Калейца

Калейца е малко село в община Троян, област Ловеч, разположено в Предбалкана на около 380 метра надморска височина. От Троян го делят само седем километра, а край първите къщи тече Команската река, ляв приток на Осъм. Наоколо се редуват просторни ливади, стари овощни градини и гъст горист терен, който е напълно характерен за тази предпланинска част на Стара планина. По данни на ГРАО за 2015 година тук живеят 602 души, което нарежда селото сред средните по големина в Троянско.

Името на селото се свързва с местността и с водите наоколо. Спокойният ритъм на живота тук привлича хора, които търсят чист въздух и близост до планината. Положението в полите на Стара планина събира на едно място няколко твърде различни по характер преживявания. Планинският въздух, реката и историческите следи се редуват в радиус от няколко километра, така че и кратък престой се превръща в пълноценна обиколка. Дори кратка разходка извън селото отвежда до гора, тихи поляни и китни кътчета край водата. Тук всичко е на човешка мярка, а късите разстояния позволяват да разгледате забележителностите без излишно бързане.

За посетителя Калейца е удобна отправна точка към няколко наистина любопитни обекта. Реката, водопадът и античните следи са толкова близо, че се обхождат в рамките на един ден. По-надолу ще откриете какво точно си струва да видите в селото и в неговата околност.

Команската река и пътят 35 през Троянския проход

Команската река тече непосредствено до селото, преди да се влее в Осъм, и определя голяма част от неговия облик. Покрай нея се вият пътеки. Водата поддържа влажен и свеж микроклимат, заради който мнозина идват тук през горещите месеци. Бистрата планинска вода и сянката на дърветата правят приятно дори краткото отбиване край брега. До Калейца се стига по четвъртокласен републикански път, но само на около километър оттук минава второкласният път 35, който свързва Плевен с първокласния път 6 при Кърнаре.

Именно тази отсечка изкачва билото през Троянския проход, едно от класическите старопланински прекосявания между Северна и Южна България. Областният център Ловеч остава на 35 километра северно, докато до Троян са едва седем. Сред най-близките съседни села са Белиш, Дълбок дол, Добродан, Ливадето, Балабанско и Горно трапе, а малко по на юг е Врабево, откъдето лесно продължавате обиколката из Троянско без дълго пътуване.

Водопад Скока на два километра от селото

На около два километра от Калейца се намира водопадът Скока, който всеки местен жител ще ви посочи пръв. Пътеката дотам минава през сенчеста гора и е по силите на повечето пешеходци. Водната струя пада от височина около 12 метра и се събира в дълбок вир, където водата остава студена и през лятото. Гледката е особено ефектна напролет, когато топящите се снегове захранват реката с допълнителна сила.

Звукът на падащата вода се чува доста преди да стигнете до самия пад. Наоколо има сянка за пикник. Заради сравнително лесния достъп Скока е любимо място както на семейства с деца, така и на любителите на природната фотография. Подробен маршрут, снимки и съвети за достъп ще откриете в страницата за водопад Скока край Калейца, включена и в по-широкия преглед на водопадите в България, който обхваща десетки подобни обекти в страната. Обуйте удобни обувки, защото последните метри до вира минават по влажен и хлъзгав терен. Добре е да тръгнете към водопада сутрин, когато светлината прониква между клоните и огрява водната завеса най-красиво.

Пролетта носи най-пълноводната картина, а сухите летни дни разкриват скалите около струята. Така дори повторно посещение показва водопада в съвсем различно настроение. Точно тази променливост прави Скока обект, към който местните се връщат отново и отново.

Римската крепост Состра при Ломец

На близо шест километра от Калейца, до село Ломец, се издигат внушителните останки на римската крепост Состра. Самата крепост е само на около километър навътре от пътя и лесно се включва в еднодневна обиколка на околността. Историците приемат, че точно тук е бил разположен военен лагер, който е охранявал важния планински път през билото.

