Жиленци

Варна е третият по големина град в България и най-голямото селище по Черноморието, с население около 344 хиляди души според преброяването на НСИ.

Градът е административен център на едноименната община и област, а жителите му с гордост го наричат „морската столица”. Тук се срещат пристанище, летище, военноморски щаб и плажна ивица в едно.

Заливът, на чийто бряг се е развил градът, пази следи от хилядолетна история. Между морето и Варненското езеро се преплитат античните пластове на Одесос, ранносредновековните хроники и съвременният туристически живот. Точно тази плътност от епохи отличава Варна от останалите черноморски селища. За посетителя градът предлага рядко съчетание от качества. В рамките на един ден тук може да се види най-старото обработено злато в света, да се поплува на градски плаж и вечерта да се чуе симфоничен концерт. Заради тази многоликост Варна остава притегателна и през лятото, и в по-тихите месеци на годината.

Златото от Варненския некропол и крепостта Одесос

През 1972 година при изкопни работи северозападно от центъра е открит Варненският халколитен некропол, погребение на възраст над 6000 години. В гробовете археолозите намират предмети от мед, бронз, кремък, сребро и глина, а най-голямата сензация е най-старото обработено златно съкровище в света, изпреварило египетските и месопотамските находки. Находките сега се пазят в Регионалния исторически музей и са задължителна спирка за всеки, дошъл в града за повече от един ден. Витрините събират стотици грамове злато, подредени така, че да разкажат за обществения ред на едни от най-ранните земеделски общности по тези земи. На самия бряг на залива се е издигала крепостта Одесос, основана от гръцки колонисти от малоазийския град Милет около 570 година преди Христа.

Селището е изградено до по-старо тракийско ядро и бързо се е превърнало в търговски възел по Черно море. Тези два пласта, праисторическият некропол и античният полис, са причината историците да поставят Варна сред най-древните живи градове в Европа. Името Варна се споменава за първи път във византийските хроники на патриарх Никифор и Теофан Изповедник през 680 година. Оттогава то се запазва почти непроменено през вековете и се превръща в едно от най-устойчивите селищни имена по българското крайбрежие.

Римските терми и пластовете на античния град

В южната част на стария град стоят Римските терми, най-голямата антична обществена баня на Балканите и третата по площ в Европа. Изградени през 2 век, термите са заемали около 7000 квадратни метра и са събирали обществения живот на тогавашния Одесос. Регионалният исторически музей, Етнографският музей и Музеят на Възраждането допълват разказа за пристанищния град, минал през Второто българско царство и петвековното османско владичество.

Всеки от тях осветлява различен пласт от живота на крайморското селище. През 1190 година цар Иван Асен I освобождава Варна; османците я завладяват трайно през 1389 година.

Между 1949 и 1956 година градът носи името Сталин, след което си връща старото. Тази смяна на имена е добра илюстрация колко често историята е минавала именно през този залив.

Разходката из стария център превръща хронологията в осезаемо преживяване. На крачки една от друга стоят антични зидове, възрожденски къщи и сгради от началото на двадесети век, така че няколко часа пеша стигат, за да се усети дълбочината на града.

Фестивално лято и Дворецът на културата и спорта

Варна носи и неофициалното звание културна столица на морето. Още от 1926 година тук се провежда фестивалът „Варненско лято”, най-старият музикален форум в България, който всяко лято пълни залите и откритите сцени с класическа музика. Към него с годините се добавят кинофестивалът „Любовта е лудост” и Международният балетен конкурс, заради който градът редовно събира танцьори от цял свят. Така културният календар се разпростира далеч извън рамките на летния сезон.

Сцена за голяма част от тези събития е Дворецът на културата и спорта, многофункционална зала в близост до Морската градина. В нея се провеждат концерти, спортни срещи и изложения. Около него се нарежда плеяда тематични музеи: Музеят на куклите, Музеят на здравето, Военноморският музей и Музеят по история на медицината. Дори извън летния сезон, когато плажовете опустяват, градът остава жив благодарение на театъра, операта и десетките галерии.

Морската градина и крайбрежният живот

Морската градина е сърцето на крайбрежния отдих във Варна и един от най-старите и големи паркове на Балканите, опъващ се на километри над плажа.

В пределите ѝ се намират Делфинариумът, Аквариумът, зоопаркът и Планетариумът. По алеите вирее пешеходен, велосипеден и екотуризъм, а десетките ресторанти, барове и клубове държат вечерния ритъм буден през целия летен сезон.

Паркът е любимо място както на семействата с деца, така и на бегачите, които започват деня си край морето.

В рамките на града работят над 110 хотела и близо 100 къщи за гости, така че настаняване има за всеки бюджет. Близостта на плажа до центъра позволява да се отседне на крачки от водата и пак да си в сърцето на градския живот. В близост се издига и катедралата „Свето Успение Богородично”, чиито позлатени куполи са сред разпознаваемите силуети на града; изградена в края на 19 век, тя стои на централния площад и оттам пешеходната зона води естествено надолу към плажа.

Изходна точка по Северното Черноморие

Варна е и удобна изходна точка по Северното Черноморие.

Оттук лесно се стига до близкия курорт Кранево, до белокаменния Балчик с двореца на кралица Мария, както и до Каварна под нос Калиакра. На юг крайбрежната линия води към Бяла и нататък към Бургас. Тези посоки превръщат града в естествена база за обиколки, при които всяка вечер може да се връща в познат хотел, а денем да се опознава ново крайморско селище.

Удобството идва и от транспорта. Редовни автобуси, влакове и сезонни морски линии свързват Варна със съседните курорти, а наетата кола отваря и по-малките плажове, скрити между скалните носове на север.

Дворецът Евксиноград и северните покрайнини

На няколко километра северно от центъра, сред парк с екзотична растителност, се намира дворецът Евксиноград, лятна резиденция, изградена в края на 19 век за българския княжески, а после царски двор.

Околните лозя и до днес произвеждат вино под собствена марка, а паркът е дело на френски и швейцарски градинари. Северните покрайнини на града опират до Варненското езеро, свързано с морето чрез плавателен канал, по който корабите достигат вътрешното пристанище. Оттук, през съседната община Девня, започва пътят навътре към Добрич и Добруджа.

Градът е свързан със страната чрез международния път Е87, автомагистралите Хемус и Черно море, железопътна линия, морско пристанище и летище. Тази достъпност е причината търговското му значение да не отслабва от 1866 година, когато е пусната железопътната линия Русе и Варна, до наши дни. Самият Е87 минава по крайбрежието и свързва Варна с курортите на север и юг, докато магистрала Хемус я приближава до столицата.

На запад железопътните и шосейните връзки преминават през индустриалния пояс на Девня и Белослав, където каналът към Варненското езеро дава достъп до вътрешното пристанище.