Добрич

Добрич е областният център на Южна Добруджа и осмият по големина град в България, с население от около 86 000 души по данни на ГРАО.

Разположен е върху Добруджанското плато в Дунавската равнина, на двадесетина минути път от Черно море. А през самия град минава Добричката река. Кръстен на средновековния владетел Добротица, той е административно, стопанско и културно сърце на едноименните община и област.

Който влезе в центъра, бързо разбира, че градът не е просто транзитна спирка между плажовете и вътрешността.

Занаятите от Стария Добрич още чукат мед и тъкат вълна, домът на Йордан Йовков пази десет хиляди свидетелства за писателя, а късите разстояния позволяват целият център да се обходи пеша за един ден.

Стария Добрич: занаятчийската улица на открито

В самото сърце на града се разстила архитектурно-етнографският комплекс Стария Добрич, музей на открито, който пресъздава занаятчийската чаршия от края на деветнадесети век. Обявен е за паметник на културата и заема няколко тесни улички с ниски къщи, дюкяни и вътрешни дворове.

По калдъръмените улички работят грънчари, медникари, тъкачи, налбанти и обущари. Посетителят не вижда статична витрина, а живи работилници, в които занаятът се предава от ръка на ръка.

В главната изложбена зала е възстановена класна стая от възрожденско училище с чинове, плочи и калеми. Тук редовно се провеждат демонстрации, при които майсторите показват как се извива мед, как се върти грънчарското колело и как се изпридат вълнените нишки. Затова и чаршията остава причината, заради която мнозина изобщо се отбиват в града.

Малките дюкяни предлагат керамика, медни съдове и тъкани килими, изработени на място. Всеки спомен оттук носи отпечатъка на конкретен майстор, а не безличния печат на конвейера.

Домът на Йордан Йовков и художествената галерия

Домът-паметник „Йордан Йовков” отваря врати през 1980 година в чест на писателя, чиито разкази обезсмъртиха добруджанското поле и герои като дядо Либен и Шибил. Експозицията събира близо 10 000 материала, свързани с живота и творчеството му: ръкописи, лични вещи, снимки и първи издания. На крачки оттам стои художествената галерия. Сградата ѝ от 1935 година има статут на паметник на културата. Във фонда се пазят над 3000 творби на българското изобразително изкуство, сред които живопис, графика, скулптура и декоративна пластика. Присъстват имена от първите десетилетия на двадесети век, така че галерията очертава развитието на родната живопис през цяло едно столетие.

Наоколо се разстила градският парк с пешеходната зона, където кафенетата и пейките канят разходката да се разтегли.

Вечер тук се събират местните, а гостът долавя не само музейния, а и всекидневния пулс на града.

Църквата „Свети Георги” и духовното наследство

Най-старият храм в Добрич е църквата „Свети Георги”, издигната през 1842 година и принадлежаща към Варненската и Великопреславска митрополия. Тя е едновременно най-старата и най-голямата в града, а историята ѝ носи белега на османската епоха.

Характерна е една подробност: сградата е вкопана в земята и достига едва 12 метра височина. Това не е прищявка на майстора, а ограничение от онова време, когато християнските храмове не са можели да надвишават джамиите. Иконите и дърворезбата вътре пазят майсторството на възрожденските занаятчии. А храмът и до днес остава действащ духовен център, в който поколения добричлии са се венчавали и кръщавали.

Храмовият празник се чества на Гергьовден, шести май, когато около църквата се събират жители от целия град. Дворът ѝ остава тихо кътче на крачки от оживената пешеходна зона, удобно място за кратка отмора сред обиколката на центъра.

От Хаджиоглу Пазарджик до Добрич: пет имена на един град

Историята на Добрич е разказ за град, който сменя името си според това чия е била Добруджа. Животът тук е документиран още от четвърти и трети век преди Христа, а под центъра археолозите откриват старобългарски некропол с езически гробове. След опустошителните набези на печенезите в началото на единадесети век старото селище запада и обезлюдява. Днешният град се ражда през шестнадесети век под името Хаджиоглу Пазарджик, кръстен на предполагаемия си основател, търговеца Хаджиоглу. За около столетие малкото селце с четиринадесет домакинства прераства в център на обширна кааза. Разположението му между сърцето на империята и отвъддунавските земи го превръща във важно тържище.

