Ветрен

Ветрен е малко село в община Силистра, област Силистра, по самото поречие на река Дунав в североизточния край на страната. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е 203 души, а най-близкият голям съсед е резерватът Сребърна на няколко километра на запад. Селото е добра база за два съвсем различни дни: единият край блатото с пеликаните, другият сред римските пластове на стария Дуросторум. До него се стига по четвъртокласен републикански път, който се отклонява от второкласния път 21 покрай реката.

Съседните населени места очертават и посоките за разходка: Сребърна, Айдемир, Ситово и Поляна. Оттук Силистра е на 18 километра, а пеликановата колония на Сребърна е практически зад първото било. Кой пристигне за риболов на Дунав, бързо открива, че наоколо има крепост, манастир и римска чешма, които превръщат престоя в нещо повече от един следобед край водата.

Самото землище е равнинно и ниско, типично за крайдунавската тераса на Добруджа, с върбови и тополови насаждения по брега и широки разливи при пролетно пълноводие. Тази близост до водата определя и поминъка, и ритъма на живот тук от римско време до днес. За посетителя това означава тиха равнина, в която реката и блатото са главните гледки.

Пътят до Ветрен е удобен и в двете посоки. От Силистра се пътува на запад покрай реката, а отбивката към селото е добре обозначена и проходима през цялата година. Който идва от вътрешността на страната, минава през Добрич и Алфатар, преди да слезе към дунавската тераса. Обществен транспорт има, но е рядък, затова повечето посетители разчитат на собствена кола, която дава свобода да се съчетаят блатото, манастирът и крепостта в един общ ден. Наоколо няма натоварени улици и шумни заведения, а именно тази тишина привлича хората, които търсят спокойствие край водата. През пролетта разливите оживяват с птици, лятото е горещо и подходящо за къпане, а есента носи меки светлини над тръстиките и дълги ясни хоризонти над реката.

Сребърна и колонията на къдроглавите пеликани

Биосферният резерват Сребърна започва край едноименното село, само на няколко километра западно от Ветрен, и е вписан в списъка на световното природно наследство. Сърцето му е сладководното Сребърно блато, свързано с Дунав, в което гнезди единствената постоянна колония на къдроглавия пеликан в България. Точно тази птича пъстрота е впечатлила австро-унгарския пътешественик и географ Феликс Каниц още през деветнадесети век, когато обикаля Добруджа и описва дунавските мочурища. В природонаучния музей край блатото са подредени препарирани обитатели на резервата, а в самата водна площ е монтирана камера, която предава на живо от гнездата на пеликаните. Така посетителят вижда птиците отблизо, без да навлиза в защитената зона и да безпокои колонията. Освен пеликана тук се събират чапли, корморани, лопатарки и десетки прелетни видове, които сменят състава си с всеки сезон.

Най-доброто време за наблюдение е ранната пролет, когато пеликаните строят гнезда и колонията е най-оживена. Тогава над блатото кръжат ята, а тръстиките кънтят от крясъци и плясък на криле. Любителите на фотография идват рано сутрин, когато светлината е мека. И водата стои огледално спокойна. По обраслите пътеки около музея са поставени табели с имената на най-честите видове, а опитни водачи понякога извеждат малки групи до укритията за наблюдение. Дори без бинокъл картината е внушителна, защото размахът на крилете на пеликана надхвърля два метра.

До музея е обособен къмпинг Сребърна с място за близо сто каравани и палатки, със санитарни възли и течаща вода. За семействата с деца има площадка и волейболно игрище. А сянката на крайбрежните върби държи лагера хладен и в най-горещите августовски дни.

Който иска по-уредена нощувка, остава във Ветрен, където работят един хотел и три къщи за гости. Най-голямата от тях събира 36 души и разполага с летен басейн и барбекю за рождени дни и семейни събирания. Областният център е описан подробно в страницата за Силистра, а самата природна картина се повтаря и по другите дунавски брегове около Русе.

