Описание

Димово е български град, който се намира в западната част на страната. Населението му, по данни на ГРАО към 2015 година, е 1 174 души.

Местоположение на Димово

Градът е административен център на едноименната община и е част от Област Видин.

През селото преминава река Арчар, както и първокласният републикански път 1, който свързва Видин с ГКПП Кулата-Промахон.

Най-близките населени места са Острокапци, Бела, Костичовци, Шипот, Извор и Кладоруб.

Туризъм в Димово

Градът разполага с един семеен хотел, който представлява комплекс от няколко къщи за гости. Общата леглова база на разположение е 18 места.

Къщите са оборудвани с всички основни удобства като климатик, телевизор, кабелна телевизия и самостоятелен санитарен възел. В допълнение комплексът предлага кафе-ресторант, сауна, както и обширен външен двор с летен басейн.

Градчето е тихо и спокойно и в него може да се отдадете на пълна почивка, далеч от забързаното ежедневие на големия град. В близост се намират и редица забележителности, една от които са Белоградчишките скали.

Забележителности, които да видите

На около 7 км се намира Изворският манастир Успение Богородично. Той е разположен на 2 км южно от едноименното село Извор. Манастирът е девически и е действащ, като дори има възможност за отсядане и хранене, в трапезарията на комплекса.

Съвсем наблизо се намира язовир Скомля, чиято обща площ възлиза на 189 декара. Разположен е между селата Скомля и Орешец. Подходящ е за риболов, а водите му са зарибени с таранка, щука, бабушка и шаран.

Между Белоградчик и Орешец се намира и пещерата Козарника, която е дълга над 200 метра. По-интересното в нея са откритите останки, които свидетелстват за живот. Предполага се, че пещерата е била обитавана от представители на рода Хомо, което превръща находката в най-старото сведение за живот в Европа.

На 11 км се намира Рабишкото езеро, което е най-голямото по площ вътрешно езеро в страната. Образувало се е след разместване на земни пластове и оформяне на локална котловина. В западния край на езерото е издигната язовирна стена, което превръща естествения водоем в язовир. В езерото има благоприятни условия за сърф и плуване, а във водите му може да уловите риби като толстолоб, шаран, щука, сом и бял амур.

Близо до езерото се намира и една от най-големите пещери в България – Магурата. Общата дължина на галериите ѝ възлиза на повече от 2.5 км. В едно от разклоненията на пещерата се произвежда пенливо вино, поради условия близки, до тези в областта Шампания във Франция.

В района се намира и прочутите Белоградчишки скали, които са само на 15 км от Димово. Скалите се простират на 30 км около град Белоградчик и са изключително живописни, а 1 ден няма да ви стигне да обходите всички.

История на Димово

На мястото на днешното селище е имало живот още по римско време, а първите му заселници най-вероятно са римляни. Доказателство за това са старият мост в град (който се смята за римски), масивният зид в близката местност Дандара, както и парчетата от глинени съдове, открити в местностите „Градището“ и „Велики мост“.

Днешното Димово е едно от най-младите населени места в тази част на България. Възниква през втората половина на 19 век, след като черкезко мохамеданско население се заселва в този район, заради превземането на Кавказ от Русия през 1862-1864 година. Тогавашното име на селото е Османие и населението му е възлизало на близо 300 черкезки семейства.

След Руско-турската освободителна война (1877-1878) и загубата на Османската империя в нея, черкезкото население се изтегля заедно с турските войскови части. На негово място се заселва българско население и така селото променя етническия си характер.

Малко след освобождението селото се преименува на българското Бързици. През 1881 година княз Александър Батенберг посещава селото, по пътя си от Белоградчик за Видин, и то получава името Александрово, в негова чест.

Името на селото се сменя за пореден път през януари 1936 година. Тогава е преименувано на Влайково, в често на писателя Тодор Влайков, но след протест на местните жители, старото име се връща, но леко променено – Княз Александрово.

През 1951 година селото получава окончателното си име – Димово в чест на местния партизанин Живко Пуев и неговият псевдоним Димо.