Болярово

Болярово е малък български град в Област Ямбол и седалище на едноименната община. Градчето е кацнало върху северните склонове на Странджа, само на крачка от границата с Турция. Според данните на ГРАО от 2015 година тук живеят 1233 души, което го нарежда сред най-малките градове в страната по брой жители. Районът минава за един от екологично най-чистите в България, а най-известното му лице е Цвета Караянчева, бивша председателка на Народното събрание.

Който търси спокойствие далеч от тълпите, ще открие тиха провинция с тракийски могили, средновековни калета и язовир. Около него се лети през лятото. Градът е удобна изходна точка към съседните Елхово и Ямбол, а за по-смелите отваря и вратата към сърцето на Странджа. Леглата за нощувка са малко и семейни по дух. В центъра работи семеен хотел с дванадесет места и кухненски бокс, а наблизо посреща и къща за гости с шест легла. В село Стефан Караджово пък общинската база за отдих и лечение разполага със значителен капацитет, така че скромният подслон все пак стига за нощувка по пътя през Югоизтока.

Самото усещане за място тук е особено, защото равнината на Тракия започва да се надига към горите на Странджа и тишината става почти осезаема. Малцина пътници избират градчето за основна цел, ала тъкмо това го прави ценно за търсещите България извън утъпканите маршрути. Времето сякаш тече по-бавно, а гостоприемството на местните пази старомодната си искреност.

Гробницата на цар Керсеблепт край Златиница

Най-ценното, което земите около Болярово пазят, лежи в Голямата могила до съседното село Златиница. През 2005 година археолозите откриват в нея погребение на тракийския цар Керсеблепт, владетел от четвърти век преди Христа. Находката се нарежда сред най-важните за тракийската археология в Югоизточна България. Сред предметите блестят инсигниите на царската власт, масивен златен пръстен и златен венец. Те превръщат непретенциозната могила в място с национално значение и я вписват в картата на голямата тракийска история.

Откритието не стои само. На територията на общината са регистрирани следи от тракийски селища. Златиница е само върхът на едно наследство, простиращо се хилядолетия назад. Археолозите отдавна смятат тукашните полета за част от плътно населена тракийска земя. Близостта на царска гробница до толкова малко градче подсказва, че тези места някога са били далеч по-значими, отколкото изглеждат днес. Именно затова находката превръща скромната околност в притегателна точка за всеки, който се вълнува от древността.

За посетителя находките са повод да погледне района с други очи. Зад скромната днешна картина се крие средище на тракийската аристокрация. Тя е владяла плодородните полета и проходите към морето. Част от златните предмети днес се пазят в музейни сбирки и остават сред най-ценните тракийски находки в страната. Самата могила остава тих ориентир сред нивите и напомня колко богата е била тази погранична земя в древността, много преди днешните граници да разделят полята.

Риболов и лято на язовир Малко Шарково

На около пет километра от града, до едноименното село, се разлива язовир Малко Шарково. Той задава ритъма на летния отдих в общината и е заобиколен от ниски хълмове, обработваеми ниви и малки горички. Картината наоколо е спокойна и непретенциозна.

Язовирът е зарибен толкова щедро, че се е превърнал в любимо място на въдичарите от целия край. Тук се лови костур, клен, каракуда, червеноперка, толстолоб и шаран, а тихите заливи позволяват дълги часове край водата. Кротката вода държи рибата близо до брега и наградата рядко закъснява. От Болярово до брега се стига за минути, без дълги отклонения по асфалта. Вечер над повърхността пада онова спокойствие, заради което човек прекосява половин страна до граничния ѝ край. През топлите месеци покрай язовира се летува, така че тишината на брега върви ръка за ръка с риболова.

Мястото е подходящо и за семейства, които не държат на въдицата. Плитчините са безопасни, а тревистите брегове дават сянка в най-топлите часове на деня. Бреговете канят на дълга разходка, на пикник под върбите или на съзерцание на залеза в меки тонове. Наблизо се намират сгодни места за палатка и за тих семеен пикник край водата. Птичият свят наоколо е богат, тъй че любителите на природата често идват с бинокъл заради водолюбивите птици сред крайбрежната растителност.

