Велика

Велика е малко странджанско село в община Царево, област Бургас, разположено в подножието на Странджа на няколко километра от черноморския бряг, който се вижда и от самите къщи.

Населението му по данни на ГРАО към 2015 година е 102 души, а най-голямата му притегателна точка е частната ботаническа градина с над 3000 вида растения, от които около 1600 кактуси. Селото съчетава планина, гора, поле и море в обсег от няколко километра, което го прави удобна изходна точка за обиколка на южната Странджа и плажовете около Царево. До селото се стига по четвъртокласен републикански път, който се отклонява от второкласния път 99 на няколко километра.

Най-близките населени места са Лозенец, Царево и Фазаново, а град Бургас остава на около час път на север по крайбрежието. Тази относителна отдалеченост от главните курорти е причината Велика да остане тихо и слабо застроено, въпреки развития си селски туризъм.

Старото и́ название е Потурнак, а днешното Велика идва от тракийско село, чиито жители се преселват тук след Балканските войни, вплитайки съдбата на едно черноморско селце в по-широката история на бежанските вълни от Източна Тракия.

Ботаническата градина с 1600 кактуса

Частната ботаническа градина на Велика е основана през 1986 година и днес е причината повечето пътници изобщо да научат за това място.

Градината е дело на дългогодишно частно усилие, а не на ботаническа институция. И точно това ѝ придава характер на лична оранжерия, прераснала в забележителност. В нея се отглеждат над 3000 вида растения, като близо 1600 от тях са кактуси и сукуленти; покрай тях виреят субтропични и средиземноморски видове, на които меката черноморска зима позволява да оцеляват на открито.

За село със стотина жители подобна колекция е необичайна и превръща краткото отбиване тук в самостоятелна причина за спиране, а не просто в пауза към плажа. Кактусите цъфтят на вълни от късна пролет до началото на лятото, когато оранжерийните пътеки са най-впечатляващи. А едрите видове достигат внушителни размери след десетилетия отглеждане. Сезонът за разглеждане е дълъг, защото голяма част от растенията остават навън и през меките зими.

Точно тази продължителна грижа, а не еднократна засадка, обяснява защо толкова видове са се прихванали на едно странджанско възвишение над морето.

Подстъпите на Странджа и гледката към морето

Велика лежи на границата между планината Странджа и черноморското крайбрежие, в зона, където гористите била се спускат към ниските плажове. От по-високите дворове на селото се вижда откритото Черно море. А зад гърба остават старите дъбови и букови гори на планината. Тази двойственост е рядка по българското крайбрежие: на повечето места морето и планината са разделени от десетки километри, докато тук гора, поле и плаж се събират в няколко километра разстояние.

Странджа около селото пази вековни гори и характерната за региона билкова растителност, заради която планината е обявена за природен парк. Маршрутите навътре в нея водят към съседни странджански села като Бродилово и Кости, известни със запазения си бит и обичаи. Близостта до билото прави Велика удобна база за по-дълги преходи в южната част на парка, откъдето черни пътища отвеждат към горски местности, в които планината постепенно надделява над морския пейзаж. Природен парк Странджа е най-голямата защитена територия в България и пази реликтни видове като странджанската зеленика и понтийската зеленика, оцелели от далечно геоложко минало. В горите около селото гнездят грабливи птици, а потоците се спускат на къси, стръмни долове към морето. Тази комбинация от вечнозелена растителност и черноморски климат прави района зелен дори в края на лятото, когато съседните равнини вече са изсъхнали.

Плажовете и къмпингите в обсег от 6 километра

Около Велика, в радиус от 3 до 6 километра, се нижат едни от най-търсените диви плажове и къмпинги по южното Черноморие.

Сред тях са къмпинг Корал, Оазис, Юг и Якото място, както и плажовете Мечата дупка и Караагач, до които се стига по черни и асфалтирани отбивки. Тук попадат и популярни сред почиващите места като къмпинг Арапя, разположен на едноименния залив южно от Царево, и близкият Китен на север. Попски плаж и Атлиман допълват списъка с откритите ивици, които правят района желан за палатъчен и каравана туризъм. Повечето от тези заливи са с дребен пясък и заслонени от вятъра. А за хора, предпочитащи шумни курорти, по на юг по брега са Ахтопол и Варвара с компактните си стари части над морето.

Плажовете Мечата дупка и Караагач са сред любимите на привържениците на палатковия отдих. Защото съчетават чиста вода с гори, стигащи почти до пясъка. Къмпинг Корал е сред най-известните на цялото южно крайбрежие и в горещите месеци събира хиляди почиващи. Именно тази плътност на различни по характер ивици в малък периметър прави Велика удобна за нощувка далеч от тълпите: сутрин човек е на брега за минути, а вечер се връща в тихото село под планината.

Над 25 къщи за гости като основен поминък

Селският туризъм отдавна е изместил скотовъдството и днес е основният поминък на Велика. Селото разполага с над 25 вили и къщи за гости, както и с няколко по-малки хотела, повечето строени през последните две десетилетия специално за летовници. Покрай новите сгради тук има и стари каменни къщи, ремонтирани и пригодени за гости, с дворове, барбекю и места за паркиране. Предимството на нощувката тук е тишината. За разлика от претъпканите крайморски курорти, вечер селото е спокойно, въздухът идва от гората, а звездите се виждат ясно над планината. Сутрин разстоянието до плажа се измерва в минути с кола.

Корабът Горянин и крепостта Ургури край Царево

На около 6 километра от селото е град Царево, където в центъра стои Музеят на открито Кораб Горянин, открит през 2008 година.

Експозицията е посветена на корабостроенето, основен поминък на местното население. И пресъздава бита на черноморските моряци и дюлгери. В края на града, на самия бряг, се намира Морската градина на Царево с пейки, детски кът и изнесена над водата тераса, от която се открива широка гледка към залива. Това е удобно място за разходка след ден на плажа.

Над града, в местността Градището, личат основите на тракийската крепост Ургури. Тя се е издигала на хълм със стръмни скатове към река Караагач. И според проучванията е просъществувала до средновековието, преди да бъде почти изцяло разрушена. От съседния Лозенец пък тръгват разходки с ветроходен катамаран до Маслен нос, отдалечен на около 12 морски мили и обявен за резерват.

Тези обиколки добавят морско измерение към иначе сухопътната програма около Велика.

От Потурнак до Велика: следите на Илинденско-Преображенското въстание

Селището най-вероятно възниква през османския период като място за отглеждане на добитък, под старото си име Потурнак. Данните за ранната му история са оскъдни. Но името подсказва скотовъдно стопанство, типично за вътрешността на Странджа.

През 1903 година населението участва активно в Илинденско-Преображенското въстание. Последиците са тежки: 45 къщи са опожарени, други 55 са ограбени, а голяма част от жителите бягат от селото. След Балканските войни от 1912 до 1913 година над 60 семейства от тракийското село Велика в Източна Тракия се заселват в обезлюдения Потурнак, а през 1937 година селото получава днешното си име в памет на родното им място. Преселниците носят със себе си тракийски говор, обичаи и стопански умения, които се преплитат със заварения странджански бит. Така малкото село се превръща в едно от многото места по южното Черноморие, чийто облик е оформен от размяната на население между двете страни на границата в началото на двадесети век. Името Велика носи спомена за две села и две съдби, събрани на едно черноморско възвишение.