Велико Търново

Велико Търново е градът над завоите на река Янтра, който в продължение на повече от два века е бил столица на Втората българска държава, обявена за такава през 1185 година от братята Асен и Петър. Днес тук живеят около 71 хиляди души, а градът е стопански, културен и административен център на едноименните община и област в централната част на страната. Ако търсите едно място, в което средновековната история, възрожденската архитектура и съвременният университетски живот се срещат върху стръмните склонове на три хълма, отговорът е именно тук. Покрай Царевец, Самоводската чаршия и крепостта Трапезица градът пази повече запазена история на квадратен метър от почти всеки друг в България.

Разположението върху подстъпите на Предбалкана, между Стара планина и Дунавската равнина, прави Велико Търново лесно достъпно. През него минават първокласните републикански пътища 4 и 5, които са част от международните трасета Е772 и Е85, а градът има и действаща железопътна гара. Това го превръща в удобна изходна точка за обиколка на цяла Северна централна България.

По данни на ГРАО към 2015 година населението е 71 150 души, което нарежда града на шестнадесето място в страната. Най-близките населени места са Дебелец, Присово, Леденик и възрожденското Арбанаси, а на броени километри е железопътният възел Горна Оряховица. Старият Търновград се е разраснал върху три хълма, които и днес определят характера на града: Царевец, Трапезица и Света гора.

Хълмът Царевец и тайните на крепостта

Царевец е емблемата на града и днес носи статут на архитектурно-музеен резерват. Върху едноименния хълм са събрани всички запазени останки от някогашната столична крепост на Втората българска държава, а портите, кулите и възстановеният патриаршески комплекс на върха дават ясна представа за мащаба на средновековния Търновград. Денем хълмът се изкачва пеша по серпантините, а в подходящи вечери над него се разгръща аудио-визуалният спектакъл „Звук и светлина”, който осветява стените в цветовете на българската история.

В рамките на крепостта се намира Балдуиновата кула, свързана с една от най-разказваните легенди на града. Според преданието в нея е бил затворен латинският император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян след битката при Одрин през 1205 година. Кулата, която виждаме днес, е реставрирана през 1933 година и стои като пресъздаден спомен за онази епоха.

Най-острата част на хълма е Лобната скала, служила е за място на публични екзекуции, а именно оттук, по разказите, е намерил смъртта си Балдуин Фландърски, хвърлен в пропастта. Гледката от ръба обхваща старата част на града и поречието на Янтра.

На самия връх стои възстановеният патриаршески комплекс с църквата „Свето Възнесение Господне”, седалище на търновските патриарси, чиито стенописи, дело на Теофан Сокеров, разказват възхода и падението на средновековната столица в подчертано модерен стил. Срещу Царевец, отвъд малка седловина, се издига третият хълм, Трапезица, върху който археолозите са открили основите на над двадесет средновековни църкви и болярски домове само на тази повърхност.

Стамболовият мост и пътят към Света гора

Хълмът Света гора дълго е оставал откъснат от централната част на града, докато в края на 19 век не е построен Стамболовият мост. С височина близо 37 метра той остава едно от най-впечатляващите инженерни решения от онова време и единственото съоръжение, което свързва хълма с днешния център. Преходът по моста се прави заради гледката: оттук старата част на града се вижда като на длан, а реката долу очертава характерните завои, дали на Велико Търново прозвището „градът на царете”.

Близо до моста стои Паметникът на Асеневци, издигнат през 1985 година по повод 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър. Внушителната композиция с четиримата конници и извисяващия се меч в центъра е сред най-фотографираните места в града.

В центъра, недалеч оттам, се намира и паметникът „Майка България”. Открит е на 6 май 1935 година в памет на загиналите в четири войни: Руско-турската от 1877 и 1878 година, Сръбско-българската от 1885 година, Балканската от 1912 и 1913 година и Първата световна война. Изграден е със средства на местните жители.

Самоводската чаршия и възрожденският занаятчийски център

Истинското сърце на стария град е Самоводската чаршия. Тук грънчари, медникари, иконописци, ножари и тъкачи продължават занаятите си пред очите на минувачите по тясната калдъръмена улица, а между дюкяните се крият едни от най-ценните паметници на търновското възраждане.

На самата чаршия се намира Ханът на хаджи Николи, построен в средата на 19 век и днес превърнат в музей и ресторант. Сградата е дело на майсторите от прочутата търновска архитектурна школа и се смята за връхна точка на гражданската възрожденска архитектура у нас. В съседство стоят Сарафкината къща с петте си етажа, Сарафовата и редица еркерни постройки по склона, показващи как майсторите са вграждали домовете в почти отвесния терен. Кварталът се обикаля бавно, защото всяка пресечка крие нов еркер, нова порта или нов вътрешен двор. Подобна жива възрожденска атмосфера ще откриете и в близкото село Арбанаси, което се намира само на няколко километра от града.

Музеите на старата столица

Велико Търново държи един от най-големите регионални исторически музеи в страната, създаден още през 1871 година, седем години преди Освобождението. Музеят разполага с филиали в няколко близки града и пази предмети, изображения и документи, свидетелстващи за водещата роля на Търново в българската история. Сред филиалите особено място заема музеят „Възраждане и Учредително събрание”, разположен в сградата, в която през 1879 година заседава Учредителното народно събрание, където се приема Търновската конституция и София е избрана за столица на новосъздаденото Княжество България. Наблизо са музеят „Нова и най-нова история”, Археологическият музей и Художествената галерия.

Литературната памет на града е съхранена в Къщата музей „Петко Славейков” и дома на писателя Емилиян Станев.

Туристическата инфраструктура е добре развита. В града работят над 70 хотела и близо 50 къщи за гости с предложения за всеки бюджет, а заведенията на Самоводската чаршия и около Марно поле предлагат традиционна северняшка кухня. Към списъка се добавят и църквите „Свети Никола” и „Свети Спас”, водопадът Картала в околностите, а паркът Марно поле в центъра редовно събира концерти и сезонни базари.

Шест хилядолетия върху три хълма

Животът тук започва много преди средновековната слава. Смята се, че човешко присъствие върху днешната градска територия има от над 6000 години, а първите свидетелства се отнасят към 4000 година преди Христа. На хълма Трапезица са открити останки от тракийски и други племена, а по времето на римския период върху Царевец е стояло укрепено селище, преминало по-късно под византийска власт. Българи и славяни се заселват в района около 7 и 8 век, а повечето историци приемат, че Търново се застроява и укрепва като град още по времето на хан Крум. След обявяването му за столица през 1185 година градът се превръща в непревземаема крепост, основен културен и стопански център, в който се свиква църковен събор и се създава автокефалната Търновска архиепископия.

През 1393 година Търново пада под османска власт. Тук избухват двете Търновски въстания: първото през 1598 година начело с Шишман III, второто през 1686 година начело с Ростислав Стратимирович. Векове по-късно градът отново влиза в голямата история и приема четири от седемте Велики народни събрания. На 22 септември 1908 година именно тук е обявена независимостта на България, а представката „Велико” е добавена едва през 1963 година в чест на тази минала слава.

Любопитна следа градът оставя и далеч извън България: на негово име е кръстен връх на антарктическия остров Ливингстън. За допълнителни маршрути в района разгледайте съседните Горна Оряховица, Дряново с прочутия си манастир и пещера, възрожденския балкански град Елена, музейния център Габрово, както и втората българска столица Велики Преслав.