Димово

Димово е малък град в Северозападна България, административен център на община Димово в област Видин, с население около 1 174 души по данни на ГРАО към 2015 година. През него тече река Арчар и минава първокласният път I-1 (E79), който свързва Видин с граничния пункт Кулата-Промахон, така че градът е удобна спирка по пътя към Белоградчишките скали и манастирите на видинския край. Историята му е необичайна: за по-малко от век селището смени пет имена, преди да се установи окончателното Димово през 1951 година.

Тук няма музеи с опашки и шумни атракции. Привлекателността е в тихата равнинна провинция и в плътния пръстен от природни и исторически обекти в радиус до петнайсетина километра, повечето от които се обхождат за един ден с кола.

Именно тази комбинация прави Димово любопитна отправна точка. Малкият град не се натрапва, но държи в обсега си скални феномени, праисторически пещери и тихи манастири. Който търси автентична Северозападна България, без блясъка на големите курорти, намира тук спокоен дом за няколко дни. Равнината се отваря нашироко, въздухът е чист, а вечерите притихват по начин, който все по-рядко се среща в забързаната съвременна страна.

Арчар, пътят I-1 и съседните села

Река Арчар е десен приток на Дунав и дава име на по-долното село Арчар, но именно през Димово водите ѝ слизат от Предбалкана към равнината. Край града коритото е спокойно, обрасло с върби, и оформя естествена граница на застроената част. А козът на това място е пътната връзка: първокласният път I-1, част от европейския маршрут E79, минава директно през града и го свързва на север с Видин и Дунав мост 2, а на юг с прохода към София. Затова Димово е удобна база за обиколка на целия видински край без дълги отклонения.

Най-близките населени места са Острокапци, Бела, Костичовци, Шипот, Извор и Кладоруб. Съседният Кладоруб пази типичната за региона селска архитектура, а областният център Видин с крепостта Баба Вида е на по-малко от час път на север. За пътуващите от изток връзката минава през Монтана и Враца, а атомният град Козлодуй остава на дунавския бряг встрани от маршрута.

Заради тази кръстопътна позиция Димово рядко е крайна цел, но почти винаги е удобна почивка по дългия път на север. Малкият семеен хотел в града предлага около 18 легла в няколко къщи за гости, с кафе-ресторант, сауна и летен басейн в обширния двор, което стига за нощувка преди обиколката на скалите и пещерите.

Полезно е да се знае, че именно положението върху главната пътна артерия определя ритъма на града. Тук спират пътници към границата, шофьори на дълги разстояния и туристи, тръгнали към Белоградчик. Тази скромна, но постоянна циркулация поддържа няколкото заведения и магазина в центъра живи дори извън летния сезон.

Изворският манастир и язовир Скомля

На около 7 км южно от Димово, на 2 км от село Извор, се намира Изворският манастир „Успение Богородично“. Той е девически и действащ, поддържан от монахини, които посрещат поклонници. Обителта е тиха и подходяща за кратко отбиване сред зеленина. В трапезарията на комплекса има възможност за хранене, а при предварителна уговорка и за отсядане, което я прави удобна спирка за тръгналите към светините на видинския край.

Дворът на манастира пази усещане за уединение, рядко за по-известните обители. Тук не се стичат тълпи, затова разходката между каменните стени и сенчестите дървета остава спокойна почти по всяко време на годината. За мнозина пътници именно тази тишина е причината да отбият от главния път.

Малко по-настрани лежи язовир Скомля с обща площ около 189 декара, разположен между селата Скомля и Орешец. Водите му са зарибени с таранка, щука, бабушка и шаран, заради което е любимо място на рибарите от района. Бреговете са полегати и удобни за цял ден на въдицата. Сутрин водата е огледално гладка, а пролет и есен мястото е особено благодатно за спокоен риболов далеч от шума.

Козарника: следи от най-ранния живот в Европа

Между Белоградчик и Орешец, на по-малко от половин час с кола от Димово, се отваря пещерата Козарника с дължина над 200 метра. Отвън изглежда като скромен скален отвор, но именно тук археолозите направиха откритие с европейски мащаб. В пластовете на пещерата са открити останки и оръдия, свързвани с рода Хомо, чиято древност нарежда находката сред най-старите свидетелства за човешко присъствие в Европа. Разкопките продължиха години и превърнаха скромния отвор в обект със световна научна стойност.

