Краище

Краище е голямо планинско село в Община Белица, Област Благоевград, в югозападната част на България. Намира се на около 896 метра надморска височина, в Рило-Родопския масив, малко преди река Места да навлезе в Разложката котловина. По данни на ГРАО от 2015 година селото брои 2447 жители, което го прави едно от най-многолюдните в Беличкия край. Землището му обхваща площ от над десет квадратни километра сред гъсти иглолистни гори.

Който търси тих планински адрес близо до Велинград и Банско, без тяхното лятно стълпотворение, попада точно тук. Селото лежи в зелен пояс от иглолистни гори, а въздухът остава хладен дори в най-горещите августовски дни. Заради близостта си едновременно до Рила и до Родопите Краище е удобна база за разходки в две планини в рамките на един ден.

Реката Места и пътят през селото

През землището на Краище минава река Места, една от петте големи реки, които изтичат от България към Бяло море. Тук тя още е планинска и бистра. Събира водите си от Рила и северните склонове на Родопите, преди да поеме на юг към Гоце Делчев и гръцката граница. По бреговете ѝ растат върби и елши, а в по-дълбоките вирове местните още ловят балканска пъстърва. Реката е душата на долината.

Връзката със света минава по второкласния път II-84, който свързва Разлог с Велинград. По него за под половин час се стига до съседните Баня и Долно Драглище, а нагоре по долината пътят води към Велинград и неговите минерални бани. Най-близките съседни села са Горно Краище, Лютово, Дагоново, Юруково и общинският център Белица наблизо.

Подслон и тих живот в самото село

Краище не залага на големи туристически бази, а на спокойствието. В селото гостите разчитат на един семеен хотел с легла за четиридесет и осем души и на по-малка къща за гости с около петнайсет места. Повечето къщи са каменни или с дървени елементи и пазят облика на родопско селище, без новопостроени комплекси наоколо. Тишината е пълна.

Денят тук обикновено започва с разходка по тихите улички и продължава с екскурзия из околността. Вечер селото притихва напълно, а единственият шум идва от близката гора и от реката. Кухнята в къщите за гости залага на местни продукти, домашно сирене, картофи и гъби от съседните гори. Именно тази тишина връща мнозина гости година след година. Пролетта и ранната есен са най-приятни за гостуване, когато буковите гори сменят цвета си.

Теснолинейката до Добринище

Само на около километър от Краище е разположена железопътната гара Белица. Тя е спирка по единствената оцеляла теснолинейна линия в България, която свързва Септември с Добринище. Тясната отсечка с междурелсие 760 милиметра изкачва над хиляда и сто метра денивелация и минава през най-високо разположената гара на Балканите, наречена Аврамово, на 1267 метра.

За мнозина гости това е истинската причина да отседнат в Краище. Сутрин човек се качва на влакчето, минава през тунели и виадукти над буковите гори, а вечер се връща в тихото село. Пътуването е бавно, понякога над пет часа за цялата линия, и точно затова е любимо на фотографите и почитателите на бавния туризъм.

Композицията спира в десетки малки гари, повечето от които изглеждат непроменени от средата на миналия век. Тесните вагони скърцат по завоите, а прозорците се свалят, за да влезе смолистият планински въздух. Линията отдавна е обявена за паметник на инженерството. Пътници от цял свят идват само за да я изминат.

Църквата в Добърско и нейните стенописи

На единайсет километра от Краище, в разложкото село Добърско, се намира една от най-ценните средновековни църкви в Пиринския край. Това е храмът „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, скрит зад скромни каменни зидове. Според преданието светилището е основано още от ослепени войници на цар Самуил, върнали се по тези места след битката при Беласица. Каменната сграда на комплекса е изградена през 1614 година. Стенописите вътре са изографисани с рядко за България майсторство и с нетрадиционни мотиви.

Една от фреските често се сочи като изображение, наподобяващо летяща фигура. Заради нея храмът е известен далеч извън Разлог, а мнозина идват специално да я видят. Според местните легенди аязмото при църквата има лечебна сила и привлича богомолци, дошли да търсят изцеление. Стенописите тук са истинско съкровище.