Голяма част от съоръжението е възстановена върху античните основи. Затова днес посетителят вижда крепостни стени и порти, близки до първоначалния им вид от времето на римското присъствие. Това превръща Состра в рядък за страната пример за антична фортификация, която се разглежда на самото място, а не само по музейни табели. Находките от района показват, че околността е била обитавана още през първото хилядолетие преди новата ера, когато тук са живели тракийски племена. Именно стратегическото положение край прохода обяснява защо мястото е било толкова ценно и за могъщата Римска империя.

Состра пази следи от няколко различни строителни периода. Стените и основите дават на посетителя ясна представа как е изглеждал един укрепен пункт по натоварения римски път. Разходката из обекта се съчетава добре с отбиване до самата Калейца, защото двете места делят по-малко от десет минути път с автомобил. За любителите на историята това е чудесна възможност да усетят всекидневието по граничната линия на империята.

Обектът е особено приятен в ясен ден, когато ниската светлина подчертава редовете старинна зидария. Тишината наоколо помага да си представите живота в лагера отпреди близо две хилядолетия. Малцина очакват такова богато наследство край толкова малко село.

Троянският манастир и музеят на занаятите

Само на няколко километра южно от Калейца се намира Троянският манастир „Успение Богородично”, основан в края на 16 век. Той е третият по големина манастир в България. В общ двор се събират църквата, стопанските и жилищните сгради, а обителта и до днес е действаща. Стенописите са дело на видни майстори. Те привличат поклонници и ценители на църковното изкуство от цялата страна.

В самия Троян си струва да отделите време за музея на занаятите, чиято сграда е дело на майстор уста Генчо Кънев и е изградена през 1881 година. Вътре се пазят творби от металообработването, грънчарството и дърводелството, поддържали поминъка на местните хора през Възраждането и след Освобождението. Така за един ден от Калейца съчетавате планинска природа, антична история и жива занаятчийска традиция, а съседната Голяма Желязна допълва обиколката с още старопланински колорит.

Кога да посетите Калейца и какво да очаквате

Селото е приятно за посещение през по-голямата част от годината, но всеки сезон разкрива различно лице на околността. Напролет реките и водопадът са най-пълноводни, а ливадите се покриват с цветя. През лятото сенчестите гори и хладният микроклимат край Команската река предлагат спасение от жегата в равнините. Есента обагря горите в топли тонове и създава чудесни условия за дълги разходки и фотография. Зимата е по-тиха, но при сняг проходът и околните възвишения придобиват особена красота.

Добре е да тръгнете рано, за да оползотворите светлата част от деня и да обходите спокойно няколко обекта. Близостта на Троян осигурява места за хранене и нощувка. Така кратък престой лесно се превръща в пълноценен уикенд сред старопланинската природа.

Църквата „Възнесение Господне" и Възраждането в селото

Днешна Калейца най-вероятно възниква през османския период, а през 19 век преживява осезаемо културно възраждане. През 1835 година е построена църквата „Възнесение Господне”, а само пет години по-късно в двора ѝ отваря първото килийно училище. През 1856 година, след издействан ферман за строежа, в селото е издигната каменната църква, която стои и до днес. През 1874 година в църковния двор е построена втора училищна сграда, изгоряла по време на Руско-турската освободителна война от 1877 до 1878 година.

По време на самата война селото е опожарено от бягащи комански турци. След Освобождението Калейца влиза в състава на новоосвободеното Княжество България и постепенно се съвзема от пораженията. Запазените дати и постройки правят селото интересно не само с природата, а и със следите от просветното дело през 19 век. Старите училищни и църковни сгради разказват за общност, която още преди Освобождението държи на образованието и вярата. Областният център Ловеч пази допълнителни следи от същата епоха и допълва историческата картина на региона. Тези успоредни разкази за камък и книга придават на малкото село неочаквана дълбочина, която остава скрита зад скромния му външен вид и лесно изненадва госта.

Така Калейца се нарежда сред малките старопланински села, в които природата и историята вървят ръка за ръка. Любознателният гост получава повече, отколкото обещава първият поглед. Точно затова кратката отбивка тук често прераства в желание да се върнете.