сините камъни. Тази дива и величествена гледка се възправя над града като каменна корона и се вижда отдалеч, а до нея води и кабинков лифт за по-леко изкачване.

По дирите на крепостта Сикера

Историята на Ичера започва още в Ранното Средновековие и историците я свързват с крепостта Сикера, за която се смята, че е съществувала между четвъртото и петото столетие.

И до днес личат нейните останки, разположени на около три километра североизточно от селото, скрити сред храсталака по едно възвишение.

Според някои изследователи самото име на днешното село произлиза именно от старата крепост Сикера. Преданията и находките сочат, че селището неведнъж е местило мястото си в хода на своята дълга история. За това говорят и имената на местностите наоколо, Дивеците, Манастира, Махаленски рът, Черковенски рът и Селски дол. Всяко от тези названия пази по нещо от отминалия живот, по някой изчезнал чифлик или горска пътека.

Камъкът мълчи. И все пак онзи, който се вгледа внимателно в тревясалите основи на Сикера, долавя как оттук някога е бдял над долината страж, комуто е било поверено да следи пътя през планината. Малко села пазят толкова спомени за един и същ кът земя, а тъкмо в това многогласие се крие дълбочината на кроткото старопланинско селище.

Преселници под баира

Любопитен щрих в хрониката остава Руско турската война от хиляда осемстотин двайсет и осма и двайсет и девета година.

Тя довежда до изселването на множество тукашни селяни, отмъстително преследвани от турците заради подкрепата им за руската армия.

Тогава четири семейства от село Матей, Карамани, Драгомани, Жекоолар и Мокрета, остават да живеят в Ичера, защото бежанският керван минал точно през селото. Така от една чужда беда се ражда част от днешна Ичера, а четирите рода пускат корен под Подища и остават там, дето съдбата ги е спряла. Имената им и до днес се помнят по махалите, а потомците им пазят преданието живо. Тая преселническа история, ведно с менящото мястото си старо селище и с крепостта над него, прави хрониката на Ичера една от най-пъстрите в цялото Сливенско.

Трапезата на балканската къща

Гостоприемството по тия склонове минава през богата и проста трапеза. Домакините посрещат пътника с домашна ракия, топъл хляб и бяло сирене от собствената мандра. По празник в двора се вие мирис на печено агне и чеверме, а край огъня се разказват стари истории до късна доба. Тук никой не бърза да стане от софрата. Планинската кухня е сезонна и щедра, скроена по мярката на онова, което дава дворът и гората. Наесен на масата идват диви гъби, туршии и сладка от горски плодове, а зиме димящи чорби и задушени гозби от глинената тенджера.

Медът е местен, млякото гъсто, а зеленчуците откъснати същата сутрин от градината зад къщата. Такова ядене се помни, защото носи вкуса на земята, от която е дошло, и на ръцете, които са го сготвили с обич.

Тихият ритъм на планината

Животът в Ичера тече по мярката на планината, бавно, премерено, в съгласие с горите и реката. Поколения наред тукашните хора са се препитавали с животновъдство, дребно земеделие и грижа за добитъка по стръмните склонове, а в по-новото време селският туризъм добави нова жилка към стария бит. Конете в базата, гостите в къщите и горите наоколо изтъкаха особен ритъм, в който нищо не е припряно. Тук всеки сезон носи своя багра. Напролет склоновете се обличат в зеленина и цвят, наесен гората пламва в злато и ръжда, а зимата затрупва селото в дълбока, бяла тишина. Тъкмо това лечебно спокойствие, наред с дружелюбието на малцината жители, прави Ичера място, в което се връща, защото веднъж вкусена, тая тишина не се забравя лесно.