Чешмата Калимарица и крепостта Тегуликум

В самото село тече римска чешма на име Калимарица, която е действаща и до днес, столетия след първите тръби, прокарани от строителите на лимеса. Тя е най-видимият белег, че Ветрен стъпва върху много по-стар обитаван пласт. И е повод да се отбиете още преди да тръгнете към блатото.

Самото селище е възникнало като римска крайпътна станция, най-вероятно през трети век, с латинско име Тегуликум. То е било част от Дунавския лимес, укрепената отбранителна линия по реката, с която Римската империя пази северната си граница; станцията е имала здрави стени и силен гарнизон. Днес край селото е разкрита и съхранена малка част от старата крепост, която показва дебелината на градежа. При славянското нашествие пунктът е превзет, както и другите крепости по лимеса, а по-късно българите го поемат и го използват за отбрана. За османския период данните са оскъдни, но се смята, че хората тук са се препитавали с животновъдство и риболов покрай реката. След 1878 година селото влиза в новата българска държава с изцяло християнско население, което се води наследник на коренните добруджанци, наричани гребенци.

Каменните основи край селото говорят за оживено минало. Археолозите свързват станцията с движението по дунавския път, по който са пътували легиони, търговци и пратеници между крепостите по реката. Намерените тук монети и късове керамика показват, че животът не е прекъсвал векове наред. А водата винаги е давала и прехрана, и защита. За посетителя това е повод да погледне на чешмата Калимарица не просто като на извор, а като на жива връзка с римския инженерен усет, оцелял чак до наши дни сред равната добруджанска земя.

Айдемирският манастир и Острата канара

На около единадесет километра от Ветрен се намира средновековният Айдемирски манастир „Покров Богородичен“, девическа обител, в която и днес живеят няколко монахини. В църквата му са изписани портретите на дванадесет светци, а тихият двор е удобна спирка по пътя към Силистра. Обителта е скромна по размер, без масов туристически поток. И точно това я прави удобна спирка за тих половин час преди или след шумотевицата край блатото. Иконите в притвора и старите дървени двери допълват усещането за добруджанска обител, останала встрани от големите пътища.

Около двадесет и два километра по-навътре е природният феномен Острата канара със статут на защитена територия от 1981 година. Това е естествено оформена скала с необичайни орнаменти и силует, която изпъква рязко над равния добруджански релеф. Маршрутът дотам минава през полета и лозя, типични за вътрешността на областта. И е удобен за разглеждане с кола в комбинация с манастира. Самата Добруджа се простира на изток с други степни забележителности, а по-близкият Алфатар пази свои каменни паметници.

Какво пази Силистра на 18 километра

Областният център Силистра стои на осемнадесет километра източно и е логичното продължение на всяка обиколка от Ветрен. Тук историята отново тръгва от римския Дуросторум. И стига до средновековния Дръстър, една от най-значимите крепости по българския Дунав. В града задължителни са средновековната крепост Дръстър, крайдунавският парк по самия бряг, късноосманската крепост Меджиди табия над града и местният исторически музей. Сред най-ценните паметници е и късноантичната Силистренска гробница с прочутите си стенописи, които я нареждат сред най-добре запазените късноримски паметници от този тип по нашите земи. Крайдунавската алея пък е удобна за дълга разходка покрай реката, с гледка към румънския бряг отсреща.

Свързването на двете места е лесно: сутрин блатото и пеликаните край Ветрен, следобед каменните пластове на Силистра. Целият този набор от слоеве, от римския лимес през българското средновековие до османските укрепления, прави двойката Ветрен и Силистра подходяща за уикенд, в който природата и историята вървят ръка за ръка. Който разполага с повече време, лесно добавя още една нощувка и отделя ден за околните села, манастира и природните забележителности. Защото разстоянията са къси и пътищата спокойни.