Берковица

Берковица е град в Северозападна България и общински център в Област Монтана. Разположена е в полупланинския пояс под северните склонове на Стара планина, което я прави най-удобната отправна точка за изкачване на връх Ком и за обиколка на цялата Берковска планина. Населението ѝ е около 13 500 души по данни на ГРАО. През самия град тече Берковската река, а покрай него минава второкласният път 81, който свързва Лом и София.

Името на градчето се чува за пръв път в османски регистър от 1446 година, където е записано като „Берковице” и определено като кадийски център. Историята му е дълга и плътна. В нея се преплитат тракийско минало, възрожденски занаяти и бурни революционни събития. Под върховете на областта стоят съседните общини Монтана и Враца, а на запад към границата се нижат селищата на чипровския край. Всеки от тези съседи води пътника нататък из Северозапада. За посетителя Берковица събира на едно място стар център с възрожденски паметници, планина с маркирани пътеки и хижи, и музей на голям български писател.

Тъкмо това разнообразие държи цял уикенд без излишно усилие. Близостта до София, само на около час и половина път с кола, прави градчето удобно за кратко бягство сред природата. Ето защо мнозина софиянци тръгват насам още в петък вечер, за да сменят шума на столицата с планинската тишина.

Часовниковата кула и възрожденското сърце на града

В центъра на Берковица се издига часовниковата кула, построена между 1762 и 1764 година. Висока е 22 метра и остава една от най-разпознаваемите марки на града. Механизмът ѝ е изработен през 1764 година от бесарабски българи в Букурещ и продължава да работи и до днес, което го нарежда сред най-старите действащи часовникови механизми в България. Кулата носи статут на паметник с национално значение.

На крачка от нея стои храмът „Рождество на Пресвета Богородица”, най-старата църква в града, изградена през 1843 година в разгара на Възраждането. Камбанарията ѝ е добавена малко по-късно, през 1897 година.

Стенописите и иконостасът пазят духа на онова оживено занаятчийско време. Дърворезбата по иконостаса и потъмнелите икони връщат посетителя цели десетилетия назад. Етнографският музей в центъра допълва картината с бита и обичаите на местното население, показани чрез сечива, носии и предмети от всекидневието на миналите поколения.

Разходката между кулата, църквата и музея отнема около час и дава пълна представа за възрожденското лице на града. Сходна атмосфера на крепост и Възраждане се усеща и в близкия Годеч, който лесно се вписва в същия маршрут из Северозапада.

Берковската керамика и местните занаяти

Берковица е известна в цялата страна с традицията си в грънчарството и художествената керамика. Още през Възраждането тук работят работилници, които снабдяват цялата околия с домашни съдове, а характерните червеникави глини от поречието на реката дават материала за поколения местни майстори.

Днес традицията е жива в местната керамична школа. Изделията ѝ се разпознават по топлите землисти тонове и ръчно изписаните орнаменти. Сувенирните магазинчета в центъра предлагат паници, кани и декоративни плочки на достъпни цени. За мнозина пътници малката ръчно изработена чаша се превръща в най-добрия спомен от престоя.

Градът пази и спомена за дърворезбарството, тъкачеството и медникарството. В дните на местните празници и панаири занаятчиите подреждат сергии по централната улица и показват уменията си на живо пред гостите. Така всеки вижда как от безформена буца глина се ражда завършено изделие.

Връх Ком и двете хижи над Берковица

Връх Ком се издига на 2016 метра надморска височина, южно от Берковица, и е едно от знаковите имена на Западна Стара планина. Изкачването не е особено тежко и е достъпно за всеки подготвен любител на планината, без да е нужна специална екипировка или опит в алпинизма.

От билото гледката се разтваря надалеч във всички посоки и възнаграждава богато всяко усилие по стръмната пътека нагоре. Пред очите се нареждат Берковското поле, самият град, синьото петно на язовир Огоста, а в ясен ден се различават дори далечните очертания на Монтана. Под върха стоят две хижи с името Ком, старата и новата, различни по височина, по капацитет и по предлаган комфорт. Старата хижа е на 1620 метра в местността Покоя, разполага с 22 места и е основно ремонтирана, докато новата в местността Горна Курия предлага 120 места, ресторант, столова, паркинг и централно отопление.

Маршрутът от Берковица през хижа Ком до върха е сред класическите за целия регион и се изминава в рамките на един спокоен ден. Заради лесния достъп и удобния подслон горе мястото е еднакво подходящо за начинаещи и за семейства с деца, поели за първи път към високото. През зимата районът също приема туристи, дошли за сняг и тишина, а мнозина от тях продължават към съседните заснежени склонове над Вършец в по-дълъг планински преход.

