Одрин

Одрин, на турски Едирне, е главният град на едноименната провинция в най-западния край на Турция, само на около 20 км от граничния пункт Капитан Андреево край Свиленград. Постоянните жители са близо 165 000 души, а самият град лежи на сливането на три реки, Тунджа, Марица и Арда, което през вековете го е превърнало в естествен възел между Европа и Анадола. От Пловдив до центъра се пътува около 150 км, а от София малко над триста, и точно затова пътникът от Южна България стига дотук най-лесно.

Мнозина идват само за ден. Между 1369 и 1453 година градът е бил столица на Османската империя, преди тази роля да премине към Цариград, и това минало личи в гъстата плетеница от джамии, мостове и стари чаршии.

Заради речния възел Одрин открай време е кръстопът, а каменните мостове над Тунджа и Марица и днес въвеждат пътника към центъра.

Селимие, шедьовърът на Синан под закрилата на ЮНЕСКО

Над покривите на Одрин се издига джамията Селимие, безспорният символ на града и първото, което мнозина искат да видят. Сградата е построена между 1568 и 1575 година по поръка на султан Селим II, а неин автор е големият майстор Мимар Синан, който сам определя зданието за връх на своето творчество и връхна точка на дългия си път като строител. Куполът е с диаметър над 31 метра и се крепи на осем масивни стълба, докато четирите минарета остават и до днес сред най-високите на света. Всяко минаре носи по три балкона.

Стройният им силует се извисява на близо 71 метра и се вижда от километри преди самия град. От 2011 година комплексът е вписан в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, заедно с прилежащите медресе, библиотека и покрит пазар, които някога са изхранвали джамията и цялата ѝ прислуга. Интериорът пази толкова прозорци, че в народната памет се е родило преданието за 999 отвора, а светлината вътре е необичайно равна и силна през целия ден.

Под централния купол стои малък мраморен фонтан, разположен точно под отвора и приет като знак за смирението на владетеля пред храма. Влизането е свободно извън часовете за молитва, а за разглеждане е добре да се избере дреха, която покрива раменете и коленете. На входа жените получават кърпа за глава, ако нямат своя. Дворът пред джамията е настлан с камък и обграден с аркада, под която местните сядат на сянка, и точно оттук тръгва най-удобната пешеходна обиколка на стария център на Одрин.

Уч Шерефели и трите минарета с различен характер

На няколко преки от Селимие стои по-старата джамия Уч Шерефели, построена между 1438 и 1447 година при султан Мурад II.

Името ѝ означава буквално „с трите балкона” и идва от едно от четирите ѝ минарета, което носи цели три балкона, изкачвани по три отделни вътрешни стълбища. Особеното тук е, че и четирите минарета са различни, всяко със свой орнамент и височина.

Най-високото достига близо 67 метра и цял век остава най-високото минаре в империята, докато не се появява Селимие. Дворът въвежда нов за времето си похват с широк централен купол над молитвената зала. Затова мнозина разглеждат двете джамии една след друга, за да проследят как от този пръв опит се ражда зрелият османски стил. Съвсем близо стои и Македонската кула, останка от старите крепостни укрепления.

Тя е сред малкото запазени следи от средновековния Одрин отпреди османската епоха, а около нея днес се вият оживени улички с дребна търговия.

Старата джамия и покритата чаршия Бедестен

В сърцето на търговския квартал стои Старата джамия, известна като Ески Джамия и завършена през 1414 година. Тя е най-древната от големите джамии в Одрин. Отвън сградата изглежда скромна, но отвътре стените са изписани с огромни калиграфски надписи, някои високи по няколко метра, заради което храмът е ценен най-вече с вътрешната си украса. Поминъкът на града отдавна се крепи на търговията и занаятите, а не на курортен туризъм, и това си личи веднага щом човек прекрачи в чаршиите наоколо.

Точно до джамията се простира покритата чаршия Бедестен, построена в началото на XV век, чиито приходи някога са поддържали самия храм. Под дебелите каменни сводове и днес работят десетки малки магазинчета за текстил, бижута, кожа и сувенири, а пазарлъкът остава неделима част от ритуала на пазаруването. Наблизо е и по-голямата покрита чаршия Али паша, дълъг каменен пасаж с над сто дюкяна, построен отново по проект на Мимар Синан.

Двете чаршии заедно образуват търговското сърце на града, в което човек лесно прекарва час или два и усеща другото лице на Одрин, това на жив пазарен град. Пешеходната улица Сарачлар джадеси ги свързва с останалата част от центъра, а покрай нея се редят кафенета, сладкарници и ресторанти с класически турски ястия.

Кръкпънар, най-старото състезание по борба в света

Едно нещо отличава Одрин от всеки друг турски град и то е Кръкпънар, прочутото състезание по борба с масло.

Провежда се без прекъсване от 1361 година насам и е по-старо дори от съвременните олимпийски игри.

Всяко лято, обикновено в края на юни или началото на юли, борците, наричани пехливани, се намазват от глава до пети със зехтин и се борят на тревисто игрище, докато един не повали другия с гръб към земята.

Облеклото им е традиционен кожен панталон, наречен къспет и ушит от биволска кожа. Победителят в най-горната категория получава титлата башпехливан и носи почетен златен пояс, който защитава или губи на следващата година, а заради историческата си стойност борбите са вписани в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното наследство.

Който попадне в Одрин през тези дни, заварва съвсем различен град, изпълнен с музика, тълпи и празнична глъч.

Бадеменият десерт и сапуните с форма на плод

От Одрин рядко се тръгва с празни ръце. Най-типичният местен специалитет е бадеменият марципан, известен като Едирне бадем езмеси, а приготвят го от смлени бадеми и захар и го продават на малки бели топчета по сладкарниците.

Другият прочут спомен от града са сапуните с форма на плодове, оцветени и ароматизирани така, че напомнят на дюли, ябълки, лимони или грозде.

Предназначени са повече за украса и аромат, отколкото за употреба. Поставен в гардероб или баня, такъв сапун дълго пръска плодов мирис, затова се купува често като подарък за дома.

По същите тезгяси се намират и плодов локум, традиционна турска баклава и подправки.

Извън сувенирите местните пазари предлагат текстил, домашни потреби и дребна стока на цени, които привличат пътници от цяла Южна България. Градът има и своя университет, Тракийския, познат с медицинския си факултет и болница, които привличат пациенти и студенти от целия регион.

Така зад облика на пазарен град стои и едно живо съвременно ядро.

Околни маршрути и близки дестинации

Одрин е удобна първа спирка по пътя навътре в Турция и мнозина го включват в началото на по-дълга обиколка.

На около 230 км по магистралата на изток е мегаполисът Истанбул, към който води директен път, а самият Одрин често служи за нощувка преди или след посещението там.

За пътешественик, който подготвя по-голямо пътуване, си струва да види и обобщената страница за Турция, където са събрани отделните дестинации в страната. По-навътре морските курорти Мармарис, Бодрум и Кушадасъ предлагат съвсем различно изживяване, насочено към плажа и морето.

От българска страна най-близкият голям град остава Пловдив, докъдето пътят през граничния пункт е кратък и удобен дори за еднодневна разходка.

На гръцкия бряг недалеч се пада и Солун, с който мнозина продължават обиколката на юг покрай Егейско море.