За неспециалиста гледката си остава скромна, но стойността е в идеята. Тук, в един обикновен скален процеп, се крие връзка с най-дълбоката човешка древност на континента. Тази мисъл придава на посещението тежест, която надхвърля видимото, и превръща краткото отбиване в среща с праисторията.

Посещението се съчетава добре с Белоградчик и неговата крепост Калето, вградена сред пясъчниковите скали. Така един маршрут събира едновременно праистория, средновековна фортификация и драматичен скален пейзаж. Разстоянията са малки, пътищата сносни, а смяната на епохи в рамките на няколко часа е рядко преживяване.

Рабишко езеро и пещерата Магура

На около 11 км от Димово блести Рабишкото езеро, най-голямото по площ вътрешно езеро в България. То се е образувало след разместване на земни пластове и оформяне на локална котловина, а в западния му край е изградена язовирна стена, която превръща естествения водоем в язовир. Водите му са подходящи за плуване и за сърф при подходящ вятър. Рибарите изваждат от тях толстолоб, шаран, щука, сом и бял амур, така че езерото е еднакво привлекателно и за плажуващи, и за хора с въдица.

Точно до езерото зее входът на пещерата Магура, една от най-големите в България, чиито галерии надхвърлят 2,5 км. В стенописите ѝ са запазени праисторически рисунки с прилепно гуано, а в едно от разклоненията се произвежда пенливо вино заради постоянната температура и влажност, близки до тези в областта Шампания. Магура и язовир Скомля при Орешец, плюс Козарника при Белоградчик, се нанизват в един и същ еднодневен маршрут около Димово, в който се редуват риболов, пещерни рисунки и следи от рода Хомо.

Стенописите в Магура са сред най-ценните праисторически паметници на Балканите и заради тях пещерата години наред кандидатства за списъка на световното наследство. Постоянната температура в галериите държи около единайсет градуса целогодишно, затова дори в летния пек посещението изисква по-топла дреха. Тази подробност лесно се забравя, а превръща приятната разходка в неприятна, ако пътникът тръгне по тениска.

Османие, Александрово и пътят към името Димово

На мястото на днешния град е имало живот още в римско време. За това свидетелстват старият мост, смятан за римски, масивният зид в местността Дандара и парчетата глинени съдове, намерени в местностите „Градището“ и „Велики мост“.

Самото съвременно селище обаче е сред най-младите в Северозападна България. То възниква през втората половина на 19 век, когато тук се заселват около 300 черкезки семейства, прокудени от Кавказ след завладяването му от Русия през 1862-1864 година, и носи името Османие. След Руско-турската освободителна война черкезкото население се изтегля и на негово място идват българи. Селото първо се преименува на Бързици, а през 1881 година княз Александър Батенберг минава оттук на път от Белоградчик за Видин и то получава името Александрово в негова чест.

През януари 1936 година следва ново преименуване на Влайково, в чест на писателя Тодор Влайков, но след протест на местните жители се връща старото, леко променено име Княз Александрово. Окончателното Димово идва през 1951 година по псевдонима на партизанина Живко Пуев, наричан Димо. Тази върволица от имена сама по себе си разказва историята на Северозапада, в която се преплитат преселения, войни и смени на властта.

Кога да дойдете и какво да очаквате

Най-благодатни за обиколка са късната пролет и ранната есен, когато горещините са поносими, а природата около язовирите е свежа. Лятото носи дълги и слънчеви дни, удобни за плуване в Рабишкото езеро, но обедната жега в равнината е осезаема. Зимата е тиха и сурова, с малко посетители, затова част от заведенията работят с намалено време.

Практичният съвет е прост: основната база остава колата. Обществен транспорт между отделните обекти на практика няма, а разстоянията, макар и къси, минават през селски пътища. Който планира ден с пещери и манастири, добре е да тръгне рано, да носи вода и удобни обувки, а за Магура и по-топла дреха. С тази скромна подготовка тихият видински край се разкрива щедро, без излишни тълпи и без бързане.