Връх Ком е и началната точка на легендарния преход Ком до Емине. Той е най-дългият пешеходен маршрут в България, прекосява цялата Стара планина до бреговете на Черно море и затова събира при хижите туристи с тежки раници, поели по дългия път на изток.

Мраморната пещера и крепостта Калето

На 2,5 километра от Берковица се крие Мраморната пещера, природен феномен и част от защитена територия. Тя е слабо проучена, но е известна с мраморните си образувания, които ѝ дават и името. Достъпът до района е по горски път, а самата пещера отдавна привлича любители на спелеологията и на дивата природа. В покрайнините на града стоят и останките от крепостта Калето, където според проучванията през ранното християнство е имало епископски комплекс с църква.

Днес тук се различават руини, а мястото съчетава история с широка панорама над долината и червените покриви на Берковица. Който търси още пещери и скални феномени, може да продължи към карстовия район около Враца и Врачанския балкан, защото естествената обиколка свързва целия този пояс на Западна Стара планина в обща природна мрежа.

Къщата музей на Иван Вазов

Берковица заема особено място в българската литература. Тук известно време работи Иван Вазов, който в периода от 1879 до 1880 година е председател на окръжния съд в града и точно тук започва да пише романа „Под игото”.

Замисълът на творбата е вдъхновен от природата и от хората на Северозапада. Къщата музей на Иван Вазов представя целия му творчески път и отделя специално внимание на берковския период. В експозицията се пазят лични вещи, ръкописи и обзавеждане от епохата, подредени така, че да върнат атмосферата на времето. За читателите на патриарха на българската литература посещението е почти задължително.

Музеят затваря културния кръг на града заедно с кулата, църквата и Етнографския музей. Материалът 15 интересни факти за България събира любопитни подробности за подобни знакови места из цялата страна. Разказват, че именно тукашната тишина и близостта на планината дават на писателя спокойствието да потъне в бъдещия си роман.

Тракийско минало и революционни въстания

Историята на Берковица започва още през първото хилядолетие преди новата ера, когато района обитават тракийски племена като мизите и трибалите. През 29 година преди новата ера земите до река Дунав са завладени от Марк Лициний Крас, а римляните укрепват тракийските крепости и развиват местната икономика и пътната мрежа по долината.

Селището влиза в пределите на Първата българска държава още към края на 8 и началото на 9 век. По-късно минава през византийска власт и се връща към българската държава след създаването на Второто българско царство през 1185 година. В края на 14 век е превзето от османците, но остава важен административен и кадийски център. Тази приемственост между отделните епохи личи и днес в пластовете на стария град.

Берковица има особена тежест и в революционната история на българския Северозапад. Тя е сред действащите места по време на Чипровското въстание от 1688 година, както и на Бистрилишкото въстание, избухнало на Спасовден през 1836 година. През Възраждането през града минават редица революционери, сред които Васил Левски през 1872 година и четите на Панайот Хитов през 1876 година.

След Освобождението Берковица става околийски център в Княжество България, а бунтовническата ѝ традиция продължава и през 1923 година по време на Септемврийското въстание, оставило дълбок отпечатък в паметта на местните хора. Старите революционни корени се усещат и в съседните Копиловци и Георги Дамяново, които споделят същата бунтовна съдба.

Кога да посетите Берковица и практични съвети

Берковица е целогодишна дестинация. Пролетта и есента са най-подходящи за разходки в стария център и за леки преходи по склоновете, когато горите менят цветовете си. През лятото планината предлага спасение от жегата, а температурите горе остават приятни дори в най-горещите дни.

Зимата районът около връх Ком привлича любители на снега. За нощувка градът разполага със семейни хотели и къщи за гости, повечето от които предлагат домашна кухня с местни специалитети. Любителите на спокойствието обикновено избират малките семейни места. Там домакините разказват за околността по-добре от всеки пътеводител и подсказват кътчета, които не влизат в туристическите брошури. Тази лична връзка с мястото често се оказва най-запомнящото се от целия престой.

Денят в градчето се планира лесно. Сутрин остава за обиколка на кулата, църквата и музеите, обядът минава с традиционни ястия, а следобедът е за преход към хижа Ком или разходка към Калето. Който разполага с повече време, може да съчетае престоя с обиколка на съседните селища и да усети чара на цяла Северозападна България.