От 1851 година тук се вихри прочутият Добрички панаир, който събира едри търговци от Русе, Варна и Шумен. Към началото на деветнадесети век населението надхвърля 12 000 души.

Градът изнася ленено семе, вълна, жито, овчи кожи, кашкавал и сирене към пазари в цялата империя. Тази стопанска тежест личи и до днес в широките улици на старата чаршия. Градът е освободен на 27 януари 1878 година. А на 3 март 1882 година жителите настояват да го прекръстят на владетеля Добротица.

Двадесети век носи нови обрати, защото между 1913 и 1940 година градът е румънски по силата на Букурещкия договор. Връща се към България с Крайовската спогодба. А на 25 септември 1940 година българската армия влиза в него и този ден става Ден на града. От 1949 до 1990 година Добрич носи името Толбухин по съветския маршал, преди да си върне историческото име с президентски указ.

Кухнята и духът на добруджанската трапеза

Добруджа е жетварската област на България и това веднага личи на трапезата. Хлябът тук е на почит, а добруджанската погача с препечена коричка се пече в почти всеки дом.

Местните пазари предлагат прясно овче сирене, зрял кашкавал и мед от полските пчелини, а есента носи изобилие от тикви за ароматния тиквеник. В центъра малките гостилници залагат на домашната кухня, а не на бързата храна, и препоръчват гозби с месо и зеленчуци от добруджанските села, печени на бавен огън. Виното от близките лозя около Каварна и Шабла допълва вечерята. Районът отдавна се слави с винарските си традиции.

Който обиколи сергиите на пазара, ще усети ритъма на земеделски град, в който храната не е украса, а начин на живот, защото сезонните плодове идват направо от полето.

Кога да тръгнете към Добрич

Добрич приема гости през цялата година, но всеки сезон разкрива различно лице на града. Пролетта събужда парковете и пешеходната зона, а меките температури канят на дълги разходки из старата чаршия. Лятото е горещо и сухо. Затова мнозина съчетават обиколката с бягство към морето, което е само на двадесетина минути.

Есента е може би най-благодатното време, когато добруджанското поле злати и реколтата изпълва пазарите. Зимата е тиха и студена, с остри ветрове откъм платото, но музеите и галерията остават топло убежище за любопитния пътник.

Историческият Добрички панаир и градските празници около края на септември привличат най-много гости. Който търси оживление, нека насрочи пътуването си точно тогава. В тези дни центърът кипи от концерти, базари и срещи, които връщат духа на старото тържище.

Практични съвети за престоя

Заради централното си положение Добрич е удобен за нощувка при обиколка на цяла Южна Добруджа.

В града има хотели от различна категория, семейни къщи за гости и квартири, повечето събрани около центъра и пешеходната зона. До Добрич се стига лесно по второкласните републикански пътища. Автогарата го свързва с Варна, Шумен и Силистра чрез редовни линии.

Най-близкото летище е варненското, на около час път на юг, което прави града достъпен и за чуждестранни гости. Разходката из историческия център се прави най-добре пеша. Защото забележителностите са близо една до друга. За по-далечните села и крайбрежни плажове е добре да разполагате със собствен превоз, тъй като обществените линии оредяват извън активния сезон.

Местните туристически центрове предлагат карти и съвети, които спестяват време при планирането на маршрута из областта.

Добрич като база за обиколка на Южна Добруджа

Положението на Добрич го прави удобна отправна точка към морето и към най-дивите кътчета на крайбрежието. До Балчик с белия дворец на кралица Мария и Ботаническата градина се стига за под половин час.

На същото разстояние са и курортите Албена и Кранево. На север тръгва маршрут към най-непокътнатото българско крайбрежие.

Там са скалните плажове край Камен бряг и праисторическото селище при Дуранкулак. Малко по-нататък се разгръща широкият пясък на Крапец. По пътя стои и Каварна със скалния нос Калиакра. Тези места се свързват с Добрич по второкласните републикански пътища 27, 29, 71 и 97, а наблизо са и селата Врачанци, Бранище, Стефан Караджа и Победа. Към вътрешността Добрич е свързан с Генерал Тошево, Шумен и дунавската Силистра. Варна е на около час път на юг.

Любопитните към произхода на името могат да продължат до село Добротица, което носи паметта на същия владетел.