Вътрешността на храма е сумрачна и тиха, а очите бавно свикват с полумрака под ниския каменен свод. От стените се взират десетки светци, изписани с топли землени багри и с необичайна за времето си изразителност. Специалистите ценят особено сцените с рядка иконография, каквито другаде из българските земи почти не се срещат. Всяка подробност по стените разказва своя малка история от вярата и бита. Ценителите на църковно изкуство идват тук от цялата страна и от чужбина.

Малко български села пазят толкова ценна средновековна украса на едно място. Именно затова Добърско е сред задължителните спирки за всеки, отседнал в района. Посещението се вписва лесно в еднодневна обиколка от Краище, съчетана с водопада наблизо.

Водопадът Щрокалото

Същото село пази и природна забележителност, водопадът Щрокалото. Той пада от около трийсет метра по поречието на река Клинеца и е сред най-високите в района. Името му идва от диалектната дума за плискаща, шуртяща вода, която точно описва звука на каскадата.

Достъпът до Щрокалото е лесен както от долната, така и от горната част на пада. Пътеката минава през сенчеста гора и отнема кратко изкачване от центъра на Добърско, подходящо дори за деца. Най-пълноводен е през пролетта, когато се топят снеговете по околните склонове.

Летом струята отслабва, но мястото остава прохладно и приятно за отдих. Ромонът на водата се чува отдалеч, а мъхестите камъни край коритото са хлъзгави и искат внимание. Мнозина съчетават водопада с посещение на църквата в същото село.

Панорамата от хълма Голак

Над град Разлог, на единайсет километра от Краище, се издига местността Голак. До едноименния хълм води изградена екопътека с обособени места за отдих, пейки и площадки за наблюдение. От билото се разкрива една от най-широките панорами в България, защото едновременно се виждат Пирин, Рила и Родопите, а помежду им се простира цялата Разложка котловина.

Гледката е особено ефектна рано сутрин, когато над котловината още лежи мъгла и трите планински масива изглеждат като острови. През зимата оттук се вижда и ски зоната на Банско, накацала по склоновете на Пирин. Изкачването е леко и подходящо за начинаещи, а цялата екопътека се обхожда за около час и половина. Заради близостта си до Разлог Голак е удобен избор за половин ден извън селото.

Пейките по билото канят към дълга почивка с термос и сандвич. Оттук трите планини се четат като на разтворена карта, а всеки сезон боядисва котловината в различен цвят.

Между двете планини и Парка на мечките

Позицията на Краище е рядко удобна за любителите на природата. На една ръка разстояние са и Рила, и Родопите, а между тях се вие Разложката котловина с курортите си. За един ден оттук човек може да кара ски в Банско, да се къпе в минералните извори на Велинград и да вечеря в тихото село.

Съвсем близо, над Белица, е и прочутият Парк за танцуващи мечки. В него намират дом спасени кафяви мечки, някога използвани за улична забава, а посетителите ги наблюдават в естествена среда сред гората. Паркът е дело на международна фондация и е сред първите от този вид в Европа. Мястото е сред най-посещаваните в целия край, а разказите за съдбата на всяка мечка трогват и възрастни, и деца.

Обиколката по обезопасените пътеки отнема няколко часа сред хладна борова гора. Оттам погледът се отваря към Разложката котловина и към заснежените била на Пирин. Такъв ден лесно събира природа, поука и планинска гледка в едно.

Османският период и българомохамеданите

Писмената история на Краище е оскъдна, защото за самото селище са се запазили малко извори. Предполага се, че то възниква през османския период, когато компактни маси българи се изтеглят към по-високите дялове на планината, търсейки спасение от новия ред.

Заедно с много други родопски села Краище е принудено да приеме исляма, докато жителите му запазват българския си език. Така се оформя общността на българомохамеданите. Руско-турската война и последвалото Освобождение не променят съдбата на този край, който остава в пределите на империята чак до 1912 година. Балканските войни прекрояват границите на полуострова и присъединяват долината на Места към България. Днес селото живее предимно от планинския туризъм, а старите къщи постепенно се превръщат в място за тиха почивка.