От Пашакьой до Болярово: път през две империи

Днешният град израства като село през Възраждането, създадено като чифлик на турски паша и носещо тогавашното име Пашакьой. Селището бързо се превръща във важен център на националноосвободителното движение в този краен и размирен ъгъл на българските земи, останал дълго под чужда власт. След Освобождението от 1878 година то остава в пределите на Османската империя. В България влиза едва след Балканските войни от 1912 и 1913 година, а граничното му положение оставя дълбок отпечатък върху целия двадесети век. През 1934 година турското име Пашакьой отстъпва на днешното Болярово, а четиридесет години по-късно, през 1974 година, селището най-сетне получава статут на град. Тъкмо тази отдалеченост от големите пътища запази тукашната природа чиста, докато паметта за бурните години се пренася от поколение на поколение чрез разказите на местните стопани.

Калетата при Воден и средновековните стражи

Землището около Болярово е осеяно със следи от Средновековието, които малцина пътници очакват. Край село Воден се издига Пашакьойското кале, османско укрепено градище, чийто най-ранен строеж мълвата свързва с хан Омуртаг. Около Воден има общо три калета, важни стратегически пунктове, пазели проходите между равнината и планината, а близо до село Денница са открити останки от средновековно селище. Заедно тези крепости очертават гъста отбранителна верига, каквато малцина свързват с днешната тишина на района. Калетата стоят днес мълчаливи сред зеленината, но за любителя на историята те разказват за времена, когато границата е минавала точно оттук. Изкачването не изисква специална подготовка и наградата е широка гледка към хълмовете и приятен полудневен преход през ниски дъбови гори и поляни, история без огради и каси за билети.

Музеите на Болярово и родът на Стефан Караджа

В самия град заслужава внимание възстановеният етнографски музей, който събира бита и паметта на странджанското население. Експозицията е скромна по размер, но искрена в разказа си. Истинският акцент обаче е в съседство, в село Стефан Караджово, където се намира къщата музей на Стефан Караджа, родното място на легендарния революционер и хайдушки войвода. Музейни сбирки пазят и селата Попово и Воден, тъй че културният маршрут из общината се нанизва от едно село на друго без дълги преходи. На около двадесет километра е Елхово с църквата „Свети Димитър Солунски“ от 1874 до 1878 година и с етнографско-археологическия музей на Странджанско-Сакарския край. Така за един ден пътникът минава от тракийската древност през хайдушкото минало до възрожденската архитектура, без да изминава големи разстояния.

Кога да посетите Болярово и как да се подготвите

Най-благодатното време за пътуване насам е от късна пролет до ранна есен, когато полето е зелено, язовирът е пълноводен, а вечерите са меки и тихи. Лятото е сухо и слънчево, типично за Югоизточна България, затова шапката и водата са задължителни спътници при разходка из могилите и калетата. Есента носи спокойни топли дни, тиха светлина и красиви багри по дъбовите склонове на Странджа. Градчето е удобно за кратък престой от един или два дни, най-добре в комбинация с обиколка на по-големите съседни градове от Странджанско-Сакарския край. Заради скромния брой места за нощувка си струва тя да се уговори предварително, особено през летния сезон, докато тихите второкласни пътища предлагат на пътника с автомобил рядко уединение.

Изходна точка към Странджа и Тракия

Болярово стои на кръстопът между планината и полето. Покрай покрайнините му минава второкласният републикански път 79, а най-близките населени места са Мамарчево, Ружица, Малко Шарково и Голямо Крушево. На север пътят води към равнинните Сливен и Карнобат. На изток през билото на Странджа се отварят селата Звездец, Граматиково и архитектурният резерват Бръшлян.

Така от едно малко градче тръгва цяла мрежа от маршрути през Югоизтока, а който съчетае тракийско злато, риболов и планинска тишина в едно пътуване, намира тук рядко удобна база. Именно тази роля на тиха врата към Странджа и към морето отвъд нея прави Болярово ценно за пътешественика, който търси автентична България. Тук няма тълпи, няма шум и няма показност, а само спокойна провинция, наситена с история и природа.